Никой не вижда голямата картинка: Израел ще спечели битката с "Хамас", но ще загуби войната

Да се каже, че Израел е бил изненадан, е меко казано, но премиерът Бенямин Нетаняху обяви, че страната му вече е "във война" и Израелските сили за отбрана (IDF) отвръщат на удара, точно както са го правили и в предишни случаи.

Всичко за войната в Израел четете тук.

Очаквано, всяка от страните обвинява другата. Израел и неговите поддръжници представят "Хамас" единствено като брутална банда от подкрепяни от Иран терористи, които умишлено са атакували цивилни граждани. Палестинците и техните поддръжници признават, че нападенията над цивилни граждани са погрешни, но обвиняват Израел, че е наложил режим на апартейд над палестинските си поданици и ги подлага на системно и непропорционално насилие в продължение на десетилетия. Те също така изтъкват, че международното право позволява на потиснатите народи да се противопоставят на незаконна окупация - дори ако методите, които "Хамас" е избрал, са незаконни.

Още: Дежа вю с руска марка: "Хамас" иска смяна на "фашисткото" правителство на Израел

Историята на насилието в Газа

Анализаторът на Foreign Policy Стивън Уолт не вижда в боевете поредното доказателство, че глобалният ред на сигурност се влошава. Защо? Защото това едва ли е първият случай на мащабно насилие между Израел и "Хамас", отговаря той.

Израел удряше по Ивицата Газа по време на операцията "Излято олово" през декември 2008 г., направи го отново по време на операцията "Защитно острие" през 2014 г., а след това го стори още веднъж (в по-малък мащаб) през май 2021 г. При тези нападения загинаха няколко хиляди цивилни - може би една четвърт от тях деца. Бедното население в Газа стана още по-бедно. Но тези боеве не ни доближиха до трайно и справедливо решение, казва Уолт.

Още: "Хамас" разполага с ефективно оръжие срещу израелските военни хеликоптери (ВИДЕО)

Новата характеристика на този последен кръг от боеве е, че "Хамас" постигна почти пълна изненада, подобно на Египет и Сирия преди 50 години, по време на арабско-израелската война от 1973 г., известна като Йом Кипур. "Хамас" демонстрира неочаквани бойни способности. Нападението нанесе повече щети на Израел, отколкото която и да е от предишните операции. Убити са повече от 800 израелци, като се очаква броят на жертвите да нарасне. Ранени са над 2200, а неизвестен брой са пленени, включително някои войници от Израелските отбранителни сили.

Снимка: Getty Images

Нападението явно е шокирало израелското общество. Неуспехът на правителството да открие или предотврати нападението може в крайна сметка да сложи край на политическата кариера на Нетаняху и подобно на провала на разузнаването през 1973 г., вероятно ще доведе до обвинения в Израел, които ще се отразяват с години. Но "Хамас" все още е много по-слаба от Израел и боевете няма да променят цялостния баланс на силите между тях. Израел почти сигурно ще отвърне сурово, а палестинските цивилни в Газа и на други места - включително много от тези, които не подкрепят "Хамас" - ще платят висока цена, пише Foreign Policy.

Никой не знае със сигурност накъде отива тази криза и какво ще бъде дългосрочното ѝ въздействие, но ето някои предварителни заключения.

Некадърната политика на САЩ

Първо, тази последна трагедия потвърждава несъстоятелността на политиката на САЩ по отношение на дългогодишния израелско-палестински конфликт. Достатъчно е да се каже, че лидерите на САЩ от Ричард Никсън до Барак Обама имаха многобройни възможности да прекратят този конфликт и не успяха да го направят. Разбира се, те разчитаха на помощ от заблудени или некадърни израелски и палестински лидери, да не говорим за силната политическа опозиция от страна на Американско-израелския комитет по обществените въпроси и други твърдолинейни елементи на израелското лоби, но това е само частично оправдание.

Още: Кремъл за войната в Израел: Висок е рискът от намеса на трета страна

Вместо да действат като безпристрастен посредник и да използват огромните лостове, с които разполагат, администрациите и на демократите, и на републиканците се подчиниха на натиска на лобито, действаха като "адвокат на Израел", притискаха палестинските лидери да правят отстъпки, като същевременно оказваха безусловна подкрепа на Израел. Затваряха си очите за десетилетните усилия на Израел да погълне земите, за които се предполага, че са запазени за бъдеща палестинска държава, пише изданието.

