Две гръцки банки са поискали спешна ликвидна помощ

Помощта по ELA не може да продължи повече от половин година. Ситуацията е знак за влошаване на ликвидните условия в гръцката банкова система преди насрочените за 25-и януари парламентарни избори в страната.

"Сириза" със 7% преднина пред "Нова демокрация"

Десетина дни преди предсрочните парламентарни избори в южната ни съседка Гърция лявата партия "Сириза" изпреварва основният си полити...

Прочети повече

Източникът на Ройтерс отказа да назове както имената на конкретните банки, така и размера на необходимата спешна парична ликвидност.

Гръцките медии обаче посочват, че става въпрос за Евробанк и Алфа банк. Според анализ на JP Morgan при Евробанк рискът от липса на ликвидност е малък, защото банката може да покрие дупката със средства, равни на 4 до 8% от стойността на притежаваните активи.

По принцип гръцките банки финансират ликвидните си нужди от ЕЦБ чрез предоставяне на гаранции под формата на финансови активи , като през ноември 2014-а година заемите на банковата система на страната се повишиха с 2,3% на месечна база до 44,9 млрд. евро. Засилващото се изтичане на депозитни средства, което е факт след новината за провеждане на предсрочни избори в Гърция, доведе до влошаване на ликвидните условия в гръцката банкова система.

Според в-к "Катимерини" няколко гръцки банки са поискали спешна финансова подкрепа от ELA за над 5 млрд. евро, като най-вероятно в близките дни те ще бъдат последвани и от други банки. Гръцкото издание imerisia.gr уточнява, че размерът на заема е малък, но е показателен за нестабилната политическа ситуация при южните ни съседи и опасенията, че "Сириза" ще вземе властта след предсрочните избори, които предстоят на 24-25 януари. Гръцката централна банка отказа да потвърди тази информация. Според imerisia.gr сред тях е и Пиреос банк.

Меркел иска Гърция в еврозоната

Германският канцлер Ангела Меркел каза, че би искала Гърция да остане в Еврозоната. Това стана ясно от откъси на нейно интервю за "Фр...

Прочети повече

Трябва да се има предвид, че финансирането на гръцката банкова система от програмата ELA излиза по-скъпо, отколкото директно тяхно финансиране през ЕЦБ чрез провежданите от централната банкова редовни аукциони за осигуряване на ликвидност.

Според европейските правила всеки член в еврозоната е длъжен да уведоми предварително ЕЦБ, ако отпуска държавна помощ към банки за над 500 млн. евро.