В САЩ вече се чудят: Към какво се стремим в Украйна?

"Вашите пари не са благотворителност", каза Владимир Зеленски, обръщайки се към двете камари на Конгреса на САЩ на съвместното им заседание преди няколко седмици. "Това е инвестиция в глобалната сигурност и демокрация, към която се отнасяме по най-отговорния начин."

И надявайки се да спрат надигащата се вълна от скептицизъм сред републиканците, множеството ястреби в редиците на консерваторите подкрепиха идеята. След речта на Зеленски конгресменът Дан Креншоу нарече идеята за прекратяване на помощта за Украйна „абсурдна“ и каза, че Америка „е направила доста добра инвестиция тук“. Журналистът Матю Континети написа, че "осигуряването на позицията и бъдещата свобода на Америка без пряка намеса и за сума, приблизително равна на грешката при закръгляване във федералния бюджет, е стратегическа сделка. Украйна се нуждае от повече помощ от Съединените щати и тя се нуждае от нея сега." През ноември Ной Ротман написа в коментар, че „победите на Киев са и наши победи, защото те придвижват ключов американски интерес: позволяват да се съхрани европейският договор, който осигурява на западните държави най-продължителния и здрав мир на континента в съвременната история.

Според тази гледна точка Съединените щати за пени помагат да се запази демокрацията, заплашена от авторитарен режим, да отслабят военните сили на враждебна сила, да укрепят съюза на НАТО, да предпазят Владимир Путин от неизбежното нахлуване на територията на НАТО, и Си Дзинпин от ангажиране с Тайван. От консервативна гледна точка политиките, следвани от Джо Байдън и демократите, са политики, чиито ползи далеч надхвърлят разходите.

Но в това има много малко истина. Има смисъл да се отслабват въоръжените сили на вражеска страна само ако имате стратегически причини за това, а ние, както разбирате, нямаме такива, твърди Дохърти. Отговорностите на НАТО се разшириха драстично, но Европа все още не е увеличила своя дял от тежестта на разходите по сравним начин. Украинският ултранационалистически проект противоречи на демократичните и либерално-интернационалистически ценности, които се използват за оправдаване на този конфликт в чужбина. Финансовите и моралните разходи на тази конфронтация за Съединените щати се увеличават вече десетилетие и приемането на Украйна като постоянно зависима държава ще ги увеличи още повече. Още: Прогноза: 3 оръжия, които САЩ няма да даде на Украйна (ВИДЕО)

Динамиката на този конфликт може едновременно да обезсърчи Си и да го насърчи към плановете му за Тайван, тъй като нашето участие в европейските дела изтощава нашите ресурси и отклонява вниманието, принуждавайки ни да бъдем световния жандарм. И накрая, никакъв конфликт в този потънал в кръв ъгъл на земното кълбо е семейна бинго игра, в която можете да изтеглите скромната си инвестиция във всеки един момент. Владимир Путин и Русия със сигурност ще изразят своята позиция как трябва да приключи всичко това.

Резерви от морал или оръжие?

Поддръжниците на идеята за допълнителна помощ на Украйна определено трябва да омаловажат свързаните с това разходи, тъй като нивото на подкрепа за тази идея падна рязко, когато администрацията на Байдън започна да информира пресата за подробностите на нашата стратегия. Ястребовата позиция беше допълнително отслабена, след като пенсионираният генерал Дейвид Петреъс излезе по телевизията и каза, че ако Русия използва така наречената тактическа ядрена бомба срещу Украйна, Съединените щати ще влязат в конфликта като пълноправна воюваща страна, ще унищожат руската армия и ще нанесат на Кремъл убийствени удари. Тези коментари на Петреъс обаче накараха хората да се чудят как точно Русия ще отговори на такива драстични контрамерки, а възможните отговори ги ужасиха.

