Призив от Германия: Зеленски трябва да преговаря с Путин

Според субективната гледна точка на Focus, външният вид на Володимир Зеленски бил в унисон с общото състояние на нещата - той изглеждал депресиран, когато се появил в токшоуто на Карън Миосги по ARD. Той вече не бил уверен военен лидер, а човек, който искал само да създаде впечатлението, че е готов да се бие.

Mиосги показа видео, в което Доналд Тръмп си спомня разговора си със Зеленски, в който американецът съвсем ясно му казва: "Стига. Трябва да сключите сделка с нас". Още: Анализ от Острова: Повтаря ли Зеленски реториката на Путин?

Досега Зеленски не смееше да критикува Тръмп, който отказа да му предостави военна помощ още през 2020 г. "Пасивността на САЩ", мрачно казва украинският президент, "би била лош сигнал".

Времето изтича

Зеленски нарича Олаф Шолц, който също му отказа крилати ракети "Таурус", "силен лидер". Но самият той обаче далеч не е силният човек, какъвто беше. Целият свят чака Зеленски и Путин да се срещнат на масата за преговори. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече точно описа трите етапа на този процес на 12 юни 2022 г. в Наантали (Финландия).

1. Етап 1: Насищане на Украйна с оръжия, но не с цел да се осигури нейната победа, а с цел укрепване на позициите й в преговорите: "Въпросът е каква позиция ще заемат украинците, когато преговарят. Нашата задача е да направим позицията възможно най-силна и устойчива. Знаем, че има много тясна връзка между това, което може да се постигне на масата за преговори, и ситуацията на бойното поле."
2. Етап 2: Още преди официалното начало на мирните преговори трябва да сте изяснили: "Каква цена сте готови да платите за мира? Колко територия? Колко независимост? Колко суверенитет?" Още: Смяна на главнокомандващия Залужни с Буданов: Слухове тревожат украинската армия
3. Етап 3: Време и последователност за направа на отстъпките.

Факторът време оказва натиск. Почти замразеният конфликт, в който нито една от страните не е постигнала значителни териториални придобивки, търси разрешение. Ценното време изтича.

Пет фактора би трябвало да убедят Зеленски да не се отказва, а да съдейства.

1. Подкрепата на САЩ няма да продължи вечно

Не само евентуалната победа на Доналд Тръмп на предстоящите избори, но и самата „гореща фаза” на предизборната кампания не вещае нищо добро за Украйна. Настроението в Америка се промени. Джо Байдън вече едва ли може да се смята за господар на положението - мястото му е заето от привърженици на твърдата линия към Украйна. Всички те са републиканци и са готови да подкрепят кандидата за президент Доналд Тръмп. Още: Оценка: Няма надежда за скорошен пробив във войната, а мирът с Русия може да е катастрофа

От седмици дебатиращите в Сената се опитват Украйна да получи нова помощ от 60 милиарда долара като част от двупартийна сделка. В замяна републиканците поискаха по-строги мерки по южната граница с Мексико. Но именно този компромис сега е блокиран от Доналд Тръмп и Майк Джонсън, републиканския председател на Камарата на представителите, и Байдън е принуден да стои и почти пасивно да наблюдава.

2. Европейската отбранителна индустрия не е в състояние да осигури на Украйна необходимото количество боеприпаси

Европейската отбранителна индустрия не вярва в дългосрочната подкрепа за Украйна и затова не е склонна да увеличи производството на боеприпаси. Политиците задават само един въпрос: Кой ще плати за това увеличение на промишления капацитет? Отговорът е само гробно мълчание.

В Украйна боеприпасите са силно намалели. Според украинските военни в някои райони на фронта броят на изстрелите е намалял с 90% спрямо летните месеци.

3. Канцлерът Шолц и неговият министър на отбраната заемат позиция на самоотбрана и ясно са определили демаркационната линия

Няма да има кашици и германско участие в конфликта, каза още веднъж германският министър на отбраната Борис Писториус в скорошно интервю с военния репортер на вестник „Билд“.

Министър Писториус даде да се разбере ясно: складовете и арсеналите на Бундесвера – въпреки цялата духовна и умствена солидарност на Берлин – не трябва повече да бъдат изпразвани. Той допълни: "Вече сме стигнали много далеч. Но има граница за всичко, защото в противен случай, ако продължим, ще ни свършат средствата да се защитим в извънредни ситуации."

Причината за тези изявления е, че Писториус и Шолц рискуват да създадат дупка в отбранителната система на Германия, ако осигурят всичко, което Киев изисква. Според Писториус това би отворило прозорец, в който Германия ще бъде напълно „беззащитна“, пише Focus.

4. Европа очевидно не е готова да поеме задълженията, които Америка ѝ оставя

Според последните данни Германия е най-важният поддръжник на Украйна, доставяйки й оръжия на стойност 18 милиарда долара, заставайки след САЩ (46 милиарда долара). Разликата между Германия и САЩ обаче е твърде голяма, за да компенсира евентуалната загуба от подкрепата на САЩ. Още: Мобилизацията на нови войници в Украйна: Много проблеми и политически горещ картоф

Кристиан Мьолинг, заместник-директор на изследователския институт на Германския съвет за външни отношения (DGAP) и ръководител на Центъра за сигурност и отбрана, също вижда отговорността на Европа: „Ясно е, че ако европейците не заемат мястото на Америка, тогава никой друг няма да го направи. И в този случай инвестициите, които сме направили в Украйна до днес, също ще загубят всякакъв смисъл.”

5. Самото НАТО не е заинтересовано от по-нататъшна ескалация

Столтенберг вече обясни това през юни 2022 г. на преговорите във Финландия и оттогава не е променил позицията си по този въпрос.

"Киев поиска създаването на забранена за полети зона, ние отказахме. Трябва ли да създадат хуманитарен коридор? Казахме "не". Беше обсъден въпросът за укрепване на военноморския коридор от НАТО за транспортиране на храни. Ние отново казахме „не". Това не е лесно за Украйна, защото тя има сериозни разходи. Но причината да не нахлуваме в Украйна с войски на НАТО е, че искаме да предотвратим ескалация."

Извод: Дори да оставим настрана очевидната умора на украинския народ от войната, Зеленски има основателни причини да седне пръв на все още свободната маса за преговори. Даже Владимир Путин да не го чака там, той трябва сам да инициира началото на мирния процес, преди да е станало твърде късно.

Предложението за преговори е назряло. Не войната, а мирът, както е казал Имануел Кант, е „шедьовърът на разума“.

Превод: Ганчо Каменарски