Американският президент Доналд Тръмп може дори да твърди, че не знае защо е нападнал Иран, но въпреки това "целта със сигурност е постигната". Петролът би могъл да бъде мотивът. Пазарите следят ситуацията минута по минута и веднага щом цените на петрола започнаха да се покачват, Тръмп заговори за възможността за скорошно прекратяване на войната. Особено интересно е да се наблюдава реакцията в Европа, защото там реакциите са почти автоматични, пише хърватското издание Advance.
Когато Тръмп и Нетаняху нападнаха Иран, внезапно и страхливо, докато преговорите течаха, никой в Европа не вдигна шум. Когато гимназията в Минаб беше бомбардирана, никой не реагира. Дори сега, когато има доказателства, че ракета "Томахоук" е убила ирански деца, няма коментар. Нещо повече, от десет дни чуваме само изявления, които могат да се тълкуват като подкрепа.
Щом цените на петрола скочиха, лидерите на ЕС сякаш се превърнаха в рупор на пазарите и веднага заговориха за необходимостта от бързо прекратяване на този конфликт, намаляване на напрежението и постигане на примирие. Путин от своя страна, саркастично или сериозно, казва, че Европа няма от какво да се тревожи, тъй като Русия разполага с много енергийни ресурси и може да ги продаде. Разбира се, Европа не е готова за подобно салто (все още), но е обезпокоена и всички съюзници, които по някакъв начин могат да достигнат до Тръмп, го молят да отговори на един въпрос: докога ще продължи войната? Още: След иранските удари по THAAD: САЩ местят още ПВО системи в Близкия изток, лишавайки важен съюзник (ВИДЕО)
Не става въпрос непременно за война. Европейците не виждат това като проблем и вече са го демонстрирали. Интересува ги колко дълго ще продължи кризата, която пряко ги засяга. Неотдавнашната реч на Тръмп беше един вид отговор към тях, но той я обясни, меко казано, зле. Сред море от противоречия той успя да каже едно нещо: "Войната може скоро да свърши". Медиите веднага пламнаха от заглавия, а цената на петрола се срина.
Важно е да се вземе предвид как реагират пазарите като цяло. Всичко се случва автоматично. Новините се следят автоматично и се "филтрират" всяка секунда, за да се разбере какво се случва с петрола, с танкерите край Ормузкия проток и с петролните доставки в Персийския залив. Така се появи система, в която една-единствена фраза от Тръмп може да понижи или повиши цената, в зависимост от съдържанието ѝ.
Но това е само тънка превръзка върху рана в криза, която само ще се влоши, тъй като САЩ, и особено Доналд Тръмп, са свикнали да удрят колкото си искат и след това да си тръгнат веднага щом преценят, че рисковете са твърде големи. Подобна логика се видя и по време на 12-дневния конфликт с Иран миналата година. Със сигурност беше същото и с Венецуела, но когато той насочи поглед към Гренландия, видяхме колко зле всъщност се справя с предизвикателствата. ЕС донякъде плахо заяви, че при по-нататъшна ескалация ще бъде принуден да прибегне до серия икономически мерки, насочени към американската икономика. Буквално на следващия ден в Давос Доналд Тръмп отстъпи. Още: Пожар избухна на най-големия самолетоносач на САЩ и в света - в "най-мокрото" помещение
Това е важен детайл, демонстриращ колко много САЩ се наслаждават на хегемонията си, стига тя да не бъде оспорвана. В други ситуации те се отдръпват пред "рисковете" и така американските поражения се умножават, оставяйки само политическа реторика и пропаганда.
През целия 21-ви век САЩ или са натрупали провали, или са демонстрирали своето господство пред съперниците си. Вземете например Ирак през 2003 г. Това беше един от най-големите провали на Америка. Инвазията изненада не само Саддам Хюсеин, но и много геополитически експерти. Защо да унищожаваме Ирак, който, поне при Саддам, беше основният враг на Иран и възпрепятстваше разширяването на влиянието му? През почти цялото си управление Саддам се бореше с Иранската ислямска революция, като с американска подкрепа водеше кървава война с Иран през 80-те години на миналия век.
