"Превратът на Майдана": Между пряка демокрация, "киевска клика" и "мръсна война"

"Превратът" в Киев

Заради отказа да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз, тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович е свален от власт. Това обаче не става "по учебник", както биха казали на Запад - и налива вода в мелницата на Путин.

Какъв е проблемът - конституционната процедура в Украйна. И до днес има спорове дали Янукович е свален законно именно заради нея. В следващите редове ще разгледаме ситуацията и от дистанцията на времето:

Снимка: Getty Images

Фактологията

Янукович беше свален от поста си на 22 февруари, 2014 година. Официалните причини - защото е изоставил задълженията, които има като президент на Украйна (буквално не е ходил на работа) и заради смъртта на над 80 души на Майдана: Украинската прокуратура: Насилието на Майдана е дело на командвани от Русия офицери. Освен това - Янукович сам подава оставка, но после я оттегля - подаването на оставка според чл. 110 на украинската конституция се счита за легитимен начин президент на Украйна да слезе от поста.

Извън това всичко буквално е предмет на спорове. Защото - за свалянето на Янукович гласуват 328 депутати от общо 450. Това е мнозинство от 2/3, но малко под 3/4 (72%, а не 75% - 75% са 338 депутати) а основанието за отстраняването на Янукович е не чл. 110, де факто е чл. 111 - за държавна измяна. Само че процедурата е много специфична - за да има официално обвинение в държавна измяна, трябва да бъде създадена специална разследваща комисия и тя да го повдигне. За целта е необходимо съгласието на 2/3 от депутатите. След като има обвинение, Украинският конституционен съд и Украинският върховен съд трябва да удостоверят, че е спазена процедурата. Чак след това следва ново гласуване - и тогава трябва съгласието на 3/4 от депутатите. В случая с Янукович няма нито специална комисия, нито съдебни решения. Има обаче НО...

В решението за свалянето на Янукович от поста всъщност се казва, че той е отстранен заради неизпълнение на вменените му от украинската конституция задължения. Чл. 111 не обхваща такава хипотеза - и де юре Янукович е свален без основание, извън чл. 109, който гласи: "В случай на оставка на президента, тя веднага влиза в сила". Освен това, украинската конституция в този момент е във варианта от 1996 година - той е върнат от Украинския конституционен съд през 2010 година и то под явното давление на Янукович, след като през 2004 година и заради Оранжевата революция конституцията е променена и то именно относно правомощията на президента на Украйна. Най-важната промяна - не президентът, а парламентът гласува кой да е премиер и съответно одобрява неговото правителство, като държавният глава може да каже само кой да е министър на отбраната и кой да е външен министър. Този вариант на украинската конституция Янукович се съгласява да бъде отново приет в споразумението за асоцииране на ЕС, но след като не подписва споразумението с ЕС (а вече е поел ангажимент да го стори), се получава своеобразна "правна дупка" - Украйна е по средата между конституцията си от 1996 година и от тази от 2004 година. Това е юридически поглед, разгледан и от Радио "Свободна Европа".

Всъщност това, че Янукович можеше да назначава премиера, ефективно поставяше всички лостове на изпълнителната власт в негови ръце - в това число и с кого Украйна подписва международни договори, споразумения и т.н. Ако премиерът се одобряваше от парламента, тогава...

На мястото на Янукович като временно изпълняващ длъжността застава Олександър Турчинов. И тук Путин директно поставя основа за твърдението за "преврат" - Турчинов назначава Арсений Яценюк за премиер, а според конституцията от 1996 година няма това право. Затова Владимир Путин обявява, че не признава Турчинов за президент на Украйна. Показателно е обаче, че Путин не казва нищо при изборите за президент в Украйна през 2019 година, които са спечелени от Володимир Зеленски. Путин не казва нищо и 5 години по-рано, когато Петро Порошенко печели изборите - но по това време Русия вече е анексирала Крим по заповед на Путин: Светът през 2014 година: Украйна – голямата промяна

СНИМКА: Виктор Янукович, Getty Images

10-годишни рани

Предвид явната безизходица на фронта в Украйна в момента и дори опасността Русия да вземе решителен превес, ако особено САЩ продължават да не помагат заради републиканеца Майк Джонсън, председател на Камарата на представителите и протеже на Доналд Тръмп, по-консервативни автори на Запад припомнят историята на падането на Янукович. Един от тях е Питър Хътчинс - в коментар за Mail Online той използва следния език за заглавие: "Кой започна тази мръсна война? Защо не застанахме на страната на демокрацията срещу киевската клика?"

Хътчинс критикува Великобритания и как е признала свалянето на Янукович, а с това е вкарала и ЕС в този коловоз (тогава Великобритания още беше член на ЕС). И има интересна позиция, ето най-важното от нея:

"Голяма част от случилото се през онези дни все още е неясно, включително мистериозните разстрели на протестиращи. Сериозният дебат кой е отговорен за това все още продължава. В изтекъл телефонен разговор, чиято автентичност не е потвърдена, естонският външен министър Урмас Пает казва на върховния представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън, че "има нарастващо разбиране", че "не Янукович стои зад снайперистите, а някой от новата коалиция".

