Анализ: Ще успее ли Украйна да си върне Крим?

Трудно е да се променят фактите и да се "преобръща" реалността. Това е почти толкова вярно в геополитиката, колкото и в науката. Подкрепям борбата на Украйна за оцеляване срещу руската офанзива. Независимо от това къде е справедливостта и независимо колко дълго ще продължи украинският конфликт, е малко вероятно Крим да бъде отнет от руския президент Владимир Путин, а вероятно и Донбас.

Русия може да се похвали с вековна история и значителен успех като въоръжен нашественик, понякога в континентален мащаб. Най-яркият пример е от 1945 г. До края на Втората световна война британският премиер Уинстън Чърчил не се съмнявал, че съветският лидер Йосиф Сталин е чудовище.

Повечето британци обаче, както и много американци, изпитват огромна благодарност към „чичо Джо“ и руския народ за това, че са понесли лъвския пай от човешките загуби, необходими за унищожаването на нацизма. Те не можели да споделят яростта на Чърчил към Сталин, който тиранизира новата си империя в Източна Европа. Британците били уморени от остарелия си министър-председател и особено от очевидното му желание да намери нови врагове, с които да се бият сега, когато Хитлер вече го няма.

Чърчил изпитвал особени чувства и по-специално гняв, когато ставало дума за поляците. През септември 1939 г. Великобритания и Франция открито обявявили война на Германия в отговор на не провокираното нападение на Хитлер срещу Полша. Но въоръжените сили на тези съюзници по това време били унизително слаби. Някои видни британски личности заявили, че е нелепо да се опитваме да се бием с Хитлер, за да спасим далечна източноевропейска държава.

Чърчил се ядосвал на състоянието на постхитлеристка Полша, на състоянието на нейния народ, окован от нови руски вериги, докато Западна Европа празнувала освобождението си от нацизма. Импулсивно министър-председателят се хванал за идеята, че ако Сталин продължи грубо да нарушава условията на Споразумението за свободна Полша от Ялта от февруари 1945 г., Западът трябва да принуди Москва да ги спазва „с оръжие“. Генерал сър Алън Брук, председател на Британските началник-щабове, се изненадал, когато Чърчил неофициално поискал да знае за перспективите за възможно освобождаване на поляците от англо-американските армии. Още: Големият въпрос: Ще продължи ли САЩ да подкрепя Украйна и след Байдън?

"Уинстън е възхитен", пише Брук в дневника си на 13 май. "Имам чувството, че той вече копнее за нова война! Дори ако това включва война с руснаците!" Десет дни по-късно, след допълнително обсъждане, министър-председателят вече формализирал искането си. Той официално възложил на началниците на щабовете да проучат перспективите за противодействие на „руската мечка, която виси над половин Европа“, като я освободят от окупацията на Червената армия още преди демобилизацията на британските и американските въоръжени сили.

Той помолил своите стратези да потърсят средства за „налагане на волята на Съединените щати и Британската империя на Русия“, за да осигурят „честна сделка с Полша“. Целевата начална дата за такава офанзива станал 1 юли 1945 г.

Министерството на външните работи се отдръпнало ужасено от предложението на Чърчил. Маршал Георгий Жуков, командващ съветската окупационна зона, пише по-късно в мемоарите си, че бил информиран от секретни източници, че британският командващ в Германия фелдмаршал Бърнард Лоу Монтгомъри бил инструктиран от Лондон да складира пленени нацистки оръжия за използване срещу руснаците.

На следващо заседание на Съюзническата контролна комисия в Германия Съветите възмутено протестират. Жуков пише: „Подчертахме, че историята познава малко примери за такова предателство на съюзнически задължения и дълг“.

Съвместният щаб за стратегическо планиране на британския военен кабинет започнал да изготвя подробни предложения от 100 страници за операция с кодово име Operation Unthinkable, офанзива на западните съюзници срещу руснаците.

Планиращите войната срещу руснаците в своя преамбюл направили всичко възможно, за да заявят, че дори ако британците и американците напреднат на изток с единствената цел да осигурят „справедлива сделка за Полша... нашите военни цели не спират там. Нашият бърз успех може да накара руснаците да се подчинят на нашата воля. Това зависи от руснаците да го решат. Ако искат тотална война, те могат да я получат... На практика няма ограничения за разстоянията, на които съюзниците ще трябва да проникнат в Русия, за да направят по-нататъшната съпротива невъзможна."