Въпреки последвалите "недоразумения" (нахлуването на Ирак в Кувейт и първата война в Персийския залив), унищожаването на Ирак, както по-късно се оказа, отвори огромна сфера на влияние за Иран, чак до Израел. Очевидно американците не бяха планирали или дори не бяха обмисляли нищо от това. Целта беше подобна на сегашната мегаломания на Тръмп да завземе петрола. Това беше бруталната и основна цел на нахлуването и окупацията на Ирак. И какво се случи? Нещо, което по същество се случва отново с американците днес. Те нахлуха в Ирак, превзеха Багдад и бяха убедени, че войната е приключила, но в действителност тя едва започваше. Те не можеха да си представят, че съпротивително движение ще ги принуди да се оттеглят, но точно това се случи. Те бяха победени не от някакво страховито оръжие или огромна армия, а от партизански сили, които използваха предимно така наречените импровизирани взривни устройства. Това бяха самоделни детонатори, свързани с евтини мобилни телефони. Използвайки тези евтини устройства, те нанесоха такива щети на американските войски, че това стана непоносимо за САЩ, особено политически. Още: Още една авиокомпания повиши цените на билетите за дълги полети
По време на войната във Виетнам САЩ може и да са загубили много войници, но този конфликт беше представян като "война на живот или смърт". В 21-ви век Америка не може да скрие хилядите жертви, нито да оправдае подобни загуби. Би било съвсем различно, ако САЩ се бореха на собствената си граница.
САЩ воюваха в Афганистан в продължение на 20 години, уж за да "спасят страната от талибаните", но в крайна сметка талибаните прогониха американците. Въпреки това САЩ остават водещата световна сила и малцина биха се осмелили да нарекат нещата с истинските им имена: най-могъщата нация беше победена от безмилостни бойци, които често се сражаваха боси.
Сега американците си получават възмездието, тъй като биха искали да противопоставят кюрдите срещу Иран, но кюрдите са си научили уроците. Иранските кюрди сега заявяват, че нямат намерение да дестабилизират страната, в която живеят.
За да спечелят, американците ще трябва да разположат сухопътни сили в планинския Иран, за да превземат физически ключови места. Същото важи и за ядрените материали. Самият Тръмп косвено призна, че атаките от миналата година не са унищожили напълно ядрената програма на Иран. Следователно американците трябва да разположат войски и да окупират тези съоръжения. Но нито американското разузнаване, нито Мосад са всемогъщи. Още: Тръмп: Правим много пари с вдигането на цените на петрола, но по-важно ми е да спра една зла империя
И тук възниква огромна дилема. Ще бъде ли изненада, ако след тази агресия Иран отново се стреми да разработи ядрено оръжие? Ще повярва ли някой, че Иран някога отново ще седне на масата за преговори? И все пак, както обясниха оманските посредници, Иран наистина беше готов да се съгласи на огромни отстъпки, които биха решили проблема веднъж завинаги, тоест биха попречили на Иран някога да се превърне в ядрена сила. Сега Тръмп преобърна всичко това и създаде катализатор за аргументите на Иран за максимална отбрана.
Какво може да се направи сега? Тръмп да се обади на Нетаняху и да му каже: "Съжалявам. Не успяхме. Вероятно ще направят бомба след седмица-две и би било странно, ако не го направят."
За съжаление подобен сценарий едва ли ще сложи край на конфликта. Първо, САЩ вече не могат да се оттеглят, без да изоставят Израел на произвола на съдбата му, а всички разбират, че това е невъзможно. Второ, Израел е ядрена сила, която би възприела подобно развитие на конфликта като екзистенциална заплаха (това вече е залегнало в израелската военна доктрина: сценарият "Самсон"). Освен това в тази война участват религиозни екстремисти и от двете страни и това не бива да се забравя, тъй като в крайна сметка може да се окаже съдбоносно. Вече се носят слухове, че джамията Ал-Акса в Йерусалим може да експлодира и че за това ще бъде обвинен "ирански удар". Безумни сценарии, които са дори по-опасни от скока на цените на петрола. Още: Ескорт на танкери през Ормузкия проток: Министър от САЩ каза кога ще се случи
Доналд Тръмп вече не може да се измъкне от тази ситуация. Той може да убие следващия аятолах още утре, но след няколко дни ще се появи нов и така нататък. Междувременно постъпват съобщения, че проправителствени демонстранти са се събрали на централния площад на Техеран и са останали там, докато американски бомби разтърсват града. Никой не обясни на Тръмп, че такъв враг е практически невъзможно да бъде победен.
Автор: Антун Роча за Аdvance
Превод: Ганчо Каменарски
