Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Изключителното обръщение на президента Румен Радев, в което той обяви оставката си и участието си чрез личен политически проект или партия в предстоящите предсрочни парламентарни избори тази година, освен че беше дългоочаквано и политически обявено от върховния главнокомандващ на България, предизвика особени вълнения в политическата и социална общественост в страната.
Реакциите на представители и лидери на политически партии, особено на парламентарно представените, бяха по-скоро негативни. Защо? Защото изминаха повече от пет години, в които България, българското общество и българските граждани излязоха на масови протести срещу тогавашния премиер Бойко Борисов и неговия кабинет „Борисов 3“, който беше подкрепен и в коалиция с „Обединени патриоти“. Оттогава се смениха много официални правителства, организираха се още повече предсрочни парламентарни избори. Борисов не само не беше изпратен в политическа пенсия, но и до днес е най-доминиращата политическа фигура на българската политическа сцена. Има много причини за това и би трябвало да се напише цяла магистърска теза, за да се обясни защо е така. Тук ще споменем само, че след (не)успешното деветмесечно правителство на бившия български премиер Кирил Петков без участието на ГЕРБ и ДПС, през тези пет-шест години, откакто Борисов „абдикира“ от премиерския пост, по един или друг начин, той все още е най-мощната българска политическа фигура във властта. Изглежда, че политическият хороскоп и този път беше на негова страна, чак до масовите зимни, декемврийски протести, организирани от опозицията, първо в столицата София, но след това и в повечето големи български градове, като протест срещу новия бюджет на България, но по същество протест срещу клептократично-олигархичния, някои казват мафиотски модел на десетилетия управление на дуета „Борисов-Пеевски“.
Повратен момент на политическата сцена
Появата на Радев в политическия ринг на партийно-политическата сцена в България, с тенденция да завземе властта чрез парламентарно представен субект, разбуни политически страсти и духове, както се очакваше. Проучванията на общественото мнение и последните социологически изследвания показват, че президентът Румен Радев, от всички активни и влиятелни политически фигури на политическия небосклон в България, е единственият, за когото има с десет процента повече положително мнение, отколкото отрицателно, спрямо всички останали политически лидери или фактори на българската политическа сцена.
Ако одобрението за Радев е над 45%, то за лидери като Костадин Костадинов, Бойко Борисов, Асен Василев, Ивайло Мирчев, Радостин Василев се движи от 13-15%, докато неодобрението за тях е над 65%. Няма и дума за Шиши и „Флинстоун“ от БСП, за тях народната любов е най-голяма и се измерва в над 80% неодобрение на българските граждани. Следователно влизането на Радев в политическата електорална надпревара е очевидно заплаха и сплашване за много политически фигури. Политически анализатори, коментатори, социолози и политолози в България прогнозират, че политическият проект на Радев ще привлече най-вече електората на Българската социалистическа партия (БСП), партията „Възраждане“ на ултранационалистите, водени от Костадин Костадинов, но вероятно и отчасти от партиите ИТН и Величие, които най-вероятно няма да преминат 4%-ната бариера на тези избори и да влязат в бъдещия български парламент.
Благойче Атанасоски
Това се прогнозира, най-вече защото Радев е етикетиран като „русофил“ и че той ще бъде новият политически български „Орбан“, ако спечели властта в България. Защото всички тези партии, изброени по-горе, са или открито проруски, или скрити зад суверенизъм, флиртувайки с политика, благоприятна за Русия, и по-критични към Европейския съюз и НАТО. Всички прогнози обаче сочат в посока, че бъдещото политическо правителство в България ще бъде коалиция, сформирана около политическия проект на Румен Радев, тоест в зависимост от броя на спечелените мандати може да се очаква дали и с кои партии бившият президент ще успее да сформира политическо мнозинство. След първоначалния шок и първоначалните атаки, от политическите опоненти е по-сигурно, че Радев в никакъв случай не бива да прави коалиция с ГЕРБ на Борисов или, не дай си Боже, с ДПС-Ново Начоло на Пеевски, докато политически партии като МЕЧ на Радостин Василев или ДБ на Ивайло Мирчев оставят място за сътрудничество. От друга страна, след оставката на Зафиров от БСП, ще видим дали столетницата ще прекрачи прага и ще влезе в парламента, какъв курс ще чертае и дали може да бъде второстепенен коалиционен партньор на партията на Радев. Така наречените копейки на Костадинов вероятно само цинично се подиграват с експрезидента, казвайки му, че ще трябва да изведе България от ЕС и НАТО, като по този начин затваря вратата за бъдещо сътрудничество след изборите.
Нова бурна политическа година
Каквото и да се случи, политическата карта в България определено се е обърнала напълно с главата надолу. През март ще видим едни непредсказуеми и много интересни избори, а и ново разпределение на „шахматната дъска“ на българската политическа сцена. Дали Борисов и Пеевски и този път ще „оцелеят като котки с девет живота“, или най-накрая и двамата ще преминат в истинска и истинска опозиция, а след това евентуално ще бъдат „видими за правоохранителните органи“, предстои да видим. Времето ще покаже. Но факт е, че ако Радев не се беше „появил“ като гръм от ясно небе на политическата сцена с участието си в тези избори, изборите най-вероятно щяха да бъдат спечелени от ГЕРБ, с огромна вероятност никой да не сформира стабилно следизборно правителство. И агонията щяха да продължат. Дали Радев ще „разреже Гордиевия възел“, вързан от пет години от Борисов и Пеевски, ще видим тази 2026 година. Това зависи най-вече от него. Но още повече от българските граждани.
