Невероятната победа, с мнозинство от две трети в бъдещия унгарски парламент, на унгарския опозиционен лидер и председател на партия „Тиса“ Петер Мадяр на изборите в неделя одекна като бомба в световните медии.
Въпреки факта, че говорим за страна с десет милиона души, в сърцето на Европа, която според размера на политическата, икономическата, международната и дори военната си мощ не може да бъде световна или дори регионална сила, новината проникна много силно, най-вече заради тежкото поражение на доскорошния авторитарен проруски премиер Виктор Орбан, който в продължение на шестнадесет години беше най-могъщият човек в Унгария, печелейки изборите, четири пъти поред. През това десетилетие и половина от управлението си Орбан изгради силни, солидни и недвусмислени връзки и отношения, предимно с Руската федерация и руския президент Владимир Путин, превръщайки Унгария в „черната овца на Европейския съюз“.
Мнозина го наричаха и „руския вирус“ в Съюза, защото той представляваше преди всичко политическите, дипломатическите, икономическо-енергийните и, ако щете, пропагандните и идеологическите ценности на Москва в рамките на Съюза. Неговото противопоставяне на военния и икономически пакет - помощ за Украйна, беше тежко бреме за функционирането на ЕС, за хармонизирането на външната му политика, спрямо руската военна агресия в Украйна. Но не само това, той беше хвален и възприеман като истински и корав лидер в очите на американския президент Доналд Тръмп, но и подхранваше и изграждаше отлични, предимно икономически и търговски отношения с Пекин, превръщайки Будапеща в кръстопът за китайски стоки в епицентъра на Европа. Което означаваше, че той се ползваше с благоволението на тримата най-могъщи автократични и диктаторски лидери в света: Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин. Вероятно този път, вместо да бъдат ас в политическия му ръкав, те бяха тежест за него, така че той претърпи най-голямото политическо поражение в политическата си кариера.
Македония губи пари от Унгария за медийна пропаганда?
Освен това, по време на десетилетното си управление, Орбан е създал особено тесни политически, дипломатически, бизнес, икономически, търговски и влиятелни връзки със страните от непосредственото си съседство, особено с националистическите лидери на Република Сърбия и Република Сръбска, Александър Вучич и Милорад Додик. Но изглежда, че най-голямо влияние във всеки възможен сегмент той е оказал с най-голямата македонска партия ВМРО-ДПМНЕ, първо по време на управлението на бившия премиер Никола Груевски (2006-2017), за да продължи със същата политическа партия, сега под ръководството на настоящия премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски.
Освен всичко друго, Никола Груевски е беглец от правосъдието от почти осем години, точно на брега на Дунав, в Будапеща, където е намерил политическо убежище и защита именно при най-близкия си политически събеседник в международната сфера Виктор Орбан. И чий житейски и политически път , този път с Петър Мадяр, е неизвестен, защото сред първите изявления бъдещият унгарски премиер заяви, че „Унгария не планира да бъде убежище за осъдени международни престъпници, споменавайки и бившия македонски премиер Никола Груевски“. Да, наистина, по време на мандата на Груевски, Унгария на Орбан създаде огромна мрежа от влияние в Македония, предимно чрез медийно-бизнес отношения, където голям брой проправителствени медии бяха финансирани с (не)косвени унгарски пари, които, освен че нормално излъчваха подкрепа за управляващата партия, разпространяваха атмосфера на евроскептицизъм, суверенизъм и популизъм, разпълвайки националистически страсти и създавайки обществено мнение срещу евроатлантическата интеграция на Македония, така че всичко това да върви в посока на пряко прилагане на руско-сръбските интереси на Балканите, т.е. създаване на сива зона, където нито НАТО, нито Европейският съюз биха могли да се разширяват, т.е. Македония би могла да стане пълноправен член на тези две асоциации.
За НАТО тази практика беше прекъсната с идването на социалдемократическата опция през 2017 г., когато бившият премиер Зоран Заев „разряза Гордиевия възел“ в гръцко-македонския спор за конституционното ни име, който продължаваше десетилетия и обременяваше членството ни както в алианса, така и в съюза, като подписа „Преспанското споразумение“. Но когато става въпрос за европейската ни интеграция, въпросът е много по-сложен: именно тези медии, финансирани досега с унгарските пари на Орбан, бяха най-ревностни, когато се разпространяваше и продължава да се разпространява безпрецедентната истерия и пропагандна атмосфера на „предполагаемо побългаряване“, „загуба и продажба на националната идентичност, език и история на българите“. И наистина, факт е, че тези македонски медии, финансирани с унгарските пари на Орбан, осигурени от бизнес кръговете на унгарския премиер, бяха тези, които разпространяваха най-антибългарската (честно казано и антиалбанската истерия) в страната ни и да, това беше постоянно отбелязвано в изявленията на официални български висши политически фигури и най-високи чиновници!
Борисов и Радев се страхуваха ли да порицаят Орбан?
Тогава възниква ключовият въпрос: защо тогава, когато в очите на всички български политици, политически активисти и анализатори, които познават много добре вътрешнополитическата ситуация у нас, не задават най-простия въпрос: защо досега нито Борисов, нито Радев, като бивши министър-председатели или президенти, не са му задали директно този въпрос и не е ли поне неуместно държава-членка на ЕС (Унгария) политически да финансира медийна кампания в страна-кандидат за ЕС (Македония), срещу друга държава-членка на ЕС (в случая България)?! Не! Само лицемерна усмивка, и протоколно мили и хубави думи за сътрудничество между двете страни!Унижена ли е България пред Унгария и страхува ли се да зададе тези въпроси, както задава към Македония, когато става въпрос за разпространението на омраза в медийния сектор, именно в медиите, финансирани с унгарски пари? Би било много жалко, ако това наистина е така. Нямам отговор. Само се надявам, че с идването на бъдещия унгарски премиер Петър Мадяр, Унгария няма да продължи да бъде основният финансист на медийната омраза на Македония към България, което допълнително влоши вече разрушените македоно-български отношения!
Борисов и Радев се страхуваха ли да порицаят Орбан?
Тогава възниква ключовият въпрос: защо тогава, когато в очите на всички български политици, политически активисти и анализатори, които познават много добре вътрешнополитическата ситуация у нас, не задават най-простия въпрос: защо досега нито Борисов, нито Радев, като бивши министър-председатели или президенти, не са му задали директно този въпрос и не е ли поне неуместно държава-членка на ЕС (Унгария) политически да финансира медийна кампания в страна-кандидат за ЕС (Македония), срещу друга държава-членка на ЕС (в случая България)?! Не! Само лицемерна усмивка, и протоколно мили и хубави думи за сътрудничество между двете страни!Унижена ли е България пред Унгария и страхува ли се да зададе тези въпроси, както задава към Македония, когато става въпрос за разпространението на омраза в медийния сектор, именно в медиите, финансирани с унгарски пари? Би било много жалко, ако това наистина е така. Нямам отговор. Само се надявам, че с идването на бъдещия унгарски премиер Петър Мадяр, Унгария няма да продължи да бъде основният финансист на медийната омраза на Македония към България, което допълнително влоши вече разрушените македоно-български отношения!
Автор: Благойче Атанасоски
