Болезненият въпрос с неясен отговор: Може ли Европа да въоръжи Украйна?

Мащабът на проблема най-ясно се илюстрира от ситуацията с артилерийските снаряди. В разгара на лятната контраофанзива Украйна изстрелваше по 7000 снаряда на ден – значително повече от руснаците. Ситуацията обаче се промени: от миналия месец украинските въоръжени сили ограничиха снарядите до 2000 на ден, докато руснаците, напротив, стрелят 5 пъти повече. Говоренето за предполагаема безизходица е опасно. Западът е изправен пред избор, заяви по-рано този месец Джак Уотлинг, експерт от лондонския Royal United Services Institute for Defense Studies: той може да даде на Украйна всичко, от което се нуждае, или „безвъзвратно да отстъпи предимството си на Русия“. Още: Bloomberg: САЩ искат от Зеленски по-ясен военен план

Помощта на Запада се бави

Америка и Европейският съюз изпитват затруднения с предоставянето на помощ. Във Вашингтон следващият транш от 61 милиарда долара военна помощ беше спрян поради спор в Конгреса за имиграцията. В Брюксел финансовата подкрепа в размер на 50 милиарда евро (54 милиарда долара) беше блокирана от проруския лидер на Унгария Виктор Орбан с неговото вето. Европейците са оптимисти, че помощта ще бъде договорена на срещата на върха през февруари. Украйна обаче се притеснява, че партийното разделение в Съединените щати и враждебността на Доналд Тръмп постепенно ще подкопаят подкрепата от Пентагона. Така Киев ще бъде напълно зависим от Европа.

Досега европейците се представят добре. Общата военна помощ на страните от ЕС надхвърли 44 милиарда евро. Само Германия е допринесла с повече от 17 милиарда евро. Скандинавските страни също оказаха голяма подкрепа. Но картината е силно разнородна. Франция е допринесла само с 0,5 милиарда евро в общата банка. Миналия март ЕС обеща да закупи 1 милион артилерийски снаряда за Украйна в рамките на една година чрез Европейската агенция по отбрана. До миналия месец бяха доставени едва 480 000 снаряда, въпреки че ЕС все още настоява, че обещаният брой ще бъде достигнат.

Този месец агенцията за подкрепа и доставки на НАТО заяви, че ще помогне на група от ЕС да купи на едро 1000 ракети за противовъздушна отбрана Patriot, оценени на около 5 милиарда евро. НАТО обаче няма право да изпраща смъртоносна помощ директно в Украйна, така че това решение позволява на страните членки да прехвърлят собствените си оръжия за противовъздушна отбрана. Стартирала през октомври, програмата на ЕС за подпомагане с боеприпаси ще отпусне 500 милиона евро за увеличаване на производството им. Но във всеки случай това ще отнеме време, за да има някакъв ефект. Още: Война, в която умират бедните: Опасността пред Зеленски с мобилизацията

На 9 януари еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон предложи създаването на фонд от 100 милиарда евро за насърчаване на европейската отбранителна индустрия. Бретон отбеляза, че това се прави не само за да се помогне на Украйна, но и за да се „застрахова“ срещу оттеглянето на Америка от НАТО, ако Тръмп отново стане президент. Все още обаче не е ясно дали тази идея ще има поддръжници.

Нито една от тези мерки не отговаря на тежестта на настоящата ситуация. Тази година Русия ще увеличи военните разходи с 68% до 6,5% от БВП. Според Министерството на отбраната на Естония руското производство на артилерийски боеприпаси ще достигне 4,5 милиона единици. Джъстин Бронк от Кралския институт за отбранителни изследвания изчислява, че Русия произвежда 100 ракети с голям обсег на месец - поне два пъти повече, отколкото в началото на конфликта.

