Босненско-сръбският генерал Ратко Младич, който излежаваше доживотна присъда за геноцид по време на войната в Босна през 1992–1995 г., е починал в центъра за задържане на ООН в Хага на 84-годишна възраст, съобщи белградският телевизионен канал "Информер ТВ". През 2021 г. трибуналът на ООН в Хага отхвърли обжалването му срещу доживотната присъда от 2017 г. за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната, а само преди ден трибуналът в Хага отново отказа да го освободи.
Младич, който прекара десетилетие в бягство преди залавянето му през 2011 г., беше военното лице на брутално трио, водено от политическа страна от бившия югославски президент Слободан Милошевич и бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич.
Младич беше признат за виновен в геноцид за това, че лично е ръководил избиването на 8000 мъже и момчета в анклава Сребреница, за който се смяташе, че е под защитата на ООН, като част от кампания за прогонване на мюсюлманите.
Кой е Ратко Младич
Снимка: Getty Images
Ратко Младич е роден през 1943 г. в босненското село Божиновци, на около 70 километра южно от Сараево, в район, който по онова време е бил част от Независимата държава Хърватия. Той е роден в семейство на партизани и комунисти, а баща му е убит в една от последните битки на Втората световна война. Младич решава да последва стъпките му и се записва във военно училище в Белград.
Военните му способности за първи път са подложени на изпитание в самото начало на разпадането на Югославия, когато през пролетта на 1991 г. Югославската народна армия (ЮНА) го изпраща в Хърватия, за да подпомогне местните сръбски бунтовници в град Книн, който по онова време е сръбска крепост, пише хърватското издание "Index".
Когато през юни 1991 г. Младич е назначен за командир на 9-и корпус на ЮНА в Книн, територията вече е отрязана от останалата част на Хърватия, тъй като сръбските бунтовници, които през 1990 г. са обявили автономията на региона Краина, са блокирали пътищата около града.
Младич настоява, че не е на страната на никоя етническа група, като заявява пред Радио-телевизия на Сърбия (РТС): "Аз служа на Социалистическата федерална република Югославия заедно с моите колеги офицери, за да защитя всички националности и народи".
Нападение срещу Киево
Снимка: Getty Images
През август 1991 г. той нарежда нападение срещу близкото село Киево, за да се премахне блокадата на сръбските населени места от хърватските сили. "В Киево стреляхме по легитимни военни цели. Не сме набелязвали нито една къща само с цел унищожение", заявява той пред репортерите след това.
Хърватската прокуратура обаче изразява противоположно становище. През юли 1992 г. окръжният съд в Шибеник осъжда Младич на 20 години затвор за нападението над Киево, което оставя селото в руини. Според Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТЮ) атаката бележи момента, в който ЮНА, под командването на Младич, открито застава на страната на сърбите в конфликта.
След като югославските войски превземат селото, пристигат местни сърби и поемат контрола. Този модел е използван впоследствие в цяла бивша Югославия по време на последващите войни – в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово.
Милошевич го назначава за главен стратег
Снимка: Getty Images
През следващата година в Босна и Херцеговина започват военни действия и много офицери, босненски сърби, напускат ЮНА и се присъединяват към новосъздадената армия на Република Сръбска. По това време сръбският президент Слободан Милошевич не иска да бъде възприеман като агресор, затова вместо да изпрати свои собствени войски, решава да снабди армията на босненските сърби с оръжие и личен състав и назначава Младич за главен военен стратег.
"Когато заемах поста си, си поставих за задача да събера хора и да създам командване и щаб. Веднага разбрах, че там ще се случи велико историческо събитие", разказва Младич пред белградското списание "NIN".
Адам Уебър, един от прокурорите по делото срещу Младич в периода 2012–2017 г., твърди, че Младич е бил избран, защото босненско-сръбското ръководство го е смятало за "човека, който току-що е провел определени операции по етническо прочистване в Хърватия".
Дясната ръка на босненско-сръбския военен командир, покойният генерал-лейтенант Манойло Милованович, заявява пред трибунала в Хага през 2013 г., че ден преди избухването на войната Младич е предупредил политическото си ръководство за възможността от извършване на геноцид при планираното завземане на територии.
"Хора, това е геноцид"
Снимка: Getty Images
Милованович свидетелства, че през май 1992 г. Младич е казал на лидерите на босненските сърби: "Не можем да извършим етническо прочистване, нямаме сито, през което да пресеем хората, за да оставим само сърбите и да изгоним останалите... Не знам как политическите лидери на босненските сърби, г-н Радован Караджич и г-н Момчило Краишник, ще обяснят това на света. Хора, това е геноцид."
Под командването на Младич армията на босненските сърби сее страх и смърт – Сараево е подложено на обстрел в продължение на повече от три години, а градове като Фоча, Приедор и Вишеград са прочистени от босненски мюсюлмани.
Младич никога не е провеждал военните си кампании в тайна и често позволява на телевизионните камери да го снимат, докато се разхожда по хълмовете, откъдето се вижда Сараево, по време на обсадата на града. Гражданското население е систематично обстрелвано и вземано на прицел от снайперисти и е оставено без храна, вода или електричество.
