Днес либийците честват третата годишнина от началото на революцията, която през 2011 година свали режима на Муамар Кадафи. Празникът преминава в тревожен климат, който е белязан от дълбока политическа криза и постоянна заплаха за сигурността.
Премиерът Али Зейдан призова либийците да проявят воля да се изправят срещу политическите и икономическите трудности, които парализират страната.
Последствията от революцията представляват „предизвикателство” за либийците, смята той. „Това е изживяване, което съвсем не е просто, то е осеяно с препятствия и етапи, които изискват волята на всички нас, за да бъдат преодолени”, заяви той, като все пак подчерта наличието на напредък, какъвто представляват „краят на самоличната и тиранична власт” и свободата на изразяването.
За третата годишнина от революцията в Либия не е предвидена никаква официална програма. В много градове обаче спонтанни чествания има от събота насам, като например тези в Бенгази, където на 15 февруари 2011 година се състоя първата демонстрация срещу режима, а два дни по-късно движението прие по-организирана форма.
Близки на жертвите от масовите убийства през 1996 година в затвора „Абу Слим” в Триполи се оказаха в основата на тези демонстрации, с които искаха да изразят протеста си след ареста на адвоката, който ги представляваше.
Движението, което се превърна във въоръжен конфликт, стана причина за смъртта и раняването на хиляди хора и доведе до падането на полковник Кадафи в края на август и до смъртта му на 20 октомври.
В Триполи днес са предвидени чествания на Площада на мъчениците, където са издигнати естради, а улиците са украсени със знамената на независимостта. Тротоарите са пребоядисани от млади доброволци, а по главните артерии на града са поставени многоцветни лампички.
„Няма причина за гордост”
Въпреки това, много либийци нямат настроение за празнуване. „Честванията ще бъдат само за удоволствието от празника. Ако погледнем настоящата ситуация, няма за какво да бъдем горди”, казва либиец в социалната мрежа.
„За три години нищо не бе направено. Продължаваме да тъпчем на едно място”, казва Ахмед Фитури, университетски преподавател, който смята, че затъналите в кавги политици са ограбили народната революция.
Потънала в анархия и хаос, страната е в плен на безпрецедентна политическа криза. От края на януари либийският парламент, който е най-висшата политическа и законодателна инстанция, се изправя пред протестно движение заради спорното си решение да си удължи мандата, който трябваше да завърши на 7 февруари.
Избран през юли 2012 годна, парламентът трябваше да организира общи избори след приемането на конституцията, чието съставяне все още не е започнало.
Предсрочни избори
Под натиска на улицата в неделя парламентът обяви споразумение между политическите партии за организирането на предсрочни избори с цел съставяне на нова преходна власт и в очакване на нова конституция.
Въпреки това не бе постигнат никакъв консенсус относно новата политическа система, която трябва да бъде приета в следващия етап от прехода. Някои депутати се обявиха за избирането на президент и парламент, други препоръчват само повторно избиране на 200-те депутати.
Междувременно, съдбата на премиера Зейдан, който в края на януари избегна вот на недоверие, продължава да бъде несигурна. Източници от парламента твърдят, че парламентарните групи в момента преговарят за избирането на една консенсусна личност, която да замести Зейдан.
Според политическия анализатор Суфиен ал Машри „Либия върви към гибелта си. Всички имат оръжия и това поддържа несигурността”. Според него „страната се намира в задънена улица, тъй като новите лидери се вкопчват във властта, като дават приоритет на личните си интереси в ущърб на националните”.
АФП