Производството на снаряди в САЩ и Европа също расте, но не достатъчно бързо. До 2025 г. се предвижда американското производство на 155 мм снаряди да достигне 1,2 милиона годишно, 6 пъти повече от миналата година. Анализаторът на отбраната Саш Туса от Agency Partners счита, че европейското производство ще достигне 1,25 милиона. Но за разлика от Америка, където фабриките за боеприпаси са публична собственост, Европа зависи от частни фирми, което означава, че растежът на производството в никакъв случай не е гарантиран. Още: Основният проблем на Украйна има решение, но Запада също трябва да действа

Как стои въпросът с производството?

В Европа има четири основни производителя на боеприпаси: германската компания Rheinmetall, британската BAE Systems, френската компания Nexter и съвместно притежаваната Nammo на норвежкото и финландското правителство. След Студената война всички те намалиха производството и се съсредоточиха върху създаването на по-сложни и усъвършенствани системи.

Тим Лоуренсън от Международния институт за стратегически изследвания счита, че по свой собствен начин производителите напомнят на занаятчии, които правят цялостни и изящни стоки. Те искат сигурността на многогодишни договори от правителствата, преди да открият високоскоростни производствени линии, казва Янг Пи, ръководител на Европейската асоциация на аерокосмическата и отбранителната промишленост.

„Нашите поръчки вече са три пъти повече от март 2022 г.“, казва шефът на Nammo Мортен Брандзег. Той счита, че ръстът на производствения капацитет е толкова голям, че правителството трябва да помогне на индустрията и да сподели рисковете с нея. Но законите за конкуренцията на ЕС не позволяват преки инвестиции в индустриалната база, която е на разположение например на Пентагона. Още: Притеснение на Запад: Русия надвива Украйна в електронната война

Най-напредничавият европейски производител е Rheinmetall. Той се е ангажирал да достигне поне 700 000 артилерийски снаряда до края на 2024 г. и да отвори съоръжения за производство и поддръжка на бронирани средства в Украйна. По-голямата част от поръчките се заплащат от Германия. Експертът Туса противопостави това на Франция, чиито действия по никакъв начин не съответстват на реториката на президента Макрон за преход към военна икономика.

Един от начините да се ускори темпът на растеж на европейската икономика е да се смекчат техническите изисквания. Във всеки случай, когато се стреля от силно износени артилерийски оръдия на украинските въоръжени сили (страната вероятно ще има нужда от 2000 нови оръдия годишно), точността на огъня рядко ще отговаря на западните стандарти. И правилата за безопасност и дългосрочното съхранение нямат много смисъл, ако снарядите ще бъдат изстреляни в рамките на няколко дни. Във войните на изтощение количеството почти винаги надделява над качеството, пише The Economist.

За Европа е още по-трудно да произвежда други видове боеприпаси, особено управлявани ракетни системи GMLRS и прехващачи за ПВО GBAD, тъй като тя е прехвърлила по-голямата част от производството на ракетни двигатели на американски изпълнители. Министерството на отбраната на Естония изчислява, че до 2025 г. Украйна ще се нуждае от 8760 GMLRS годишно. Европа може сама да произвежда GMLRS, но сега просто не е в състояние да увеличи производството. Естонците отбелязват, че годишното производство на някои зенитно-ракетни системи възлиза на няколко единици. Още: Украински военни разказват от какво имат нужда най-много: Войната вече е на ресурси (ВИДЕО)

Бившият съветник на германското министерство на отбраната Нико Ланге казва, че за да може най-големият европейски производител на ракети MBDA да отвори нови фабрики, правителствата трябва да откупят продуктите му поне 10 години предварително. И ако се направят инвестиции сега, ракетите ще започнат да пристигат едва през 2026 г.

На Европа ще бъде трудно да подкрепи борбата на Украйна тази година, ако американската помощ пресъхне. В дългосрочен план продължаващата подкрепа на САЩ е все по-съмнителна и континентът няма друг избор освен да възстанови своята отбранителна индустрия. „Имаме технологията, трябва да изградим капацитет“, заключи Брандзег от Nammo. „Просто не можем да не го направим.“

Превод: Ганчо Каменарски