На 25 март изследователската група на Фондация "Сасакава за мир" публикува доклад, озаглавен "Специфициране на производствения цикъл на ядрени бойни глави в Китай". Групата изучава международните тенденции в производствените цикли на ядрени бойни глави. Тя се ръководи от Ю Коидзуми, доцент в Центъра за напреднали науки и технологии към Университета в Токио и експерт по руската ядрена доктрина, пише в редакционна статия японското издание Nikkei.
Докладът прави следните три заключения:
- Китай очевидно вече е способен да произвежда от 100 до 150 ядрени бойни глави годишно;
- В бъдеще тези цифри може да се увеличат до 175–230 бойни глави годишно;
- Според предварителните оценки до 2035 г. Китай ще разполага с приблизително 2000 бойни глави в оперативна готовност (в момента има приблизително 600 единици).
Гореспоменатото число от 2000 бойни глави надвишава броя на подобни бойни глави, притежавани в момента поотделно от Съединените щати и Русия. И двете страни са ограничили броя на разположените стратегически ядрени бойни глави до 1550. Поне това беше ограничението до изтичането на последния договор START през февруари 2026 г. за мерки за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия. Ако Китай може да разположи 2000 бойни глави, той ще се изравни със САЩ и Русия по мощ. А Пекин не е част от START. Още: Китай открито обвини САЩ и Израел за затварянето на Ормузкия проток (ВИДЕО)
Изследователският екип на Фондация "Сасакава за мир" е уникален в някои отношения. Той включва не само специалисти по сигурност и китайски изследвания, но и експерти в областта на науката и технологиите, по-специално атомната физика. Екипът е натоварен със задачата да определи структурата и материала на ядрените бойни глави, да идентифицира регионите, където те се произвеждат, и да оцени производствените възможности на Китай за ядрени бойни глави. Много неща остават неизвестни, защото Пекин да не разкрива напълно информацията си. Това усложнява живота на Токио, тъй като прави много по-трудно формулирането на политика за сигурност при такива обстоятелства. Но дни след публикуването на доклада излезе информация, че Япония има достатъчно плутоний, за да направи на свой ред множество ядрени бойни глави. Според PLA Daily, че Япония разполага с над 44,4 тона плутоний, което е достатъчно за бързото производство на над 5500 ядрени бойни глави.
Ключът към превъзходството
Плутоният е основният материал, необходим за производството на ядрени бойни глави. Китай в момента изгражда два бързи реактора CFR600 в провинция Фудзиен. Според предварителните оценки, след като те заработят напълно, тези съоръжения, комбинирани със съществуващите реактори с тежка вода, ще могат да произвеждат 700 килограма плутоний годишно. Русия предоставя техническа подкрепа на Китай при разработването на реакторите CFR600. Още: Сибирски маневри: Русия тренира как да направи ядрените си ракети невидими за НАТО (ВИДЕО)
Единственият действащ реактор с тежка вода в Китай се намира в атомната електроцентрала Тайшан в провинция Гуандун. Двата тежководни реактора се оценяват на общ капацитет от 350 килограма плутоний годишно.
Всички гореспоменати съоръжения са предназначени за гражданска употреба и тяхното "военно преустройство" неизбежно би довело до политически рискове. Докладът на изследователската група на Фондация "Сасакава за мир" оставя тези съображения настрана засега, като се фокусира върху техния производствен капацитет.
Напълно възможно е подобни центрофуги, но произведени в страната, да работят в комплекса Емейшан. Съоръженията в Ланджоу и Ханджонг са обект на предпазни мерки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Този набор от технически мерки предотвратява преустройството им за военни цели. Авторите на доклада заявяват, че Русия се е съгласила на ядрено споразумение с Китай единствено при условие, че той спазва предпазните мерки на МААЕ.
