Руските и китайските ракети, срещу които САЩ тепърва търсят защита (ВИДЕО)

Същността на заплахата

Русия е изправена пред заплахи от американски крилати ракети с голям обсег от края на 70-те години на миналия век и обнови своите задхоризонтни радари - последният от които, наречен Container, беше модернизиран през 2013 г.

Крилатите ракети са задвижвани от газотурбинен реактивен двигател и носещи конвенционална бойна глава или малки ядрени оръжия. Те могат да се използват в модификации на далечни разстояния за доставяне на ядрени оръжия до цели с голяма стойност.

Американската крилата ракета Tomahawk (Томахоук) първоначално е разработена като евтина алтернатива на пилотираните бомбардировачи за пробиване на противовъздушната отбрана (ПВО) на Съветския съюз. Tomahawk може да достигне целта си на много ниски височини. Днес ядрените бойни глави за Tomahawk са "на склад", въпреки че руснаците изразиха опасения, че те могат да бъдат повторно пуснати в експлоатация тайно - за по-късно изстрелване от американски бомбардировачи, надводни кораби и подводници или от сухопътни бази в Румъния, Полша и други страни.

Крайцери и разрушители с информационно-контролна система AEGIS (Aegis), както и нейният сухопътен аналог AEGIS Ashore в Румъния, използват инсталацията MK-41, която може да изстрелва Tomahawk с конвенционални и ядрени бойни глави.

Задхоризонтален радар - какво представлява?

СНИМКА: Getty Images

Откриването на крилати ракети с голям обсег е трудна задача, дори когато са изстреляни от самолет. Задхоризонтните радарни системи са специализирана технология, която може "да вижда" на големи разстояния и да открива заплахи дори на ниска надморска височина.

През последните години сателитите замениха старите радари в САЩ, но те не винаги "виждат" нисколетящи ракети поради смущения в лъча на радара близо до земната повърхност, независимо дали на сушата или в морето. Компютрите с бързи алгоритми за преобразуване (по модела на френския математик Фурие) могат да филтрират част от земния шум, но сателитите обикновено работят в радарни ленти, където малките цели са трудни за избиране от индуцирания шум.

Задхоризонтният радар е забележимо различен от конвенционалния X-band радар и друга микровълнова технология. Вместо параболична антенна решетка, той използва няколко кули, разположени на определено разстояние една от друга. Понякога дизайнът на приемната част включва мрежести екрани на земята.

Вместо на милиметрови вълни, задхоризонтните радари работят в късовълнови високочестотни ленти. Освен това, за разлика от стандартните радари за пряка видимост, те работят чрез отразяване на сигнали от йоносферата. Именно тази функция им дава огромен обхват, но възможностите на радарите зад хоризонта са променливи, тъй като самата йоносфера непрекъснато се променя.

Основното предимство на задхоризонтния радар е, че той няма трудностите на традиционната стелт технология. Стелт дизайните абсорбират радиовълни от типични военни и граждански радари (особено X-band) благодарение на необичайни форми и материали.

През последните години обаче се появиха други видове сензори, за да преодолеят стелта. По този начин руснаците обръщат голямо внимание на L-диапазонните сензори, инсталирани на редица най-нови самолети.

Други системи са фокусирани върху пасивно откриване вместо активен радар. Първият от тях беше чешкият пасивен сензор Tamara, система за импулсна синхронизация. Наскоро чешките сензори Vera предложиха пасивна система за откриване на стелт платформи. Понастоящем обаче тези заобиколни решения са с ограничен обхват и точност.

Опасността за САЩ: Руски и китайски ракети

Русия е разработила нови крилати ракети с голям обсег, които да бъдат изстрелвани от стратегически бомбардировачи, по-специално от Ту-160. До голяма степен поради това стратегическо предимство флотът на Ту-160 активно се модернизира: Русия възобнови производството на тези бомбардировачи именно защото те могат да носят новите крилати ракети X-BD с голям обсег.

Ту-160 може да изстреля крилата ракета X-BD над Тихия океан и тя ще достигне по-голямата част (ако не и целия) американски тил. Руски бомбардировачи, включително Ту-160, патрулират в Баренцово море и водите край Аляска.

Китай не е напреднал толкова далеч, колкото Русия в областта на крилати ракети с голям обсег и все още няма аналози на Ту-160. Работният кон на китайските далечни бомбардировачи е H-6K (God of War). Най-новата версия има възможност за зареждане с гориво по време на полет и е модифицирана за зареждане с крилати ракети.

Най-далечната крилата ракета в арсенала на Китай е HN-3. Подобно на Tomahawk, HN-3 използва системата за корекция на контура на терена Tercom и има обхват до 3000 километра. Може да се използва срещу американски цели в Гуам или може би Хавай, но самият бомбардировач може да бъде проследен от американски радари в Аляска и Хавай. Както Китай, така и Русия разработват нови стелт бомбардировачи - съответно Xian H-20 и Tu-PAK-DA.

Защита с радари - кога зад Океана?

СНИМКА: Getty Images

Ще минат много години, преди САЩ и Канада да разположат нови радари за наблюдение зад хоризонта. Точките за разполагане все още се определят, а Пентагона дори не е открил процедура по закупуването на самите радари.

Днес само една американска компания има задхоризонтен радар за задхоризонта - Raytheon. Тя счита, че е готова да участва веднага щом Пентагона отправи търг.

Като оставим настрана проблемите с откриването, САЩ нямат програма за поразяване на крилати ракети във въздушното си пространство. Това е голям проблем, тъй като има много потенциални цели и почти липсват системи, оптимизирани срещу малки нисколетящи заплахи.

ОЩЕ: Руска радарна система за 200 млн. долара се изпари след среща с HIMARS (ВИДЕО)

Автор: Стивън Брайън, за Asia Times. Той е бивш директор на "Кадри" на подкомитета за Близкия изток към Сената на САЩ и заместник-помощник на министъра на отбраната по въпросите на политиката, а сега е старши сътрудник в Центъра за политика на сигурност и Йорктаунския институт.

Превод: Ганчо Каменарски