Спорният закон за безопасен интернет в Шри Ланка влиза в сила

Властите казват, че това ще помогне в борбата с киберпрестъпността, но критиците казват, че потиска недоволството преди изборите. Социалните медии имат ключова роля в протестите по време на икономическа криза през 2022 г., която сваля тогавашния президент.

Актът е приет на 24 януари със 108 срещу 62 гласа, което предизвиква протести пред парламента, и влиза в сила в четвъртък, след като председателят го одобри. Широкообхватният закон забранява „фалшиви изявления за инциденти в Шри Ланка“, изявления с „изрично намерение за нараняване на религиозни чувства“ и злоупотребата с ботове например.

Още: Сериозни проблеми с достъпа до редица уеб сайтове и мобилни приложения в Русия

На петчленна комисия, назначена от президента, ще бъдат дадени правомощия да оцени тези изявления, да нареди отстраняването им и да наложи санкции на хората, направили тези изявления. Законодателството също така ще накара социалните медийни платформи да носят отговорност за съобщения в техните платформи.

Министърът на обществената сигурност Тиран Алес, който представи проектозакона в парламента, каза, че миналата година са подадени повече от 8000 жалби, свързани с киберпрестъпления, отбеляза той.

Разногласия относно закона

Продемократична група от Шри Ланка заяви, че това действие е "ясна индикация за намерението да се заглуши несъгласието и да се потисне гражданския активизъм", тъй като страната все още се бори с последствията от най-тежката си икономическа криза. Цените на храните и инфлацията достигнаха рекордни нива, откакто страната обяви банкрут през април 2022 г. с над 83 милиарда долара дълг. Тогава президентът Готабая Раджапакса е принуден да се оттегли и да напусне страната, след като хиляди антиправителствени протестиращи нахлуха в резиденцията му.

Още: Теч на данни: Пароли на държавни електронни пощи - в интернет

Правозащитната организация Amnesty International заяви, че широките разпоредби и неясната формулировка на закона ще ограничат правата на хората на свобода на изразяване и неприкосновеност на личния живот онлайн. Миналият октомври Службата на ООН за правата на човека изрази загриженост срещу проектозакона, заявявайки, че той ще даде на властите „неограничена свобода на преценка да обозначават и ограничават изразите, с които не са съгласни, като „фалшиви твърдения“.