На 14 март Нют Гингрич, бивш председател на Камарата на представителите и водеща фигура в американския консервативен елит, предложи шокиращо "решение" – "отпушване" на Ормузкия проток чрез бомбардиране на части от "приятелска територия", вероятно ОАЕ и Оман, с ядрени оръжия. Идеята бе изложена в негова публикация в X, която бързо предизвика реакции.
По-малко от месец след началото на конфликта с Иран вече се очертава нещо по-дълбоко – разпад на модела на безпрепятствена глобална търговия, върху който дълго време се крепеше международният ред, "базиран на правила".
С десетилетия световната икономика разчиташе на едно ключово допускане – че ВМС на САЩ ще гарантират свободното движение по основните морски маршрути. Но Иран демонстрира способност да води асиметрична война, включително чрез договаряне на алтернативни търговски канали и допускане на недоларизирани енергийни потоци през региона. Още: Иран контрира САЩ със строги ултиматуми за започване на мирни преговори
На този фон идеята за прокопаване на своеобразен "нов Панамски канал" през Оманската пустиня с помощта на ядрени оръжия звучи едновременно абсурдно и показателно. Това не е реална политика, а по-скоро сигнал за отчаяние.
Вместо да укрепи американската хегемония в Близкия изток, подобен акт би ускорил разпадането на глобалния ред и оформянето на нови сфери на влияние.
Основните противоречия
Търговията не се разпространява равномерно – тя преминава през конкретни, често уязвими географски "тесни места". Ормузкият проток, през който минава около 38% от световно търгувания суров петрол, е най-важната от тях. Още: Иран осмя Тръмп за Ормузкия проток: Контролирай го, ако можеш (СНИМКА)
Когато подобен маршрут бъде застрашен, пазарите реагират мигновено – цените скачат, а печалбите нарастват. Теоретично тези печалби трябва да се реинвестират в нови източници и инфраструктура. На практика обаче алтернативите са ограничени.
Заобикалянето на Персийския залив не е просто инженерна задача. Десетилетия на конфликти, в които САЩ се опитваха да "осигурят" региона, в крайна сметка засилиха усещането за нестабилност. Най-близката алтернатива – маршрутът през Червено море, Суецкия канал и Баб ел-Мандебския проток – също е под постоянен риск.
Доктрината на Картър, според която САЩ са готови да използват военна сила, за да предотвратят доминация в Персийския залив, дълго време поддържаше относителен баланс. Но нито военната мощ, нито инженерството могат да премахнат фундаменталната уязвимост на тези маршрути. Още: Не "Шахед", по-евтини дронове руски модел: По-голяма иранска опасност за САЩ според Украйна (ВИДЕО)
Ако Ормузкият проток бъде "заменен" от изкуствен канал, прокопан чрез ядрени взривове, светът вероятно ще се раздели на няколко конкурентни геополитически блока.
Русия вече се възползва от подобни сътресения. След войната в Украйна и последвалите санкции, Москва пренасочи енергийния си износ към Азия. Всяко повишение в цената на петрола допълнително засилва позициите ѝ и осигурява сериозни приходи.
Европа е изправена пред дилема – нуждата от евтина енергия се сблъсква с нарастващите разходи за отбрана. В подобен сценарий изкушението за участие в по-широк конфликт не е изключено.
В същото време Китай изглежда по-подготвен за подобни шокове. Сериозните инвестиции в зелена енергия и централизираното икономическо планиране му дават възможност да абсорбира глобални сътресения по-ефективно. Още: Спецчасти на САЩ в готовност: Тръмп крие какво ще прави с Иран с много приказки (ВИДЕО)
Завой към "Крепост Америка"
Парадоксът в идеята на Гингрич е очевиден – подобен акт не би укрепил САЩ, а би ускорил тяхното оттегляне от глобалната сцена.
Изправен пред нестабилна Евразия и нарушени търговски маршрути, Вашингтон вероятно ще се насочи към вътрешна консолидация и контрол върху ресурсите в Западното полукълбо – логика, близка до Доктрината Монро.
В този контекст САЩ биха могли да се трансформират от "глобален полицай" в регионален икономически блок. Още: Саудитска Арабия и ОАЕ вече не издържат - на косъм са да се включат във войната срещу Иран
Идеята за използване на ядрено оръжие в Оманската пустиня не е реална стратегия. Но тя разкрива нещо по-важно – усещането, че моделът на глобализация, доминиран от САЩ, е достигнал своя предел.
Това, което се оформя, не е възстановяване на Pax Americana, а по-ясно завръщане към свят на конкуриращи се сфери на влияние.
Докато Русия консолидира енергийния си сектор, Европа се милитаризира, а Китай ускорява своя технологичен и енергиен преход, САЩ може да се окажат принудени да изградят собствена "Крепост Америка".
Всъщност именно такъв сценарий все по-често изглежда като предпочитан изход за Доналд Тръмп. Още: След обрат около Иран: Цената на петрола премина психологическа граница
Авторът Логан Макмилън анализира външната политика през призмата на критичната политическа икономия и география, с фокус върху Латинска Америка. Текстове на Макмилън са публикувани във Foreign Policy in Focus и в изданието на North American Congress on Latin America.
Превод: Ганчо Каменарски
Автор: Логан Макмилън за Responsible Statecraft
