Иранските лидери чувстват, че собствената им победа е близо, пише Associated Press. Те залагат, че военният натиск в крайна сметка ще принуди Съединените щати да приемат контрола си над ключовия воден път за световната енергия – и че времето е на тяхна страна. Те знаят за намаляващите запаси от ключови американски оръжия, като например усъвършенствани ракетни прехващачи, както и че войната е крайно непопулярна сред американците, но и че докато протокът е до голяма степен затворен, цената на газа и другите стоки ще остане висока преди изборите за Конгрес на САЩ през ноември.
Те знаят още, че опитът за отварянето му със сила би бил скъп и може да изисква американски сухопътни войски. Знаят, че техните съюзници хути в Йемен биха могли да разширят войната и да нарушат друг важен търговски път.
По тази логика, президентът на САЩ Доналд Тръмп няма друг избор, освен да капитулира. ОЩЕ: Иран постави условия на САЩ за отварянето на Ормузкия проток
Рисковете пред стратегията на Иран
Но стратегията на Иран носи рискове. Тръмп посочва удари, които са унищожили висшето ръководство, военноморските и военновъздушните сили на Иран. Той редува заплахи за ескалация и твърдения, че преговорите вървят добре.
Собствената икономика на Иран е силно засегната, отчасти заради блокадата на САЩ. Иранците се вдигнаха на масови протести само преди месеци и биха могли да го направят отново.
Иран твърди, че е близо до постигане на споразумение с Оман за управление на пролива, който преминава между страните. Но в събота Техеран заяви, че проливът няма да бъде отворен, докато САЩ „не коригират поведението си“, заявявайки, че трябва да прекратят окончателно войната, да премахнат морската си блокада на иранските пристанища и да изтеглят военните си от района. Също така трябва САЩ да „напълно компенсира“ Иран за военните щети, да отмени санкциите и „безусловно“ да освободи замразените активи.
Споразумение с Оман би формализирало контрола на Техеран над това, което преди войната е било открит международен воден път, по който е пренасяна една пета от световния търгуван петрол и газ.
Абдолреза Давари, анализатор, който някога е бил съветник на бившия президент Махмуд Ахмадинеджад, заяви, че ефективният контрол на Иран над пролива му е дал предимство пред САЩ и страните от региона, което може да помогне за гарантиране на неговата сигурност.
„Повече от приходи от пролива, Иран иска да потвърди управлението и суверенитета си над него“, каза той по телефона от Техеран.
Кое би било ясна победа за Иран?
Формалният контрол дори над част от пролива би бил ясна победа за Иран и загуба за САЩ, които все още не са постигнали някои от разнообразните си и променливи цели във войната. Това би нанесло удар и на глобалните норми за свобода на корабоплаването и би създало прецедент , който голяма част от света би сметнала за обезпокоителен – че държавите могат да затварят търговските възли по свое желание. ОЩЕ: Сделка без ядрен пакт: Докъде е бил готов да стигне Тръмп с Иран
