Днес вниманието на света е насочено към последиците от американо-израелската кампания срещу режима в Техеран. В средносрочен план обаче решаващо ще бъде как това ще промени общия геополитически и геоикономически контекст, пише швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung.
Разгледаните три сценария – един положителен за Запада, един неутрален и един отрицателен – се основават на текущи събития, които служат като индикатори за бъдещи промени. Това не са прогнози, а по-скоро три възможни сценария, подредени по вероятност:
1. Войната скоро ще приключи и ще доведе до фаза на разведряване: великите сили ще сключат мир със Съединените щати
Режимът в Техеран, макар и да подхранва ескалацията на войната в региона, в момента изпраща сигнали за помирение. Иранският президент Масуд Пезешкиан се опитва да подобри отношенията със съседите си и дори се извини за бомбардировките на страните от Персийския залив. Междувременно в Обединените арабски емирства се наблюдава зачестяване на въздушните удари. Още: Миналата година САЩ отхвърлиха предложение на Украйна за дронове-прехващачи, а днес се молят
В най-добрия случай Пезешкиан успява да се обедини с реформаторски сили в системата, като бившите президенти Хасан Рохани и Мохамед Хатами, които бяха поставени под ограничения преди войната. Смяната на режима "отвътре" позволява бързо прекратяване на огъня и предотвратява потенциална гражданска война.
Този резултат става възможен поради военното поражение на Корпуса на гвардейците на ислямската революция: Израел и Съединените щати успяват до голяма степен да унищожат програмите на страната за дронове и ракети. През следващите седмици държавите от Персийския залив ще успеят да организират преки преговори между замесените в конфликта страни. Новото ръководство на Иран прави убедителни отстъпки, като се съгласява да се откаже от ядрената си програма и да разреши международно наблюдение.
В отговор Съединените щати и Европейският съюз облекчават санкциите. Икономическото положение на Иран се подобрява сравнително бързо. Страната се сближава със Запада, религиозните структури губят влияние, а Революционната гвардия печели от новата ситуация. Още: Израел е използвал бял фосфор в Ливан и е убил над 80 деца в новата ескалация: Данни на международни организации
Цените на петрола и природния газ първоначално се повишават рязко, но две седмици след началото на войната те отново започват да спадат и се стабилизират около 70 долара. Покачването им вече не движи инфлацията. Световната икономика реагира с облекчение, но надпреварата във въоръжаването продължава. Страните от Близкия изток се стремят да увеличат инвестициите във военно оборудване и търсят насоки от САЩ.
2. Войната приключва без геополитически промени: светът остава в непредсказуема преходна фаза
Дори седмица след началото на войната иранският режим изглежда поддържа контрол над страната и използва децентрализирани структури. Президентът Пезешкиан заяви в X, че е прехвърлил необходимите правомощия на провинциите, така че "те да могат да вземат решения бързо, като отчетат местните условия".
Във военно отношение неутралният сценарий води до патова ситуация: въпреки че Корпусът на гвардейците на ислямската революция губи част от военния си потенциал, той продължава да атакува региона с балистични ракети и най-вече с хиляди дронове, въпреки непрекъснатите израелски и американски въздушни удари. Най-важните цели са по-добре защитени и скрити в планините. Още: САЩ са обявили пред Европа какви санкции срещу руския петрол ще облекчат
Пълната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран покачва цените на петрола над 100 долара, а финансовите пазари стават все по-нервни. Тръмп е обезпокоен от междинните избори и, противно на намеренията на Нетаняху, търси бързо излизане от войната.
Това развитие е от полза предимно за Китай. Европа остава обвързана с войната в Украйна и собственото си противопоставяне с Русия, докато САЩ все още не са в състояние да се съсредоточат напълно върху Тихоокеанския регион.
3. Войната ескалира в глобален конфликт: победителите определят новия световен ред
Порталът Taiwan Security Monitor съобщи, че нито един китайски изтребител не е нарушил въздушното пространство на обсадения остров в продължение на седем дни. Според него Тайван не е виждал толкова дълъг период без провокации от континенталната част на страната от много години. Още: ОАЕ: Отбраняваме се срещу бруталната и непровокирана иранска агресия
В най-лошия случай това привидно спокойствие в Тихия океан е измамно. Китай може да се готви да блокира Тайван. Възможността е благоприятна: САЩ са изтеглили част от силите си от Тихия океан за война с Иран, като по този начин отслабват позициите на своите съюзници. Ръководството в Пекин трябва само да изчака, докато американците изчерпят ресурсите си в Близкия изток.
В този опасен сценарий самият конфликт също се развива неблагоприятно: Корпусът на гвардейците на ислямската революция преминава към асиметрична война и запазва балистичните си ракети. Ударите с дронове срещу държавите от Персийския залив продължават, унищожавайки жизненоважна инфраструктура.
Цените на енергията се покачват рязко, финансовите пазари са силно разтревожени, а инвестициите в бъдещи технологии се свиват. Зад кулисите Русия и Китай съвместно подкрепят Иран и оказват натиск върху монархиите от Персийския залив да принудят САЩ да направят отстъпки.
Два месеца по-късно Тръмп се обявява за победител, оставяйки хаос в Близкия изток. Той едностранно обявява всичките си цели за постигнати и предислоцира част от войските си в Тихия океан. Китай и САЩ се сблъскват, докато Русия увеличава натиска върху европейските страни, НАТО и Украйна. В Иран Революционната гвардия завзема властта и засилва репресиите. Още: Ядрена държава прати военноморски ескорт за корабите си в Близкия изток (ВИДЕО)
Кремъл изпраща инженери в подкрепа на ядрената програма на Иран. Три години по-късно Техеран обявява, че разполага с бомба и съответните ракети със среден и голям обсег. Саудитска Арабия отговаря със собствена ядрена програма. Израел отново е под заплаха. Регионът се превръща в арена за конфронтация на велики сили, от която Съединените щати излизат значително отслабени. Световната икономика е парализирана, фондовите пазари се сриват, а засилената тревожност и несигурност се превръщат в новата нормалност.
Сливането на отделни конфликти принуждава Съединените щати да поддържат едновременно присъствие в Европа и Тихия океан. След междинните избори балансът на силите в Конгреса се измества, парализирайки американската външна политика и политика на сигурност за останалата част от мандата на Тръмп. Китай принуждава Тайван да се откаже от суверенитета си и заедно с партньора си Русия кове нов световен ред.
Тръмп залага на първия сценарий. По-вероятна обаче е патова ситуация и съответно продължаване на геополитическата несигурност. Дори най-опасният сценарий обаче не може да бъде напълно изключен. Европа трябва да е подготвена и за него. Още: Абу Даби гори: Атака с дронове срещу един от най-големите нефтопреработвателни комплекси в света (ВИДЕО)
Автори: Георг Хаслер и Петер А. Фишер за Neue Zürcher Zeitung
Превод: Ганчо Каменарски