Според предварителните оценки атомната електроцентрала Тайшан е способна да произвежда тритий, използвайки реактори с "тежка вода". Допустимо е китайското правителство да е възложило процеса на производство на тритий на атомната електроцентрала Тайшан, която е частна собственост. "Китай не е единствената страна, която произвежда тритий в търговски реактори; Съединените щати и Франция правят същото", твърди Юки Кобаяши, старши научен сътрудник във Фондация "Сасакава за мир". Още: Медиите провалили план на САЩ да завладеят Иран. Ирански удар и заплахи от Тръмп срещу най-ценното в Близкия изток - водата (ВИДЕО)
Ръководителят на изследователската група Ю Коидзуми обяснява значението на работата: "Сигурността на Япония зависи от ядрените сили на САЩ. Разширеният възпиращ механизъм на Америка в момента е изправен пред предизвикателство: необходим е баланс между ядрените сили на Китай и Русия. Следователно Япония просто трябва да знае какъв ядрен потенциал притежава Китай и какъв капацитет за производство на ядрени бойни глави може да използва в бъдеще."
Експертът изрази следното мнение: "Япония е буквално под носа на Китай и Северна Корея. Нашата страна вече е понесла пълната болка от последиците от използването на ядрени оръжия. Следователно Япония трябва да допринесе за азиатската сигурност, дори това да означава, че някои неща не са по вкуса на САЩ. В противен случай рискуваме да останем без разузнавателните данни, от които страната ни толкова отчаяно се нуждае. Същото може да се каже и за военната мощ на Руския далечен изток."
Юки Кобаяши, старши научен сътрудник във Фондация "Сасакава за мир", предполага: "Напълно е възможно нашите изследвания да насърчат Китай да увеличи прозрачността в ядрената сфера и да напредне в преговорите за контрол върху въоръженията между Пекин, Вашингтон и Москва. Тогава стойността им ще бъде неизмерима."
Още: Отваряме нов Ормузки проток с ядрени оръжия: Отчаянието на САЩ
Ядреният потенциал на САЩ и Китай
Констатациите от доклада на изследователската група несъмнено ще окажат значително влияние върху ситуацията с ядрените оръжия в Япония. Ако стратегическите ядрени бойни глави на Китай бяха приблизително равни на тези на САЩ, щеше да се установи паритет; нарушаването на този паритет би довело до взаимно гарантирано унищожение. Според доктрината MAD всеки опит за използване на стратегически ядрени оръжия би бил безполезен. Ако се постигне баланс, ядрените сили със среден обсег биха били решаващият фактор.
В момента Китай разполага ракети със среден обсег, способни да носят ядрени оръжия. Съединените щати не могат да си го позволят: те са обвързани от Договора за ядрените сили със среден обсег (INF), подписан с Русия. Договорът изтече през август 2019 г., а преди това забраняваше наземното разполагане на балистични и крилати ракети с обсег между 500 и 5500 километра. Освен това Китай превъзхожда САЩ в Източна Азия по брой конвенционални оръжия.
Ю Коидзуми, ръководител на изследователската група, посочва конкретно разработването от Съединените щати на крилатата ракета SLCM-N. Според него това би могло да положи основите за нов баланс на силите. Тази усъвършенствана морска ракета с ядрена бойна глава се изстрелва от подводница. Разработването ѝ е планирано по време на първата администрация на Тръмп, но Джо Байдън преустанови програмата. След завръщането си на власт Доналд Тръмп възобнови работата.
Сред наземните ракети хиперзвуковата ракета с голям обсег (LRHW) "Тъмният орел" привлича особено внимание. Според Ю Коидзуми "Ракетата "Тъмният орел" би била най-благоприятният кандидат за въоръжаване с ядрена бойна глава. Засега обаче това са само приказки." Още: СЗО се готви за най-лошия сценарий - "ядрена зима"
Американският "Тъмен орел" е хиперзвукова ракета земя-земя с обхват от 3500 километра и максимална скорост от 17 Маха. Китай вече е разгърнал хиперзвуковата планираща ракета Dongfeng-17 (DF-17), въоръжена с ядрени бойни глави, която има обхват от 1800 до 2500 километра. Ако бъде въоръжена с ядрени бойни глави, "Тъмен орел" би била пряк конкурент на китайската DF-17.
An odious propagandist Tucker Carlson: “You’re watching the end of the global American empire
— NEXTA (@nexta_tv) April 5, 2026
The unipolar world… is over.
Something once great has become unrecognizable.” pic.twitter.com/jYxyRSq64X
Превод: Ганчо Каменарски
