Юпитер няма твърда повърхност, но има свита от над сто луни. Четири от тях са толкова големи, че могат да се видят дори с обикновен бинокъл. Едната е покрита с лава, друга крие океан под километри лед, а трета се оказва единствената Луна в Слънчевата система със собствено магнитно поле. Два космически апарата в момента са на път към Юпитер, за да проверят дали съществува живот под този лед.
Ключови факти за луните на Юпитер
Юпитер е газов гигант без твърда повърхност, но има огромен брой луни. До 2026 г. астрономите са потвърдили наличието на над сто луни и този брой продължава да расте с усъвършенстването на телескопите.
Повечето от спътниците на Юпитер са малки, неправилно оформени скалисти и ледени тела в удължени орбити.
Четири луни се открояват с размерите си: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Открити от Галилео Галилей през 1610 г., те са тези, които най-много интересуват учените.
Природата на тези четири свята се различава: Йо има стотици действащи вулкани, Европа и Ганимед крият солени океани под ледените си кори, а Калисто запазва практически непроменена повърхност на милиарди години.
Две големи мисии вече са на път към Юпитер. Europa Clipper ще пристигне през 2030 г., а JUICE година по-късно, след което ще обиколи Ганимед. И двете са предназначени да определят дали под леда съществуват условия за живот.
През март 2026 г. Международният астрономически съюз потвърди съществуването на 101 луни на Юпитер, след като обяви четири нови. До средата на 2026 г. бяха изброени 115 потвърдени луни, въпреки че само 57 получиха официални имена. Това несъответствие се дължи на факта, че някои открития все още се проверяват и не са официално изброени.
Астрономите разделят луните на Юпитер на три големи групи. Редовните луни включват осем луни с почти кръгови орбити, които се въртят в същата посока като самия Юпитер. Четирите най-големи от тях са Галилеевите луни. Останалите са неправилни: те се движат по удължени и наклонени орбити, а много дори обикалят в обратна посока. Тези тела най-вероятно са били заловени от гравитацията на Юпитер или са били фрагменти от по-големи обекти след сблъсъци.
Откритията през последните години са породени от нови телескопи и наблюдателни програми. Например, екипът на Скот Шепърд от института Карнеги, заедно с Дейвид Толен от университета на Хавай, откри четири луни, което беше официално потвърдено през март 2026 г., използвайки данни от телескопа Магелан-Бааде в Чили и телескопа Субару в Хавай. Това са малки обекти с диаметър приблизително 3 км, които отразяват много малко светлина. Те могат да бъдат засечени само в дълги серии от изображения, чрез сравняване на позицията на точка в различни кадри.
Самият Юпитер се отличава с ярък диск, който създава интензивно светлинно замърсяване, а самите луни се губят в отразената светлина на планетата. Следователно, нови спътници се откриват или в инфрачервени изображения, или чрез наблюдения с тесни филтри, които филтрират част от радиацията на гиганта. Всяко откритие изисква години на потвърждение: трябва да се докаже, че обектът наистина обикаля около Юпитер, а не просто преминава покрай него.
Четирите галилееви луни заслужават специално внимание. Те са във фокуса на почти всички научни изследвания върху Юпитер. Италианският астроном Галилео Галилей ги забелязва през януари 1610 г., когато насочва самоделен телескоп към Юпитер. Първоначално той обърква трите обекта със звезди, но само след няколко нощи вижда, че те променят позициите си спрямо планетата. Това откритие демонстрира, че не всички тела в Слънчевата система обикалят около Земята и подкопава геоцентричния възглед за Вселената.
Галилей не е дал имена на луните. Астрономът Симон Мариус, който наблюдавал същите обекти почти едновременно с Галилей, предложил имена от гръцки митове: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Галилей обаче ги нарекъл „звездите на Медичи“ в чест на своя покровител Козимо де Медичи и ги номерирал с римски цифри. Съвременните имена се установяват едва през 19 век.
Прочетете също: Откритието на Галилей, което е разгадано едва 400 години по-късно
