Анализ: Западът очаква "деколонизация" на Русия, но това може да е още по-голям кошмар

Слабото представяне на Русия на бойното поле в Украйна и нарастващото убеждение, че ядрената заплаха на Владимир Путин не бива да се приема за чиста монета, окуражиха западни анализатори и руски дисиденти да говорят публично за "деколонизация" на самата страна агресор.

Става въпрос за огромната Руска федерация, наследник на Съветския съюз, която се състои от 83 федерални единици, включително 21 неславянски републики.

Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа - независима правителствена агенция на САЩ, в която членуват представители на Сената, министерствата на отбраната, на външните работи и на търговията - обяви, че деколонизирането на Русия трябва да бъде "морална и стратегическа цел".

Форумът "Свободни нации в поструския свят", включващ политици и журналисти в изгнание от Русия, проведе среща в Европейския парламент в Брюксел по-рано тази година и рекламира три събития в различни американски градове този месец. Дори публикува карта на разчленена Русия, разделена на 41 различни държави, в свят след Путин, ако той загуби в Украйна и бъде свален.

Западните анализатори все повече прокарват теорията, че руският разпад предстои и че Западът трябва не само да се подготви да се справи с евентуалното разпространение на последвалите граждански войни, но и да извлече полза от разпада. Как може да стане това? Като се привлекат богатите на ресурси страни наследници в обсега на Запада, пише Foreign Policy в свой анализ.

Същите тези анализатори твърдят, че когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., Западът беше заслепен и не успя да се възползва напълно от "тази съдбоносна възможност". Сега Западът трябва да разработи стратегия, която да сложи край на руската заплаха веднъж завинаги, вместо да предоставя възможност на Путин да се възползва от нея.

Много други обаче виждат в една "руска" Русия по-сериозна заплаха за световния мир и сигурност и предупреждават да не се омаломощава враг, който, дори когато е по-слаб от Запада във военно и икономическо отношение, все още притежава почти 6000 ядрени бойни глави, въоръжени милиции и огромни ресурси.

Януш Бугайски - старши научен сътрудник във Фондация "Джеймстаун", наскоро написа книга, озаглавена "Провалена държава: Ръководство за разпада на Русия". Той твърди, че санкциите на Запада са притиснали руската икономика и в редица региони се наблюдава "безпокойство от свиването на бюджетите им". Той се обявява против предоставянето на гаранции за сигурност на Путин, издирван от Международния наказателен съд в Хага заради депортиране на украински деца.

Други, които са съгласни с тази теза, казват, че поражението на Путин в Украйна ще разруши култа му към силния човек и ще го покаже като слаб лидер. След като елитите в неславянските републики усетят, че Москва не е нито достатъчно богата, за да напълни джобовете им, нито достатъчно силна във военно отношение, за да смаже несъгласието им, те ще се надигнат.

Директорът на Центъра за европейска инициатива за устойчивост в Берлин и бивш главен редактор на руската бизнес телевизия РБК-ТВ - Сергей Сумленни, твърди, че Путин контролира различните нации в състава на федерацията, като корумпира елита им и внушава страх от конфликт от типа на Чечения.

През 1991 г., след разпадането на Съветския съюз, 14 от държавите от СССР обявиха суверенитет. Кървавата кампания в Чечения няколко години по-късно имаше за цел да обезкуражи и разсее движенията за независимост, докато силно централизираната политика на Путин постави предполагаемо автономните републики твърдо под контрола на Москва. Само че войната в Украйна разкри Путин като разочарован, слаб човек и той не заслужава образа, който си е изградил, твърди Сумленни.

"Той беше възприеман (в Русия - бел.ред.) като лидер, който може да победи всекиго, а Украйна бе възприемана като толкова слаба, че ще бъде победена без никакви усилия", казва Сумленни пред Foreign Policy. "Но сега всички, включително управляващият елит в републиките и регионите, виждат, че Москва няма нито пари, нито силна армия. Ако сте мафиотски бос, най-лошото нещо, което може да ви се случи, е подчинените ви изведнъж да разберат, че не сте толкова силен, колкото твърдите".

