New York Times: Войната става все по-опасна за Америка и Байдън го знае

Ако следите новините за Украйна, може да си помислите, че войната се е превърнала в дълга, изтощителна и донякъде скучна рутина. Но тук грешите.

Всъщност нещата стават все по-опасни с всеки ден.

Първо, колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-голяма е възможността за катастрофални грешки — а готовият материал за това се натрупва бързо и яростно. Вземете две високопоставени изтичания на информация от американски официални лица миналата седмица относно възможното участие на САЩ в руско-украинския конфликт:

Първо, The Times съобщи, че „според висши служители на САЩ са предоставили на Украйна разузнавателна информация за руски части, което е позволило на украинците да „нацелят“ и да убият много руски генерали“. Второ, същият The Times, след репортаж на NBC News, цитирайки американски официални лица, съобщи, че Америка „предостави разузнавателни данни, които помогнаха на украинските сили да открият и нанесат удар“ по крайцера „Москва“, флагмана на руския Черноморски флот. Тази помощ в целеуказването "допринесе за окончателното потъване" на "Москва" от две украински крилати ракети.

Като журналист обичам хубавите истории с изтичане на информация. Репортерите, които публикуваха тези истории, направиха мощно разследване. В същото време от това, което успях да науча от висши американски служители, които говориха с мен при условие на анонимност, тези изтичания не бяха част от никаква преднамерена стратегия и президентът Байдън беше бесен за тях. Казаха ми, че се е обадил на директора на Националното разузнаване, на директора на ЦРУ и на министъра на отбраната и ясно е дал да се разбере на най-острия и колоритен език, че подобни необуздани приказки сами по себе си са безразсъдни и трябва незабавно да се прекратят. В противен случай ще стигнем до неволна война с Русия.

Поразителната крайна линия на тези изтичания предполага, че вече не сме в състояние на „непряка“ война с Русия, а се приближаваме до пряка война с нея. И никой не е подготвил американския народ или Конгреса за това.

Владимир Путин, разбира се, не си прави илюзии относно степента, в която САЩ и НАТО снабдяват Украйна с оръжия и разузнаване. Но когато американските служители започнат публично да се хвалят с нашата роля в убийството на руски генерали и потъването на руския флагман „Москва”, което доведе до смъртта на много моряци, ние предоставяме убедителен претекст на Путин да отговори по начини, които биха могли опасно да разширят този конфликт. И да вкарат Съединените щати в нея по-дълбоко, отколкото те самите искат.

Това е двойно опасно, казват висши служители на американската администрация, тъй като става все по-ясно, че поведението на Путин вече не е толкова предвидимо, колкото е било в миналото. И Путин изчерпва възможностите за известен успех на бойното поле – или дори за „спасяващо лицето” спиране на операцията.

Трудно е да се надцени какво бедствие беше тази „специална операция” за Путин досега. Байдън правилно посочи пред екипа си, че макар Путин да се опита да предотврати разширяването на НАТО, той в крайна сметка положи основата за по-нататъшното разгръщане на Алианса. Финландия и Швеция сега предприемат стъпки за присъединяване към НАТО, от което са останали настрана в продължение на седем десетилетия.

Уви, трябва да сме наясно с факта, че не само руснаците биха искали да ни въвлекат по-дълбоко в този конфликт. Не си правете илюзии, че украинският президент Владимир Зеленски не се е опитвал от самото начало да направи същото – да направи Украйна пряк член на НАТО или да принуди Вашингтон да сключи двустранен пакт за сигурност с Киев. Гледам с ужас ръководството на Зеленски. Но ако бях на негово място, щях да се опитам да спечеля САЩ на моя страна, точно както направи той.

Аз обаче съм гражданин на САЩ и искам да бъдем възможно най-внимателни. Украйна е била и остава страна, изпълнена с корупция. Това не означава, че не трябва да й помагаме. Радвам се, че помагаме. И настоявам да продължим да го правим. Но ми се струва, че екипът на Байдън върви по много по-тънко въже със Зеленски, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Той иска да направи всичко възможно, за да осигури неговата победа в този конфликт, но го прави по начин, който все още поддържа известна дистанция между нас и ръководството на Украйна. Това е така, за да не поеме инициативата от Киев и за да не бъдем разочаровани от непостоянната украинска политика след конфликта.

Политиката на Байдън и неговия екип трябва да помогне на Украйна да си върне суверенитета и да се бори срещу руснаците. Но не трябва да позволява на Украйна да стане американски протекторат на границата с Русия. Трябва да останем фокусирани върху това, което е нашият национален интерес и да се отклоняваме от пътищата, които ни водят до по-голямо участие в конфликти и риск.

Едно нещо, което знам за Байдън — с когото пътувах до Афганистан през 2002 г., когато беше сенатор и председателстваше комисията по външни отношения на Конгреса — е, че той не си пада лесно по чара на различни световни лидери. Той се е занимавал с твърде много от тях в кариерата си и много добре разбира къде свършват и започват интересите на САЩ. Питайте афганистанците.

И така, къде сме сега? Планът А на Путин – да превземе Киев и да постави лидера си там – се провали. А шансовете на неговия план Б – опит просто да поеме пълен контрол над стария индустриален център на Украйна, известен като Донбас, който е предимно рускоезичен – все още са под съмнение. Наскоро подсилените и освежени сухопътни сили на Путин постигнаха известен успех, но той все още е ограничен. В Донбас е пролет, което означава, че земята все още е мокра, така че в много райони руските бронирани средства трябва да стоят по пътищата и магистралите, което ги прави уязвими.

Докато Америка тъче между Украйна и Русия и се опитва да не попадне в капан, един от акцентите в нашите усилия да предотвратим по-широка война е успехът на администрацията да попречи на Китай да предоставя военна помощ на Русия. Това е страхотно.

Войната на Русия създаде вакуум на властта в Европа

Състезанието за ролята на европейски арбитър, който ще определя политическата динамика на европейския континент, е в разгара си. САЩ ос...

Прочети повече

В крайна сметка, едва на 4 февруари китайският президент Си Дзинпин прие Путин на откриването на Зимните олимпийски игри през 2022 г., където бяха оповестени всевъзможни търговски и енергийни споразумения, а след това беше издадена съвместна декларация, в която се посочва, че приятелството между Русия и Китай "няма граници".

Тогава беше така. След като инвазията започна, Байдън лично обясни на Си Дзенпин в дълъг телефонен разговор, че икономическото бъдеще на Китай зависи от достъпа до американския и европейския пазар, неговите два най-големи търговски партньора. И ако Китай предостави военна помощ на Путин, това ще има много негативни последици за търговията на Китай с двата пазара. Си направи своите умствени изчисления и те го въздържаха от военна помощ за Москва, което отслаби Путин. Западните ограничения за доставка на микрочипове за Русия започнаха сериозно да забавят работата на някои руски фабрики, а Китай все още не се е притекъл на помощ.

Моето заключение резонира с първоначалната ми мисъл и аз не мога да не го подчертая достатъчно ясно: трябва да се придържаме възможно най-твърдо към нашата първоначално ограничена и добре дефинирана цел да помогнем на Украйна да изхвърли руските войски до максималната възможна степен или да преговаряме за тяхното изтегляне, когато украинските лидери почувстват, че времето е дошло.

Но имаме работа с невероятно нестабилни фактори, особено с политически ранения Путин. Да се хвалиш, че си убивал негови генерали и потопил корабите му, или да си попадал в неговите любовни приключения в Украйна, за да се оплиташ в тях завинаги, е върхът на глупостта.

Превод: Ганчо Каменарски