„Постигането на решително поражение за Русия би изисквало: а) разполагането в Европа на значителна част от огромните ресурси на Съединените щати, б) превъоръжаването и реорганизацията на човешката сила на Германия и всички западноевропейски съюзници.“

Британските стратези признали, че западната въздушна мощ може да бъде използвана ефективно срещу съветските комуникации, но „руската индустрия е толкова разпръсната, че едва ли може да бъде значима въздушна цел“. Още: "Кой ще получи парите?": Проблем пред плана на ЕС да закупи снаряди за Украйна 

Те предложили да се използват 47 американски и британски дивизии, 14 от които бронирани. Повече от 40 други формирования ще бъдат държани в резерв в случай на евентуално съветско контранастъпление. Според тях руснаците биха могли да разположат 170 дивизии в отговор, 30 от които бронирани: „Трудно е да се каже до каква степен нашето тактическо превъзходство във въздуха и превъзходното командване на нашите въоръжени сили могат да изравнят този баланс, но горните обстоятелства и изчисления правят започването на нашата офанзива очевидно в опасно начинание."

Думата "опасно" е използвана 8 пъти, за да опише планираната операция. Британските стратези предупредили, че комунистите в Западна Европа ще се опитат да саботират западната офанзива. Въпреки че може да е вярно, че германският генерален щаб наистина ще сътрудничи на съюзниците, немските войници едва ли ще бъдат ентусиазирани от подновен военен конфликт с руснаците.

Британските началници на щабовете никога не се съмнявали, че планът „Операция Немислимо“ наистина е немислим за никого, освен за министър-председателя. Генерал Брук написал на 24 май: „Идеята, разбира се, е доста фантастична и шансовете за успех са абсолютно незначителни.“ Накратко, Червената армия на Сталин можела да смаже много по-малките американски и британски сили, дори ако американските и британските войници можеха да бъдат убедени да вдигнат оръжие срещу бившия си съюзник.

Генерал Хейстингс Исмей, началник на кабинета на министър-председателя, казал на Чърчил, че главнокомандващите на въоръжените сили ще се радват да му обяснят защо смятат „Операция Немислимо“ за неосъществима. "Въпреки това командирите пишат в коментар на проектоплана: "След като започнат военните действия, ние няма да можем да постигнем дори ограничен успех и трябва да сме подготвени за продължителна война с големи трудности. Освен това шансовете ни ще станат много мизерни, ако американците обявят умора от война и незаинтересованост и се съсредоточат върху операции в Тихия океан."

Киев: Руските жертви във войната вече са над 180 000

Не трябва да се забравя, че всички тези дискусии в Лондон се състояли във време, когато съюзниците изпитвали трудности да устоят на японските сили, особено на Окинава. На 10 юни Чърчил отговорил на началниците на щабовете, като признава, че в случай на военен конфликт руските армии биха могли, ако Сталин даде такава заповед, да пробият напред към европейския бряг на Ламанша. Що се отнася до самата операция „Немислимо“, Чърчил изразил надежда, че Обединените началник-щабове „разбират, че тези планове остават превантивно проучване на това, което се надявам да са чисто хипотетични военни съображения“.

Месец по-късно операция „Немислимо“ е закрита, когато американците категорично се отказали от идеята да се бият с руснаците за Полша или друга страна в Източна Европа под съветски контрол. Президентът Хари Труман изпратил телеграма от Вашингтон, че не вижда причина за забавяне на планираното изтегляне на англо-американските войски на запад към окупационните зони, договорени в Ялта през февруари. Още: Анализ: САЩ трябва да избегне загубата на оръжия в Украйна, както стана в Афганистан

Сталин получил своята нова империя, а Русия я запази до разпадането на Съветския съюз през последното десетилетие на 20 век. Защото там първа дойде Червената армия. Ако Чърчил или западните съюзници искаха да държат Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния или балтийските държави далеч от хватката на Сталин, тогава щеше да е необходимо операцията D-Day (Денят Д) да се проведе още през 1943 г., а не през 1944 г., и да стартира мащабна скъпоструваща кампания в Северозападна Европа година по-рано.

Руснаците създадоха реалност, която никой освен Чърчил и американският генерал Джордж Патън не бяха готови да предизвикат „с оръжие“. Без никакво удоволствие може да се вярва, че точно същото може да се каже за хватката на Путин в Крим днес. Единственият път, когато това можеше да бъде оспорено с увереност, беше през 2014 г., когато руснаците окупираха Кримския полуостров и Западът до голяма степен им се поддаде.

Геополитиката изисква изчисления, в които категории като справедливост, честност и свобода играят само ограничена роля. Много хора днес казват: „Ако на руснаците бъде позволено да запазят дори един хектар украинска земя, демокрацията и сигурността на Запада ще бъдат в сериозна опасност“. Правилно е. Но също толкова вярно е, че както повечето народи на западните демокрации не искаха да водят нова война за Полша през 1945 г., така и днес е малко вероятно те да подкрепят докрай борбата за освобождението на Крим. Неприятно е, но това е реалност, която не може да се промени.

Превод: Ганчо Каменарски