Френският президент Еманюел Макрон отлетя за Пекин в опит да убеди китайския лидер Си Дзинпин, че Европа все още има решаващ глас в световните дела, равен на този на САЩ и Русия. Експертите обаче са на мнение, че шансовете му за успех са минимални.
Отношенията между ЕС и Китай са обтегнати, тъй като Пекин подкрепя руската инвазия в Украйна, а Европа - опитите на САЩ да ограничат технологичното развитие на Китай, ограничавайки трансфера на западни технологии в стремежа си да се предпазят от китайските стоки и технологии от съображения за сигурност, включително поради икономически причини.
Откакто Доналд Тръмп пое втория си мандат ситуацията само се влоши, тъй като Тръмп предпочита да решава съдбата на света с Китай и Русия зад гърба на европейските лидери. В тази нова реалност гласът на ЕС на световната сцена става все по-приглушен, а отслабената Европа има все по-малко козове, пише руската редакция на BBC.
Още: Макрон: Нямаме намерение да четем лекции на Украйна за корупцията
В началото на войната в Украйна, ЕС се опитваше да убеди Си Дзинпин да спре да подкрепя агресията на Кремъл, да коригира търговските дисбаланси и да отвори китайския пазар за европейски компании - тогава в Пекин един след друг летяха лидерите на Германия, Испания и Франция, заедно с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Днес Макрон е сам в пътуването си до Китай. Фон дер Лайен предпочете да си остане вкъщи вместо за пореден път да служи като фон за срещата на върха между двамата държавници или като гръмоотвод за китайските оплаквания срещу Европа и Запада като цяло, пише изданието.
Снимка: Getty Images
Отношенията между Европейския съюз и Китай са достигнали най-ниската си точка за всичките 50 години, откакто са установени дипломатически отношения между Европа и комунистическия режим там. ЕС наложи санкции срещу китайските компании, подпомагащи Русия във войната ѝ с Украйна, и като цяло реши да втвърди позицията си спрямо Китай. Междувременно позицията на Макрон като европейски лидер отслабна, тъй като Франция е в перманентна политическа криза, а президентският му мандат изтича след около година.
Размразяване при тези обстоятелства е малко вероятно, казва Ноа Бъркин, експерт по Китай в берлинския офис на американския Фонд Маршал.
"Пекин!
С Брижит и делегацията, която ни придружава, сме много щастливи да направим това четвърто държавно посещение в Китай.
През тези три дни в Пекин и Ченгду ще обсъждаме с президента Си Дзинпин мира и икономическото ребалансиране, от които светът толкова отчаяно се нуждае.
Ангажирам се да работя с Китай и всички наши партньори по тези големи предизвикателства, с още по-голяма решителност, тъй като Франция се готви да поеме председателството на Г-7 през 2026 г.
Убеден съм, че заедно можем да постигнем промяна."
Това написа Макрон в профила си в Х при отпътуването си.
Pékin !
— Emmanuel Macron (@EmmanuelMacron) December 3, 2025
Avec Brigitte et la délégation qui nous accompagne, nous sommes très heureux d’effectuer cette quatrième visite d’État en Chine.
Durant ces trois jours à Pékin et Chendgu,… pic.twitter.com/3BFusrUiIS
Този път Макрон донесе със себе си в Пекин специален подарък за Си. Според западните медии той планира да покани китайския лидер на срещата на върха на Г-7 във френския курорт Евиан догодина. Преди анексирането на Крим Владимир Путин беше осмият почетен член на Г-7. Сега Макрон на практика ще покани Си да заеме неговото място и с това ще затвърди ролята на Русия като китайски васал.
Още: Зеленски след срещата с Макрон: Войната трябва да приключи възможно най-бързо (ВИДЕО, СНИМКИ)
Но дори това няма да накара Си да скъса с "приятелството си без граници" с Путин, смятат експерти от Европейския съвет за външни отношения. "Външната политика на Китай е подчинена на една цел: стратегическо съперничество със САЩ. Всичко останало бледнее в сравнение с това и Китай гледа на отношенията си с други страни през тази призма", казват експертите Алисия Бачулска и Ивана Карашкова. "А това означава, че отношенията с Русия са приоритет за Китай, което на практика, през 2025 г., означава китайска помощ на Русия във войната ѝ с Украйна, с всички произтичащи от това последици за европейците."
Всичко зависи от германците
Влиянието на Европа върху Китай е ограничено, а на Макрон още повече, тъй като той представлява само една от 27-те страни от ЕС, с които Китай традиционно следва политика на "разделяй и владей".
"Проблемът не е в осъзнаването на китайската заплаха, а в готовността за решителни контрамерки", отбелязва Ноа Бъркин от Фонда Маршал. "Въпреки цялата си твърда реторика, Европа позволява на Китай да настройва страните от ЕС една срещу друга, като по този начин отслабва ефективността на колективната политика на моркова и тоягата", казва той.
Още: Лавров: Макрон направи много агресивно изказване, но това са си просто мечти
Ще успее ли Макрон да убеди Си да вземе Европа насериозно? Малко вероятно е, смята той, позовавайки се на неназован европейски служител, който открито е признал, че китайците не приемат ЕС сериозно.
Следователно, задачата да се принуди Китай да се вслуша в европейските оплаквания (прекратяване на подкрепата за руската агресия срещу Украйна, на нелоялната търговска конкуренция и шпионажа) ще е отговорност на бъдещите, а не на настоящите лидери на ЕС, смята Бъркин.
"В крайна сметка Германия ще играе решаваща роля при определянето на позицията на Европа по отношение на Китай", казва той.
Трима германци – канцлерът Фридрих Мерц, председателят на Европейската комисия фон дер Лайен и новият ръководител на европейската дипломация за Азия Ерик Курцвайл – ще определят през 2026 г. как ЕС ще изгражда по-нататък отношенията си с Китай, основния икономически и военен съперник на Запада.
Още: Макрон: Европейците, а не САЩ трябва да решат как да се използват замразените руски активи
"През следващата година германците ще трябва да избират между три сценария за европейската политика спрямо Китай: по-нататъшно колебание, решителен отговор или капитулация", заключава той.
