За последните 10 години най-малко 263 кг незаконен хайвер и около 6,5 тона есетрово месо и цели риби са конфискували властите в България, Румъния и Украйна. Иззети са и големи количества забранени риболовни съоръжения. Това показва доклад на WWF, изпратен до медиите, който обхваща периода 2016–2025 г. и анализира официални данни от трите държави.
По данни на природозащитната организация най-малко 3366 есетри, или общо поне 6,5 тона, са били засегнати от документирани престъпления срещу дивата природа в района на Долен Дунав. Там се намират някои от последните диви популации на тези риби.
Докладът регистрира общо 509 потвърдени случая, свързани с есетри или използването на забранени риболовни уреди за периода 2016–2025 г. От тях 235 са в Румъния, 175 в България и 99 в Украйна.
Още: България е първа в Европа по износ на черен хайвер
Есетровите риби са сред най-застрашените групи животни в света, предупреждават от WWF.
„Незаконният риболов и трафикът продължават да представляват сериозна заплаха за възстановяването на дунавските есетри. Всяка риба, изгубена заради бракониерство, е крачка назад за популации, които вече са на ръба на изчезването“, заяви Беате Щрибел, ръководител на Инициативата за есетрите на WWF.
Над 45 км забранени риболовни съоръжения в България
Една от най-тревожните констатации в доклада е свързана с България. За 10 години властите са конфискували 1250 незаконни кърмака, използвани за улов на есетрови риби.
Още: Който ловил, ловил: Забраниха риболова завинаги
Този метод е особено жесток, тъй като при него се използват дълги въжета с множество големи куки, които закачат рибите за тялото, вместо да ги улавят при захапване на стръвта. Това често води до тежки наранявания.
Общата дължина на конфискуваните съоръжения надхвърля 45 километра, а броят на куките е приблизително 54 000. В същото време официално иззетите есетри в България за целия десетгодишен период са едва 25, посочват от WWF.
В доклада са откроени и райони, в които незаконните дейности се припокриват с важни местообитания на есетровите риби. В България това е област Враца, в Румъния – окръг Тулча, а в Украйна – Одеска област.
От WWF уточняват, че броят на регистрираните случаи не отразява непременно реалния мащаб на бракониерството. Той зависи от ефективността на контрола, начина на докладване и възможностите на институциите да достигат до съответните райони.
Още: Международна екоорганизация пусна над 20 000 малки есетри в Дунав край Белене
Намаляването на регистрираните нарушения в Украйна също не означава задължително, че незаконният риболов е намалял. Войната, водена от Русия срещу Украйна, ограничава достъпа до важни риболовни зони и затруднява контрола в части от делтата на Дунав и по Черноморското крайбрежие.
4 вида есетри продължават да бъдат застрашени
Докладът показва, че и четирите останали местни вида есетрови риби в Дунав продължават да стават жертва на незаконни дейности. Това са чигата, пъстругата, руската есетра и моруната.
Сред конфискуваните екземпляри има и моруни с дължина над два метра и тегло до 200 килограма.
От 1 януари тази година влезе в сила безсрочна забрана за улов на есетрови видове в българския участък на река Дунав и в Черно море. Тя беше въведена със съвместна заповед на министрите на околната среда и водите и на земеделието и храните.
Забраната обхваща улова на белуга, руска есетра, пъструга и чига в българската акватория на Дунав и Черно море.