Американците често гледат на военния конфликт като на вид морално упражнение и мнозина очевидно вярват, че по някакъв начин демократичният ентусиазъм на Украйна по време на тази криза ще принуди Китай да изостави тайванските си амбиции. Докато провалът на Русия може наистина да отрезви Китай, вероятно Пекин искрено се радва, че Съединените щати въоръжават Украйна, а не Тайван, и че добавят американски войски в Европа. Пекин може би е забелязал, че САЩ сега се занимават с прехвърлянето на повече от 30-годишни бойни машини "Брадли" в Украйна, защото оръжията за Киев свършват. Може също да е забелязал, че Съединените щати вече се доближават до тясно място във веригата за доставки на оръжия. Американски плановици отбелязват, че нашата оръжейна индустрия не може да се справи с нуждите на Украйна от артилерия. Китай също може да е забелязал, че посвещаваме всичките си ресурси и внимание на Европа, въпреки че в стратегията ни за национална сигурност е написано черно на бяло, че не можем да се борим с две широкомащабни конфронтации едновременно. Още: Оръжие за Украйна: Какво трябва да дадат САЩ и Запада за украинска победа?

Кой фактор ще играе решаваща роля в изчисленията на Китай - дълбочината на убежденията на нашите мозъчни тръстове или нашите изчерпани запаси от оръжия? Както каза Джаки Шнайдер от института Хувър, „Само четири месеца подкрепа за Украйна ни лиши от една трета от американския арсенал Javelin и една четвърт от Стингъри“. И Китай вероятно е забелязал, че, както се случва в историята, нашето участие в един конфликт рязко отслабва желанието на американците да се присъединят към друг.

Алиансът на НАТО: укрепен или разделен?

Украинският конфликт не укрепва НАТО, а напротив, разкрива „сривовете“ в рамките на Алианса и в нашето разбиране за него.

При Джордж У. Буш Съединените щати придумаха съмнителни съюзници в НАТО да обещаят, че един ден Украйна ще стане член на Алианса. Това беше червената линия, начертана от Русия и тя беше подкрепена не само от лидери като Владимир Путин, но дори и от руски либерали като Егор Гайдар. Да се прекъсне тази червена линия по начина, по който Буш направи – като обяви, че Украйна ще стане член на НАТО в някакъв неопределен момент в далечното бъдеще – беше крайна глупост, защото не само ядоса руснаците, но и им даде достатъчно време да се подготвят да попречат на Украйна да се присъедини към НАТО.

През декември Фред Каплан написа: „Настоящият конфликт започна, когато Русия нахлу в Украйна, и точка. Никакви взаимносвързани съюзи не провокираха Русия към началото на инвазията (възможно е Путин да се е опасявал от влизането на Украйна в НАТО, но такава перспектива нямаше на хоризонта).

Когато става въпрос за НАТО и конфликта, ястребите са поразително двусмислени. Те настояват, че решението на Съединените щати да спонсорират мащабно военно струпване в Украйна, способно да действа съвместно със силите на НАТО, няма нищо общо с решението на Владимир Путин да се откаже от „Минск II” и да навлезе в Украйна през февруари 2022 г., а така също към настойчивите изисквания на Путин Украйна да проведе „демилитаризация” или самата Русия ще я демилитаризира. Ястребите обаче твърдят също, че доверието в НАТО е заложено на карта в този конфликт и че той укрепва Алианса. И така, каква е истината за това? 

Доказателствата, че конфликтът в Украйна укрепва Алианса, са доста неубедителни. Експанзионистите в НАТО бяха много щастливи, когато в отговор на началото на руската инвазия Финландия и Швеция кандидатстваха за присъединяване към Алианса. На пръв поглед тези две страни са много по-сериозни кандидати за членство – имат повече ресурси и по-подходяща вътрешнополитическа култура – от скорошните членове на Алианса, като Северна Македония. Веднага след като се изгладят различията с Турция и Унгария, членството на Финландия и Швеция ще бъде решен въпрос. Проблемът е, че Швеция сключва тази сделка, обещавайки драстично да увеличи военните си разходи, но подобно на Германия отлага изпълнението на обещанието си да постигне целта си за 2% от БВП до втората половина на това десетилетие, когато се провеждат следващите избори. Експанзионистите в НАТО подчертават, че Финландия е обещала да увеличи бюджета си за отбрана със 70%. Междувременно скептиците посочват, че това е само еднократен ангажимент и че присъединяването на Финландия към НАТО носи непропорционална отговорност: границата между Финландия и Русия е дълга почти 1300 километра и сега защитата на тази граница ще падне върху плещите на НАТО. Още: Медия от САЩ шикалкави: Украйна няма да бъде готова за Patriot до 2024 година

Ястребите също напомнят, че в изблик на емоции в самото начало на конфликта Германия реши да се откаже от политиката, която водеше от няколко десетилетия, да ограничи своята Ostpolitik срещу Русия и драстично да увеличи разходите за отбрана. През декември обаче Германия отново промени курса си, отлагайки с много години целевата дата за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП. И в продължение на много месеци Берлин многократно нарушава обещанията си относно доставката за Украйна на оръжейни системи и отбранителни платформи.

