Убедителната победа на Туфан Ерхурман в окупирания от Турция Северен Кипър изненада дори най-оптимистично настроените му поддръжници. Умереният политик встъпи в длъжност като нов турско-кипърски лидер в понеделник и очакванията са високи, пише гръцкото издание Kathimerini. Хиляди кипърски турци излязоха по улиците на Северна Никозия в неделя, 19 октомври, за да празнуват под звуците, неслучайно, на традиционната кипърска песен „Tillirkotissa“ с неразбираем текст, за която се смята, че е била използвана по време на османската окупация, за да не я разбират турците.
Неговата победа беше поредното ясно напомняне за секуларизма на турско-кипърската общност, желанието им да не бъдат напълно зависими от Анкара, но и ангажимента им за федерално решение. Политическите анализатори обаче посочват, че би било трудно някой да бъде избран против волята на Анкара и подчертават, че Ерхурман със сигурност няма да влезе в конфликт с Турция.
Анатомия на изненадата
От гледна точка на Турция, преизбирането на нейния фаворит, Ерсин Татар, би било много по-безопасен резултат, смята Сертач Сонан, турско-кипърски професор по политически науки. Независимо дали иска да запази същата политика или да я промени, Татар би я следвал, без да създава проблеми. Анкара показа предпочитанията си, тъй като членове на партията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган „Партия на справедливостта и развитието“ и известният бивш футболист Месут Йозил преминаха през окупираните територии, за да го подкрепят. „Разликата в сравнение с 2020 г. беше, че не настояваха толкова далеч. Тогава можеше да се издържи, всички бяха мобилизирани, раздаваха се пари. Към края на кампанията се създаде разбирателство, че ако Татар загуби, сме в беда и Турция ще намали финансирането", смята още той.
Освен това, Татар вече беше настоящият президент и пет години по-късно, добавя Сонан, той нямаше нищо положително да покаже, икономиката се беше забавила, партиите, които го подкрепят, бяха обвинени в мащабна корупция, докато големият му проект, откриването на Вароша, беше замразен, тъй като първите предприемачи и инвеститори бяха осъдени за кражба на собственост, някои вече са в затвора, а други вече не могат да пътуват никъде – освен в Турция и окупирания север в Кипър – тъй като са в процес на издадени заповеди на Интерпол.
"Вълната от подкрепа в полза на Ерхурман, но главно срещу Татар, беше огромна“, казва Хари Цимитрас, професор по международно право и директор на Кипърския център в Института за изследване на мира в Осло (PRIO). ОЩЕ: Съюзник на Ердоган призовава кипърските турци да се присъединят към Турция
Старата игра за Кипър и новия играч
Освен свежия тласък, който победата на Ерхурман внася в преговорите за Кипър, условията в региона са се променили и времето е по-благоприятно, твърди Сонан. Според него до 2017 г. Турция е била за федерално споразумение. След това, след неуспешния опит за преврат и провала на преговорите по кипърския въпрос в Кран-Монтана, външната им политика стана ястребова и в противоречие със Запада като цяло, не само с Кипър. Сега, отбелязва Сонан, условията са се променили, Анкара се опитва да реши проблемите си със съседите си, включително Гърция, развива отношенията си с ЕС и САЩ, и се водят дискусии за регионален форум на Източното Средиземноморие. „Всичко това ме прави позитивен, че можем да се озовем отново на масата за преговори. Така че има положителна естествена времева рамка, каквато беше по време на периода на плана на Анан. Тогава присъединяването към ЕС стана катализатор; сега това може да бъде регионално сътрудничество.“
„Единственото липсващо парче ще бъде Кипър. Мисля, че това е в най-добрия интерес на Турция, а Турция може да го направи по доста скрит начин. Те могат да кажат: „Ами, ние бяхме за решение с две държави, но вижте, кипърците в Турция гласуваха за този човек, така че ще уважим избора им и ще дадем последен опит.“ Моето безпокойство сега е, че за първи път мисля, че се стремим към крайна цел. Този път може да е последният". ОЩЕ: Започна покер играта в Източното Средиземноморие: Ето картите на Атина и Анкара
