Рецепта да гласуваш

И все пак – изборите са важни. Клише е, но е така. Защото изборите са единственият измислен от хората що годе работещ начин, по който да постигат някакво що годе разумно съгласие как искат да живеят. В този ред на мисли и като човек, който редовно гласува, в следващите редове ще споделя своите принципи защо избирам определен човек и/или определена партия като свой политически представител. И се надявам информацията да бъде полезна поне малко.

1. Да знам какво искам. Първото условие да участваш на каквито и да е избори. Ако не си наясно, няма изобщо смисъл – само ще навредиш. Защото изборите не са грижа само за самия теб, но и грижа за другите. Гласът на всеки оказва влияние на всички, които са засегнати от съответния вот – този аспект не бива да се подценява. Специално за европейските избори всеки гласоподавател следва да си даде сметка, че говорим не само за България, но и за ЕС като цяло.

2. Преценка на професионализма. Мисля, че това като нищо е най-важното условие, когато избираш – независимо дали евродепутат, народен представител, президент, кмет, общински съветник. Защото ако някой няма качествата и не знае как да свърши дадена работа, колкото и добро желание да има, все едно. Просто е - трябва да може!

ЦИК де факто призна, че не може да направи нищо за фалшивите новини за евроизборите

ЦИК няма ресурса и механизмите да се справи с фалшиви новини за европейските избори. Това де факто призна говорителят на комисията Алек...

Прочети повече

Лошият момент що се отнася до преценката е, че можеш да си сигурен дали от някой става нещо едва когато той поработи и му видиш резултатите. В политиката обаче тогава е късно – защото още не сме успели да наложим адекватен механизъм за отзоваване от работа на политици, които не си изпълняват обещанията. Затова най-лесният начин да направиш оценка на професионализма е да търсиш противоречията. Например – обещава някой нещо, но не знае елементарни механизми как може да му се случи обещанието. В тазгодишната кампания има достатъчно такива примери – например, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер може да промени Лисабонския договор. Процедурите за това са ясно посочени в чл. 48 на договора и институцията, която има крайната дума, е Европейският съвет. Европейската комисия би могла да направи предложение, но същото може да направи и правителството на която и да е държава-членка на ЕС. При незнание на такова базово нещо, дали даващият обещания може и изобщо ще опита да ги изпълни?

3. Оценка на идеите. Тук си е чисто субективно – какво искаш да се случи и кой политик е най-близко в обещанията си да се случи както го искаш, като не забравяш дали е професионалист.

Това са моите съставки на рецептата да гласуваш – не изглежда чак толкова сложно, нали? Да, нужно е малко усилие – обаче не е ли по-голямо усилие да обясняваш във Facebook надълго и нашироко защо нещо не може да се случи, вместо да дадеш своята дори малка лепта да се случи?

Автор: Ивайло Ачев