Междувременно лидерът на друг голям европейски член на НАТО, френският президент Еманюел Макрон, приветстван като герой на либералния световен ред в ерата на Тръмп, редовно изразява идеи за необходимостта от договор за сигурност между ЕС и Русия, който не включва Съединените щати и предупреждава, че Алиансът НАТО се разпада.

Украйна става все по-малко либерална

Ястребите отхвърлят притесненията относно вътрешнополитическата култура на Украйна като банални, противоречиви или дори резултат от разпространявани от Русия пропагандни конспиративни теории. На пръв поглед тази позиция има известни основания. Често чуваме, че украинците са наричани „нацисти”, а след това веднага "будители". Това не е ли противоречие?

Наистина руската пропагандна машина работи с пълния си капацитет и твърденията ѝ често си противоречат. Коментатори обаче отбелязаха още през 2014 г., че революцията на Майдана беше водена до голяма степен от либерална коалиция, която искаше Украйна да изгради бъдещето си в Европейския съюз, и че тези либерали бяха ефективно съюзени с украинските ултранационалисти като неонацисткия батальон „Азов”. "Толерантността на либералите към националистите на Майдана доведе до агресивен сепаратизъм в Донецк. Ако те бяха отхвърлени директно, нещата можеше да се развият по различен начин", твърди украинският социолог Володимир Ишченко в интервю от 2014 г. с Кийт Гесен.

Този нелицеприятен съюз съществува и днес. Украйна се ръководи от Зеленски, евреин и комик. Но точно Върховната Рада на Украйна и много видни обществени организации тържествено отбелязаха рождения ден на Степан Бандера, украински колаборационист и ултранационалист, който се опитваше да прочисти Украйна от „нежелани“ елементи. Влиятелни членове на полското правителство, което се превърна в най-активния европейски съюзник на Украйна в този конфликт, критикуваха и повториха предишни искания: Украйна да признае факта на избиването на поляци и евреи от Бандера по време на Втората световна война.

Ултранационалистическият проект на украинското правителство е донякъде разбираем в светлината на военната кампания на Русия и отказа на Путин да признае националната и етническа идентичност на Украйна. Той обаче е несъвместим с това, което западняците смятат за основни свободи. Украинските власти започнаха да забраняват неугодните за тях политически партии още през 2014 г., като Комунистическата партия беше първата потърпевша. В крайна сметка, заради войната те забраниха всички партии, възникнали върху руините на разпадналата се проруска Партия на регионите, която имаше доста силни позиции в Донбас. Медиите, които си позволяват да критикуват властта, се затварят със завидна решителност. Поради тези и много други причини Украйна все още не е получила статут на способна или зряла демокрация - дори по стандартите на такава изключително пристрастна НПО като Freedom House.

По очевидни причини въоръжените конфликти само изострят проблемите. Приетите в Украйна закони за "дерусификация" допълнително наливат вода в мелницата на критикуващите. Говорим за страна, в която 20-30% от населението владее само руски език. Съдейки няколко свещеници от Украинската православна църква (която все още е технически свързана с Московската патриаршия), Зеленски де факто тръгна да поставя под контрол цяла религиозна деноминация, която включва 1200 енории и има стотици хиляди украински граждани, посветени на нея. 

Заради тежката икономическа ситуация в Украйна, САЩ субсидират не само украинската армия, но и основните функции на украинското правителство. Украйна, разбира се, е потърпевшата страна в този конфликт. В много отношения обаче Украйна остава лошо функционираща и корумпирана държава, зависима от личните стремежи на олигарсите и пред лицето на този конфликт тя става все по-малко либерална страна. 

