България продължава да изостава в прилагането на Европейския акт за свободата на медиите (EMFA), въпреки че той е в сила от август 2025 г. Това показва новият годишен доклад на Международния институт за пресата (IPI) и Центъра за изследване на медиите и журналистиката (MJRC), изготвен в рамките на механизма Media Freedom Rapid Response (MFRR). Документът очертава картина на дълбок застой, институционално нежелание за реформи и риск от задълбочаване на медийното завладяване в страната.
EMFA задължава държавите членки да осигурят независимост на обществените медии и медиините регулатори, прозрачност на собствеността, справедливо и отчетно разпределение на публични средства и защита от политическа намеса. В България обаче липсват реални стъпки към адаптиране на законодателството. Работната група към Министерството на културата, създадена още през 2024 г., е замразена без яснота за статута си. По време на мисия за свободата на медиите през септември 2025 г., организирана от МFRR и Съвета на Европа, ведомството е описано като единствената значима институция, която отказва среща с делегацията, въпреки многократни покани. По-късно министерството заявява, че подготвя нова работна група за промени в Закона за радиото и телевизията, но докладът уточнява: информация за по-широко прилагане на други разпоредби на EMFA не е предоставена. Още: Скрити собственици, неясни рекламодатели, кадрови смени в БНР и БНТ: Нов критичен доклад за медиите
Ниска оценка
Финалната оценка е категорична: подготовката на властите за съгласуване с акта остава ниска. През разглеждания период министерството е ръководено последователно от Найден Тодоров и Мариан Бачев, а редовното правителство на Росен Желязков, сформирано след продължителен цикъл от служебни кабинети, не поставя медийната свобода сред своите приоритети.
Докладът припомня и спорните поправки в Наказателния кодекс, внесени от партията "Има такъв народ" през октомври 2025 г., предвиждащи до шест години затвор за публикуване на лична информация без съгласие – предложение, оттеглено след силна критика от местни и международни журналистически организации. Според авторите тези законодателни инициативи показват, че сред част от управляващите липсва разбиране за стандартите на свободната преса.
Докладът обръща сериозно внимание и на липсата на съдебна реформа. Според анализа неоснователните дела срещу журналисти (SLAPP) остават обичаен инструмент за натиск, подпомаган от корупционна среда и тесни връзки между политически и бизнес кръгове. Това позволява на местни олигарси да поддържат както пряк, така и непряк контрол върху ключови медии. Последицата е постепенно ерозиране на обществения доверие в пресата, което на свой ред създава благоприятна среда за дезинформация и пропаганда. Още: За законите в България, признание от депутат: Променяме ги невинаги правилно
Обществените медии и СЕМ
Регулаторът Съвет за електронни медии е оценен като формално независим, но реално политизиран. Назначенията в СЕМ често са мотивирани от партийни интереси, а бюджетът от 3,4 млн. лв. за 2025 г. е определен като недостатъчен за ефективен надзор. СЕМ е въвлечен в скандали, включително номинации на лица, свързани с дезинформация, и откази да се реагира на антидемократични изказвания.
Обществените медии също са силно засегнати. Въпреки че БНТ и БНР имат законови гаранции за независимост, те са изложени на политически натиск, а ръководните назначения остават непрозрачни. Финансирането им е хронично недостатъчно, без напредък по законопроекти за устойчива финансова рамка. Липсата на доверие в СЕМ допълнително подкопава редакционната автономия на обществените медии. Още: Питаш Пеевски и Йордан Цонев за "Лукойл", властта и Магнитски, оставаш без акредитация за парламента: Кой е причината да се случи? (ВИДЕО)
Реклама - само за лоялни
Докладът отбелязва, че макар законът да изисква прозрачност при разпределението на публични средства към медиите, липсват задължителни обществени поръчки за държавна реклама. По този начин властите запазват възможност да насочват реклама към лоялни медии и да наказват критични редакции, превръщайки финансовия поток в инструмент за влияние. Няма и национален орган, който да следи харчовете за държавна реклама.
Отчетено е и сериозно разминаване между закон и практика относно прозрачността на собствеността. Много онлайн медии не спазват изискването да разкриват собствениците си, а слабият контрол води до безнаказаност. Концентрацията на собственост е висока: два големи конгломерата държат ключови позиции в телевизия, радио, онлайн медии и телекомуникации, създавайки илюзия за плурализъм, докато критичната журналистика остава маргинализирана. Още: В името на свободата на словото: "Мракобесният закон", който раздели Слави Трифонов и Иво Сиромахов
В заключение докладът подчертава, че България се намира в състояние на системен застой, съчетан с липса на политическа воля и институционален отказ от диалог. Макар EMFA да е пряко приложим и задължителен, страната не е предприела необходимите реформи. На фона на политическа нестабилност, корупция и концентрация на собственост медийната среда продължава да ерозира, а общественото доверие – да спада. Авторите предупреждават, че без решителни промени условията за дезинформация и пропаганда ще се задълбочат, а медийното завладяване ще остане доминиращ модел.
