През 2026 г. се навършват 70 години от Унгарската революция – едно от ключовите събития в историята на Източна Европа през втората половина на ХХ век. Програмата на Институт Лист в София по този повод започва с един разговор, посветен на начина, по който революцията от 1956 г. намират своя отзвук в политическата карикатура в България – оттук и изборът на датата, Деня на хумора и шегата 1 април.
Евросъюзът отвъртя тежък паричен шамар на Орбан
Събитието
Кадър от протестите в Будапеща, фотоархив: Fortepan / Jakab Lajos
В рамките на събитието, което ще се проведе в Унгарския институт на ул. “Аксаков”№ 16 в София ,есента на 1956 г. ще бъде разгледана през своите разнообразни отражения – от есето на Албер Камю „Кръвта на унгарците“ и документалния филм, който според Куентин Тарантино разказва „най-добрата неразказана история някога“, до архивни кинопрегледи, фотографии, радио предавания и страниците на периодичния печат.
Свидетелства
Сред тези свидетелства на времето особено място заема политическата карикатура, попадаща в сферата на интереси на изкуствоведа Елисавета Станчева, която ще сподели своите наблюдения върху отразяването на събитията с публиката.
Още: Капанът на Орбан: ЕС осигури изборната му победа?
Нейната работа се движи именно в полето между визуалната култура и историческата памет, с изследователски интереси в областта на печатната графика и политическата карикатура в България от ХХ век. В лекцията си тя ще се спре върху начина, по който Унгарската революция отеква в българската сатирична преса и върху образния език, чрез който тя се появяват на страниците на тогавашните издания, като направи и кратък поглед към развитието на българската карикатура до този момент.
Сатиричен образ
Карикатура от в. “Стършел”, бр. 562 от 16 ноември 1956 г.
Още: 19 март в историята: Шумен чества Унгарската революция
В условията на строго контролирана медийна среда в изкривеното огледало на сатиричния образ, контурите на историята и нейните премълчани линии се открояват най-ясно, а в пространството между събитието и неговите образи се раждат въпросите, които отправяме към миналото. А в нашето собствено време, когато новините, изображенията и интерпретациите на събитията се разпространяват с невиждана скорост, способността да разпознаваме различните им отражения остава част от необходимата интелектуална бдителност, без която и собствената ни история лесно може да се превърне само в поредната версия на самата себе си.
Разходката със Стефан Китанов из първите 30 години на София Филм Фест продължава
