Аржентина: как Меси и сие накараха аржентинците да забравят за малко инфлацията

Възможно е някои от тях да са преосмислили мнението си, тъй като опиянението от триумфа в Катар е достатъчно силно, за да ги накара да забравят поне за известно време обезценяването на аржентинската валута и икономическите трудности. Гледката с дефилирането на златния трофей по улиците на Буенос Айрес ще ги разсее за известно време от мислите дали да плащат на вноски в супермаркета, кой шампоан е най-икономичен и дали не е по-добре да продадат семейната кола. При всички случаи хората в Аржентина не са загубили чувството си за хумор. В социалните мрежи например потребители питат дали златният футболен трофей вече не е станал сребърен - заради инфлацията.

Триумфът измества за малко дълбокото разделение

Аржентина не е само страна, която се задъхва от високите цени, и в която почти всеки втори човек живее под прага на бедността. Тя е държава, която е дълбоко политически и социално разделена между поддръжниците на правителството на президента Алберто Фернандес и предшественика му Маурисио Макри. Сега предстои различията до отстъпят за малко на заден план. Всички лагери в момента носят фланелката, обагрена в небесносини и бели цветове.

"Сега те се прегръщат и никой не пита другия дали е от тези или от онези. Когато хората празнуват, не се делят по социална класа, пол, идеология или политически позиции", обяснява социологът и философ Пабло Алабарсес, който е изследвал връзката между футбола и обществото. Книгата му "Да умреш за Меси? Футболът и появата на аржентинската нация" е бестселър в книжарниците в страната. Тезата му е, че дори самият "месия" - препратка към статута на Меси в родината му - е в състояние да предостави на Аржентина единствено временно облекчение. Защото латиноамериканската държава от десетилетия е и световен шампион по икономически упадък. А празненствата гарантирано след това са последвани и от много по-тежкия махмурлук на всекидневието.

1978: как военната хунта употреби политически световната купа

В миналото аржентинските управляващи са правили всичко възможно, за да инструментализират футбола. През 1978 г. лидерът на военната хунта Хорхе Видела връчи на капитана Даниел Пасарела световната купа след победата на финала у дома срещу Нидерландия. Военните тогава се надяваха да подобрят международния си имидж, докато в същото време отвличаха опозиционери, които измъчваха, а понякога и ги хвърляха живи от самолети в Атлантическия океан.

Осем години по-късно Диего Армандо Марадона успя да накара донякъде сънародниците си и да забравят, отново за момент, и травмата от загубата на войната за Фолклендските острови през 1982 година. С гола на века и своята "божия ръка", Аржентина отстрани Великобритания от турнира на четвъртфиналите на Световното първенство по футбол. И в Катар аржентинските фенове продължаваха да пеят пламенно на всеки един от седемте мача на своите: "Ако не скачаш, значи си англичанин."

Политологът Густаво Марангони все пак припомня, че президентът Раул Алфонсин е посрещнал през 1986 г. отборът, който триумфира със Световната купа в правителствения си дворец, но е отказал да празнува с тях на балкона. "Той не искаше да се възползва политически от спортния успех", обяснява анализаторът.

Едно крайно поляризирано общество

Триумфът на първенството през 1986 г. не бе от полза за първия демократично избран президент след военната диктатура в страната. Само година по-късно партията му загуби междинните избори, а през 1989 г. Алфонсин би принуден да се оттегли след 15 общонационални стачки и хиперинфлация. В днешно време, два месеца преди аржентинският отбор да отпътува за Катар, срещу вицепрезидентката Кристина Кирхнер бе извършен опит за убийство. Малко преди това тя беше осъдена на 6 години затвор по дело за корупция.

"До президентските избори на 22 октомври 2023 г. няма и година, а разделените от политически и партиен признак аржентинци няма още дълго време да се прегръщат заради футбола. Дори по време на първенството в Катар имаше социални протести пред вратите на Министерството на труда и развитието. Оскар Уайлд е казал, че когато сме щастливи, винаги сме добре. "Но този ефект от световната купа няма да продължи дълго време", предупреждава политологът Марангони.

Но поне Меси, Ди Мария и Де Пол успяха да успокоят и поласкаят аржентинската душа. Ефектът от това ще продължи още поне няколко седмици. В Буенос Айрес казват, че Господ е аржентинец, папата - също, а сега, за втори път след Диего Армандо Марадона, страната има и най-добрия футболист в света - Лионел Меси.

Източник: Дойче веле