Доклад на ООН, публикуван на 15 юли 2014 г., гласи, че 103 протестиращи и 20 полицаи са били убити по време на тези събития. Това означава, че поне част от протестиращите са били въоръжени, а смъртта на 20 полицаи предполага, че нивото на насилие от страна на протестиращите е било доста високо.

В разгара на кръвопролитието бяха направени два сериозни опита да се постигне мирно правно уреждане. Първият завърши с неуспех, когато протестиращи на 18 февруари, в отговор на инициативата на властите, подпалиха централата на партията на Янукович. В нощта срещу 20 февруари външните министри на Германия, Полша и Франция отлетяха за Киев, за да посредничат за споразумение между опозицията и отчаяния украински президент. На 21 февруари 2014 г. това споразумение беше подписано от Янукович, от тримата високопоставени представители на опозицията, а свидетели бяха присъстващите трима европейски министри.

Янукович се съгласи да върне конституцията от 2004 година, за да задоволи исканията на опозицията, сформиране на ново правителство, провеждане на предсрочни президентски избори (не по-късно от декември 2014 г.) и провеждане на безпристрастно разследване на актовете на насилие. Всички страни се отказаха от използването на сила.

Лидерите на Майдана отхвърлиха това предложение (водачът на "Десен сектор" Дмитро Ярош обяви, че не вижда достатъчно гаранции обещаното от Янукович да бъде изпълнено, включително да бъдат намерени и наказани виновните за убийствата на Майдана) и заплашиха да се "въоръжат и да отидат в резиденцията на Янукович", ако той не напусне президентския пост до следващата сутрин. Лидерите на опозицията, подписали споразумението, отстъпиха и не положиха никакви усилия да защитят постигнатите споразумения (бел. ред. - и Янукович беше свален от поста си. Но първоначалното споразумение не беше прието от Русия в нито един момент, а пак на 21 февруари, 2014 година, Янукович пътува до Харков, където очакваше да участва в "Конгрес на югоизточните региони и Крим". Там присъстваха много проруски политици и руски дипломати (например - председателите на горната и долната камара на руския парламент тогава Михаил Маргелов и Алексей Пушков), а кримската делегация открито предлагаше отделяне на Крим и югоизтока от Украйна и преминаване към федерален тип на управление, по подобие на Руската федерация. Настроенията обаче не бяха достатъчно силни и в официалната резолюция на конгресната инициатива не се споменава пряко думата "федерализация" на Украйна, макар конгресът явно да е организиран със силната подкрепа на Русия (предаван е пряко по Руската държавна телевизия), а Янукович не подкрепи "федерализацията". Най-важното обаче - Янукович не бе допуснат на конгреса, а решението на самия конгрес бе да има "децентрализация" от Киев, като Пушков и Маргелов оцениха това като "закъсняло решение" и обещаха, че "Русия ще помогне на братска Украйна": източници: BBC и Jamestown Foundation): Още: "Закон за Навални": Конфискация на $300 млрд. руски активи - езикът, който Путин разбира

И тук започва трудното изпитание на собствените ни принципи. Западните държави, включително Великобритания, трябваше да осъдят случилото се. Те обикновено зорко пазят закона и демокрацията по света, нали? Но в този случай те напълно оправдаха протестиращите.

Уилям Хейг, тогавашен (британски) външен министър, направи напълно неправилно изявление в Камарата на общините на 4 март 2014 г. Той каза, че Янукович е бил отстранен от власт "с много значителна разлика в гласовете, както се изисква от конституцията". Това просто не е вярно. И така поредното изявление на бъдещия лорд Хейг, че "не е погрешно да се поставя под въпрос легитимността на новия президент", сериозно подведе парламента.

Опитах се да обсъдя това със самия лорд Хейг. След като стана ясно, че няма убедителни аргументи да обясни действията си, той спря да ми отговаря и замълча. Изглежда ми доста трогателно, че писмото, което изпратих на официалния му адрес, ми беше върнато. И не просто така – то беше придружено от съобщение, че не е известен човек Хейг на този адрес. Ако имахме нормална опозиция у нас, никога нямаше да му се размине подобно нещо. Ние обаче я нямаме.

Събитията от февруари 2014 г. разцепиха Украйна и поставиха началото на война в източната част на страната. Влизането на руски войски преди две години беше само вторият етап от този конфликт, а не неговото начало.

Не знам какви сили стоят зад свалянето на Янукович. По това време в Киев се навъртаха много западни политици и представители на разузнавателната общност. А Запада открито предаде принципите си, за да оправдае развоя на събитията. Това, разбира се, не доказва, че някоя западна държава е помогнала за преврата срещу Янукович. Ако обаче е така, ще считам, че всяка външна сила, която подкрепи този пуч (резултата от "Майдана"), е не по-малко виновна за агресията и ескалирането на всичко това във войната от военнолюбеца Владимир Путин. Помислете за това, когато слушате всички гръмки изявления, в които нашите политици изискват да продължим да наливаме масло в огъня на войната, в който украинците умират всеки ден. Те умират за демократични принципи, които ние всъщност не подкрепяме".

Още: За да постигнете мир в Украйна, спомнете си края на Студената война