И до днес правителството на САЩ продължава да налива пари в Израел и да го защитава на международни форуми, като настоява, че е ангажирано с "решение за две държави".

Както обикновено, официалният отговор на САЩ на сраженията е да осъди "Хамас" за "непровокираните атаки", да изрази твърда подкрепа за Израел и старателно да игнорира по-широкия контекст, в който се случват събитията, както и причините, поради които някои палестинци смятат, че нямат друг избор, освен да използват сила в отговор на силата, която редовно се прилага срещу тях. Да, това беше "непровокирано" в тесния правен смисъл, че Израел не се готвеше да нападне Газа, което би могло да оправдае изпреварването от страна на "Хамас". Но със сигурност е било "провокирано" в здравия смисъл на понятието - т.е. като насилствен отговор на условията, с които палестинците в Газа и другаде се сблъскват от десетилетия - дори когато готовността на "Хамас" умишлено да атакува цивилни граждани по особено брутален начин е жестока и неоправдана.

Още: "The Times Of Israel": Водачът на "Хамас" е мъртъв (СНИМКИ и ВИДЕО)

Ако американските политици и от двете партии бяха по-малко страхливи, те с право биха осъдили действията на "Хамас" и същевременно биха заклеймили жестоките и незаконни действия, които Израел рутинно извършва над своите палестински поданици. Ако някога сте се чудили защо предишните мирни усилия на САЩ се провалиха и защо много хора по света вече не виждат в Съединените щати като морален стожер, ето част от отговора.

Снимка: Getty Images

Войни, спечелени на бойното поле, понякога са загубени

Второ, това ново кръвопролитие е още едно тъжно напомняне, че в международната политика силата е по-важна от справедливостта. Израел успя да разшири територията си на Западния бряг и да държи населението на Газа в "открит затвор" в продължение на десетилетия, защото е много по-силен от палестинците и защото е неутрализирал други страни (например САЩ, Египет, ЕС), които биха могли да се противопоставят на тези усилия и да го принудят да преговаря за траен мир.

Още: В затвора за какво ли не: Корените на палестинската омраза срещу Израел

И все пак това събитие може да разкрие границите на властта. Войната е продължение на политиката с други средства, а силните държави понякога печелят на бойното поле, но все пак губят в политическо отношение. САЩ спечелиха всички големи битки във Виетнам и Афганистан, но в крайна сметка загубиха и двете войни. Египет и Сирия бяха тежко победени във войната през 1973 г., но загубите, които Израел понесе в тази война, убедиха неговите лидери и техните американски съюзници, че не могат повече да пренебрегват желанието на Египет да си върне Синайския полуостров.

Още: Израел: Върнахме си контрола по границата с Ивицата Газа (ВИДЕО)

"Хамас" никога няма да успее да победи Израел в пряк сблъсък на силите, но нападението му е трагично напомняне, че Тел Авив не е неуязвим и палестинското желание за самоопределение не може да бъде пренебрегвано.

Разумният ход за всички страни би бил да се започне с бързо връщане към предишното статукво: "Хамас" ще прекрати ракетните си атаки, ще се изтегли незабавно от всички завзети райони, ще предложи да върне заловените израелци, без да изисква размяната им за членове на "Хамас", задържани от Израел, и двете страни ще се съгласят на прекратяване на огъня. След това САЩ и други страни ще започнат сериозен, безпристрастен и продължителен натиск за постигане на справедлив и значим мир.

Но това няма да се случи, прогнозира Foreign Policy. В края на краищата, кога за последен път някоя от тези страни е направила нещо умно или далновидно, пита реторично анализаторът Стивън Уолт.

Вместо това Израел ще положи всички усилия, за да лиши "Хамас" дори от впечатлението за тактически успех, и може би дори ще се опита да изгони бойците от Газа веднъж завинаги. Правителството на САЩ ще застане твърдо зад всичко, което Израел реши да направи. Гласовете, призоваващи към умереност, ще бъдат пренебрегнати и цикълът на отмъщение, страдание и несправедливост ще продължи. Не казвайте, че не съм ви предупредил, завършва анализа си Уолт.

Още: Израел постави рекорд по мобилизирани резервисти в рамките на два дни