От години в някои части на Руската федерация се чува недоволство и негодувание. През 2020 г., на 8000 километра от Москва, хиляди хора в Хабаровския край в руския Далечен изток протестираха месеци наред срещу ареста на техния губернатор по фалшиви обвинения. Те заявиха, че Кремъл е откраднал гласа им, като е наредил да бъде задържан Сергей Фургал - човекът, когото те са избрали да ги ръководи - и го е заменил с марионетка.

Същата година протестиращите в Република Башкортостан агитираха срещу добива на варовик от хълмове, считани от тях за свещени.

През 2018-2019 г. жителите на Архангелска област, на 1100 км северно от Москва, блокираха пътища и разпънаха палатки, за да попречат на руското правителство да използва територията им като сметище за московския боклук.

В Република Татарстан се разраства бавно националистическо движение заради налагането на руския език и забраната да се премине към латиница от кирилица. Там татарите се борят за по-голяма културна автономия. Башкортостан също протестира в защита на местния си език и използва лозунги като "Без език няма нация".

Когато Путин обяви мобилизация през септември 2022 г. и набра непропорционално голям брой наборни войници от по-бедните региони, в различни части на страната пламнаха протести. Създаде се фондация "Свободна Бурятия", която помага на резервистите да избегнат наборната служба в Република Бурятия. Дагестанската и Чеченската република (с лидер Рамзан Кадиров) заявиха, че вече са изпълнили квотата си за наборна служба. Жени излязоха на улицата в град Якутск в Якутия и скандираха: "Оставете децата ни да живеят!".

ОЩЕ: ВИДЕО с побой на офицер над войник: Проблемът с расизма в руската армия носи още негативи за Путин

Експертите цитират протести в миналото, за да покажат, че в региона отдавна съществува напрежение. Някои смятат, че настоящите протести срещу мобилизацията ще подействат обединително и ще активизират движенията за независимост в руските републики. Засега обаче няма конкретни доказателства за силни движения, които ще доведат до голям трус.

Експертите посочват, че руските граждани в автономните републики може и да се страхуват от Путин, но да си против Путин, не означава непременно да си против Русия. А онези държави или области в състава на федерацията, които наистина желаят да напуснат руската орбита, може да не стигнат изобщо до демокрация или до приятелски отношения със Запада. Експертите се опасяват, че много региони в руския Далечен изток вече клонят към Китай. Освен това има опасения от граждански войни и регионални диктатори, които се борят за руски ядрени оръжия.

Михаил Ходорковски - бивш главен изпълнителен директор на петролната компания "Юкос", а след това политически затворник в Русия, отхвърля възможността за мирно разпадане на Русия и предупреждава за регионални войни. На първо място, Русия е обвързана с единен транспортен и икономически механизъм, а повечето от богатите на ресурси региони нямат достъп до море. "Това създава предпоставки за потенциален конфликт - между регионите, които имат по-малко хора, но огромни ресурси, и тези, които имат многобройно население и начини за транспортиране на ресурсите". Тези различни региони ще се борят за територия и ще се опитат да поемат контрола върху ядрените оръжия, което ще е кошмар за Запада, твърди още Ходорковски.

И добавя, че на мястото на Путин в Москва ще се появи друг диктатор, който ще си върне загубените територии. "Ще се справи ли Западът с 15 до 20 нови държави, които воюват помежду си и притежават ядрени оръжия?", пита той. "Ще се справи ли Западът с диктатор, който отново ще обедини страната по искане на армията и обеднялото руско население?".

Въпреки че Кремъл редовно обвинява Запада в подклаждане на проблеми в Русия, разговорите за разпадането на Русия в западните столици могат да предизвикат националистически плам и да накарат руснаците да се сплотят зад Путин. То може да бъде използвано и от крайнодесните поддръжници на диктатора в Европа, за да се засили антиамериканизмът. По-лошото е, че това може да подхрани машината за дезинформация, коментират от Foreign Policy.

Според Жоана Деус Перейра - старши научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби в Европа - неславянските републики и региони всъщност не искат разпадане на Русия, а само "признаване на техния регион, собствено знаме и повече културна независимост в рамките на Руската федерация".

И тези, които смятат, че руският разпад е неизбежен, и тези, които предупреждават срещу него, са съгласни с едно: Руската федерация никога не е била истинска федерация.

ОЩЕ: Путин пред гилотината: Или мир, или ще бъде свален – това ли подсказва ново събитие? (ВИДЕО)