Придвижването на магнитна възглавница е перспективна насока в развитието на високоскоростните пътнически превози. Китайският влак Shanghai Maglev Train, базиран на същата технология, е способен да развива скорост до 430 километра в час, а японският Maglev L0 – до 500 км/ч. Тук не се налага да се губи скорост при съпротивлението, създавано от триенето в релсите. Все пак при движение със скорост над 400 км/ч повече от 83% от енергията се губи за преодоляване съпротивлението на въздуха.
Още: Религия, добродетели и други чудеса на българското образование
Още: Мага-ту-туу или как би изглеждала снимката на Борисов с Тръмп-младши
Тази загуба на енергия обаче също може да бъде редуцирана с помощта на нова технология, благодарение на която подобни системи ще могат в бъдеще да достигат чудовищна скорост от типа на 3000 километра в час.
Става дума за разработка на учени от лабораторията Applied Superconductivity Laboratory към университета Southwest Jiaotong в Ченду, Китай. Специалистите, ръководени от професор Денг Циганг, са автори на технологията Super-Maglev, която позволява да се избегне почти изцяло съпротивлението на въздуха. На теория това би позволило постигането на 3000 км/ч.
Още: Религия в училище: Левите говорят, десните мълчат
Още: ПОМОЩ! Не останаха богати мъже за всички меркантилни жени!
За тестване на технологията инженерите създали транспортната система ETT (Evacuated Tube Transport). Опитният образец на системата е разположен в университета и представлява херметически затворен тунел. Въздухът в него е с налягане 10 пъти по-малко от това на нормалното атмосферно налягане.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Копайте землянки, братя и сестри! Бомбоубежища има само за 3% от нас
Още: В днешния побъркан свят личности като Франциск I са лъч благоразумие
Движейки се в условията на тази силно разредена атмосфера, влакът практически не среща съпротивление.
Това снижава разхода на енергия и позволява да се избегне нагряването на външната част на влаковата композиция.
Подобни съоръжения обаче имат един сериозен недостатък – построяването и поддържането им е скъпо удоволствие и е доста сложно за реализиране на практика. По тази причина създателите на технологията смятат, че тя е приложима на първо време в сферата на създаването на космически апарати от ново поколение, при това най-вече във военната област. Едва на по-късен етап системата ще може да се прилага в условията на транспорт за обществен превоз, смята професор Денг Циганг.
Още: Питаме: Ще имат ли ефект протестите срещу смъртоносните български пътища? Анкетата на Actualno
Още: "Ние не бяхме такива": Защо всяко поколение си мисли, че е последното умно?
Редактор: Анна Маринова
