Случаят "Стефан Янев" показа - България е слаба

Отиде ли си Янев, защото е руско прокси? Или си отиде, защото не е американско прокси? Истината я знаят на високо ниво, а и тя едва ли е толкова проста, както обикновено се мисли и действа щом става въпрос за гласоподаватели и данъкоплатци.

Фейсбук изявата на Янев от нощта на неделя срещу понеделник повдига много въпроси. Защото той говори така, че трябва да се чете между редовете. Когато обаче се чете между редовете, възможността за грешки се увеличава неимоверно.

Янев написа, че се търси освобождаването му, за да може да дойде някой "по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси". И гарнира тези си думи с "България няма нужда да демонстрира проруска, проамериканска или проевропейска позиция".

Съчетанието на тези думи поставя следните въпроси – България член ли е на Европейския съюз или не? А член ли е на НАТО или не? Печели ли България от това, че е член на ЕС или не? А печели ли България, че е член на НАТО или не? Отговорите отново са обект на усилена пропаганда и то градена с години, макар да е факт например, че България взема от еврофондовете далеч повече, отколкото дава като членски внос в ЕС. Съвсем друг е въпросът кой взема всъщност европарите и защо в България година след година не успяваме да създадем правосъдна система, на която да разчитаме и да няма как да минаваме в сферата на пропагандата колко лош е ЕС. ЕС дава, но в кошара не вкарва!

Янев обаче не пише само това. Той пише и следното: "Решенията, които предстоят да бъдат взети, не са в интерес на България". "Изстрадалата ни Родина не заслужава да бъде жертвана в игрите на големите. И тук даже не е от значение дали причината е, че аматьори се правят на политици или се опитват да капитализират чрез политиката".

Че малките твърде често стават жертва на големите в съвременния свят е факт. Че България все е от жертвите – историческите примери са безброй. Че аматьори се правят на политици – не е от днес. Достатъчно е да си спомним сентенцията как България няма загубена битка на бойното поле и няма спечелена битка на масата за преговори. Специално за новото управление, всеки интересуващ се и следящ случващото се в парламента добре вижда какви грешки бяха допуснати, дори исторически резил. Но и добре вижда как опозицията прави всичко възможно, за да се случват такива грешки.

Със сигурност Янев е от хората, които най-добре са наясно какво е истинското положение със силата на държавата ни. Не просто приказки във Фейсбук – той беше два мандата поред служебен премиер. Той знае както колко можем във военното дело, така и далеч по-важни неща като колко пробити са службите ни за сигурност. Затова и явните му думи, че ще стане зле за България, не бива да се гледат само като предателство. В международните отношения все още действа максимата, че на първо място разчиташ на себе си и своята сила, а чак след това идват съюзите и подкрепата, която те дават.

От друга страна, политиката "преклонена глава сабя не я сече" много често се превръща в "от два стола, та на земята". Има ситуация и проблеми, при които не може да не вземеш страна, особено ако не си достатъчно силен, че да си го позволиш. Конфликтът в Украйна е точно такава ситуация и такъв проблем - на война обикновено е така. Това не е регионален конфликт, който не ни засяга – това е конфликт с глобални последици. Тук шикалкаването не върви, защото всяка страна ще го възприеме като предателство. Точно както прави Корнелия Нинова - с патос я кара на "миротворец", но всъщност мирише на мощно обслужване на руски позиции!

Фактът, че Янев пише по нощите в неделя срещу понеделник там, където не бива дори да си подава носа - във Фейсбоклук, показва, че или е много разтревожен от нещо крайно опасно и невидимо от Запад за широката публика, или е по спешност активиран заради отчаянието на Кремъл. Умерената реторика е отличителен белег на тези, които най-добре знаят що е то война - най-ужасното нещо на света, което трябва да бъде избягвано на всяка цена. Затова и е хубаво да си мерим думите, но и това е до време. Янев и Нинова знаят ли кое време е вече?

Швейцария например е неутрална, защото може да си го позволи. А може, защото си го е извоювала. Че България не е готова и не е достатъчно силна да е неутрална си е наш проблем. На всички тези, които така и не потърсихме година след година сметка на бившите ни управляващи – от Бойко Борисов през Орешарски, Тройната коалиция, Симеон Сакскобургготски – през целия XXI век дотук. Влязохме във времето на големите кризи неподготвени като държава – затова ще търпим загуби. Единственото правилно е да ги минимизираме, което може да стане само елегантно, но твърдо и без никакви грешки. Няма да е лесно - с Фейсбук и медийни изяви, които меко казано добре показват как старите зависимости са по-живи отвсякога!

А сега дори и Швейцария не е неутрална! Нито Швеция, която реши да праща оръжие на Украйна, след като десетилетия наред е пример за неутралност. Финландия пък скоростно върви към влизане в НАТО.

Автор: Ивайло Ачев