Знаеше ли Борисов за влизането на Слави в политиката?

Всеки път, когато на Борисов му се е налагало да отговоря на Слави Трифонов, той предпочиташе да се застрахова със следното уточнение: питаше дали това е въпрос на телевизионен водещ, или на човек, който ще влиза в политиката. Тоест, да се знае какво е, че да избере какво да отговори. Със сигурност бе и общо взето ясно накъде се е запътил шоуменът, след общото изтощение на самото предаване, а и заради трамплина на референдума, който, освен всичко, бе и златно статистическо проучване за доверието, което има в него (но за зла беда, едва ли щеше да е същото, ако бе повторено след слабото интервю с премиера).

Остава обаче един въпрос: защо Борисов прие субсидията от един лев, малко преди Трифонов да обяви партийния си проект? По принцип, има един неконспиративен отговор: за да даде възможност на партиите да получават без таван всякакви дарения от бизнеси и да им развърже кесията още по-широко.

Конспиративният обаче също изглежда интересен. Първо, цялото това нещо се бавеше години наред - точи се от 2016-та. Не стана нито тогава, нито през 2017-та, нито миналата година, а точно сега. Възможно ли е идеята бавно да е узрявала цели три години в премиерското съзнание, което многократно говореше тъкмо против нея, подкрепено в дует от Караянчева и стария шлагер за това, че "така партиите ще паднат в ръцете на тъмни играчи"?

На всичкото отгоре, субсидията от лев бе приета в най-безветровития момент. ГЕРБ тъкмо бяха спечелили изборите, и то убедително. С целия "Апартаментгейт" като пасив, че и накрая с хвърления зад борда Цветанов, за когото се оказа, че може дори без вещата му работа в провинцията. Обикновено това се златните месеци - хем след победа, хем летни - когато може да прокараш и най-голямата свинщина, това се знае по традиция. В същото време обаче се казва - давай да приемаме исканията на Слави, да го направим колкото се може по-бързо, макар че чакахме колкото се може по-дълго.

Дали всъщност не бе изтекла информация за намеренията на Трифонов? Дали всъщност Борисов съвсем закономерно не прие едно от най-важните му искания, за да го обезвреди още от самото начало? Представете си разликата, с която Трифонов щеше да влезе в политиката, ако субсидиите не бяха намалени, и как влиза сега, когато хем обявява, че исканията на референдума ще станат закон, хем част от тях вече стана закон и това все пак изглежда като свършена работа.

Премиерът много добре знае какво означава наказателен вот - това беше вотът, който го докара на власт през 2009-та. Това беше и вотът, който докара и Сакскобургготски през 2001-а. Всъщност наказателният вот е единственият, който е пренареждал пъзела и то радикално. И Борисов най-вероятно добре вижда, че Трифонов се е прицелил именно в този вид електорално възмездие и иска да възкачи по същия начин в държавата няма такава държава. Затова не изглежда чак толкова странно той далновидно да се опитва да предотврати собствения си двойник, обезвреждайки го още в началото.

 

Автор: Райко Байчев