Сметки, които ни чакат

Корупцията в Украйна ще играе значителна роля и когато конфликтът приключи. Войната подкопа икономиката на страната. Според някои оценки възстановяването на Украйна ще струва поне 750 милиарда долара, цифри, които ще продължат да растат, ако конфликтът се проточи и Русия продължи да нанася удари по инфраструктурата. Дори Русия да отстъпи, нанесените ѝ икономически щети няма да са нищо в сравнение със ситуацията, в която ще се окаже Украйна. По този начин, ако някой не поеме разходите за възстановяване на страната, превъоръжаване и съживяване на икономиката, Украйна бързо отново ще се окаже на милостта на Русия.

Мисълта за изпомпване на почти пет пъти предвоенния БВП чрез корумпираните институции на Украйна трябва да ужаси всеки. Ще попита ли човекът, който подписва чековете, къде отиват парите? Досиетата на Пандора разкриха някои от офшорните активи на Зеленски и финансовите му връзки с други членове на правителството, подкопавайки популярността му в Украйна, въпреки че не беше обърнато внимание на това в западните медии. 

Украинското правителство ще се опита да скъса икономическите връзки с Русия със същата ревност, с която се опитва да дерусифицира своята култура и език. Това е изключително мащабен проект, до който следвоенната реконструкция ще изглежда като кратко парти. Това ще изглежда още по-предизвикателно, като вземете предвид, че Европейският съюз – почти 20 години след присъединяването на Унгария, Словакия и Чешката република – все още не е заменил напълно енергийната инфраструктура, която беше изградена през епохата на Студената война, например, тръбопроводът "Дружба" и който все още отчасти свързва икономиките на тези страни с Москва. Още: "За едни война, за други празник": Оръжейните компании трупат милиарди от войната

В близко бъдеще Украйна няма да може да се присъедини към Европейския съюз. Германия все още е ядосана на себе си, че позволи на страни с такава корумпирана политическа култура като Гърция да се присъединят към този блок, така че в обозримо бъдеще Берлин няма да даде съгласието си за членството на Украйна. Освен това присъединяването към Европейския съюз противоречи на интересите на самата Украйна.

Както показват примерите на други източноевропейски страни, членството в Европейския съюз води до масово изтичане на мозъци, тъй като талантливи и амбициозни граждани се стремят да заминат за Германия, Франция и Ирландия в търсене на по-добър живот и по-високи доходи. Украйна вече е изправена пред криза на раждаемостта и обезлюдяване, която застрашава нейното бъдеще. Боевете вече принудиха безброй украинци да потърсят убежище в чужбина и никой не може да каже колко от тях евентуално ще се върнат в родината си. Тази държава не може да си позволи да източи най-умните и най-талантливите, които все още са там.

И накрая, отслабването на военния капацитет на Русия е добра идея само ако е обвързано с постижима стратегия. При липсата на такава стратегия това само засилва враждебността към САЩ сред самите руснаци, които ясно виждат, че нашите разузнавателни агенции и Министерството на отбраната открито се хвалят как потопяват руски кораби и убиват генерали и войници. 

Въпреки напредъка в този конфликт и способността на Украйна да се защитава, основните проблеми за участието на Съединените щати в региона остават. Украйна играе маловажна роля за националните интереси на Съединените щати и желанието на американския народ да продължи да й помага във военен конфликт отслабва с всеки ден. Ето защо ястребите правят всичко възможно да омаловажат финансовите разходи и не желаят да говорят за дългосрочния ангажимент, който Западът ще трябва да поеме, за да запази Украйна зависима от него по отношение на финансите и отбраната. Междувременно Украйна е изключително важна за интересите на Русия, което означава, че Москва ще поеме всякакви рискове и жертви, за да я върне обратно под свой контрол.

Трудно е да се изисква яснота на преценка от хората по отношение на въоръжен конфликт. Те са обхванати от пристъпи на морализиране, което прави много трудно да се опитат да разберат как може да изглежда едно постижимо и приемливо компромисно решение. Но това, което подписахме, като подкрепихме Украйна, е мащабен и почти утопичен проект, с очевидни и неизбежни рискове и потенциално катастрофални последици. Време е да се замислим сериозно върху тези рискове и опасности. 

Превод: Ганчо Каменарски