В аудиозапис, пуснат по време на процеса му, Младич е наредил обстрелването на части от Сараево. "Обстреляйте Велушичи и Пофаличи, защото в тези квартали няма много сърби", е наредил той на 28 май 1992 г., като е произнесъл неправилно името на сараевския квартал Велешичи.
"Изстреляйте залп по Башчаршия"
❕ Former Bosnian Serb army commander Ratko Mladić has died in prison — a useful spoiler for today’s war criminals
— NEXTA (@nexta_tv) August 27, 2026
In the 1990s, Mladić was charged with war crimes, crimes against humanity, and genocide. He was arrested in 2011, and in 2017 The Hague tribunal sentenced him to… pic.twitter.com/pgGLSWASTR
"Артилерията на улица "Доброволячка" и нагоре към улица "Хумска" и "Джуро Джакович". Можете ли да обстрелвате Башчаршия? Изстреляйте залп по Башчаршия. Дръжте сградите на президентството и парламента под пряк обстрел. Стреляйте бавно, на интервали, докато не ви заповядам да спрете", казва Младич.
Тази нощ много сгради в центъра на Сараево са подпалени. В рамките на няколко часа над 100 ранени са докарани в болниците на града. Останалите в обсадения град си спомнят месеците, прекарани в страх, когато хора са убивани, докато чакат на опашки за вода и хляб или претичват по мостовете под снайперски огън. Болници, музеи и библиотеки са обстрелвани.
"Аз само защитавам своя народ"
Ratko Mladić, the former Bosnian Serb commander known as the “Butcher of Bosnia,” has died in UN custody while serving a life sentence for genocide. pic.twitter.com/jcJIpUZSwh
— Clash Report (@clashreport) August 27, 2026
Младич не показа никакво разкаяние. "Аз само защитавам своя народ", казва той многократно по време на войната. Същия аргумент използва и по време на съдебния си процес.
Но Вебер изтъква, че командирът на босненско-сръбската армия е бил "ключова фигура в изработването на цялостната стратегия за етническо прочистване, която се осъществява в цяла Босна и Херцеговина, и също така е бил силно ангажиран на оперативно ниво и в прилагането на тази стратегия заедно с основните си командири". "А фактът, че той често беше видимо присъствал на място по време на самите операции, му осигуряваше много активно участие на тактическо ниво в провеждането на операциите", добавя Вебер.
Младич с готовност признава, че настъпите са били основният метод в неговия начин на водене на война: "Моята цел е проста – да защитя сръбската територия и хората, които живеят там от векове."
През юли 1995 г., само няколко месеца преди края на конфликта в Босна и Херцеговина, силите на Младич превземат Сребреница в източната част на страната, която ООН е обявила за "безопасна зона" две години по-рано.
Младич пристига в Сребреница с усмивка на лицето, поздравявайки войниците, които го посрещат по улиците на изоставения град. Камери заснемат движенията на генерала, а босненско-сръбската телевизия съобщава за "освобождението" на града, от който бягат десетки хиляди бошняци.
"Ето ни в сръбската Сребреница"
🔴 ÚLTIMA HORA | Muere a los 83 años el exgeneral serbobosnio Ratko Mladic, el ‘carnicero de Bosnia’ https://t.co/3caQGLMGLI
— EL PAÍS (@el_pais) August 27, 2026
"Ето ни в сръбската Сребреница на 11 юли 1995 г. В навечерието на поредния велик сръбски празник ние връщаме този град на сръбския народ. Най-накрая дойде времето да уредим сметките с турците за първи път от въстанието срещу османското владичество", казва Младич пред камерата.
Следва масово убийство на няколко хиляди мъже и момчета, което по-късно е квалифицирано като геноцид в обвинителните актове и присъдите на международни и босненски съдилища. През нощта на 11 срещу 12 юли Младич провежда три срещи в хотел "Фонтана" в Братунац. Темата на обсъждането е съдбата на жителите на Сребреница.
На една от срещите той казва на представителите на бошняците от Сребреница: "Можете или да оцелеете, или да изчезнете. За да оцелеете, моля всички ваши въоръжени мъже, дори и да са извършили престъпления срещу моя народ, да предадат оръжията си на армията на Република Сръбска."
На 12 юли Младич пристига в село Поточари близо до Сребреница, придружен от телевизионен екип. Камерите го заснемат как раздава шоколадови лакомства на деца, които от години не са виждали такъв лукс, и как казва на родителите да не се страхуват, тъй като никой няма да им навреди.
"Всички, които желаят, могат да останат. Всички, които искат да напуснат тази територия, могат да го направят свободно. Осигурихме ви достатъчен брой автобуси и камиони", обещава Младич.
Младич повтаря същото послание на полето в Сандичи, в хангар в Братунац и на стадиона в Нова Касаба, обръщайки се към пленените бошняци, които са обградени от сръбски войници. Вместо това онези, които са пленени или са се предали, са екзекутирани. Според обвинителния акт на МТБЮ срещу Младич "повече от 7000 затворници в района около Сребреница са били екзекутирани без съд и присъда между 13 и 19 юли 1995 г. Убийствата са продължили и след това".
"Само моят народ може да ме съди"
Bosnian Serb general Ratko Mladic, who was serving a life sentence for genocide and war crimes committed during the 1992-95 Bosnian war, has died in a UN detention center in The Hague, Serbian media reported. https://t.co/FV1IEYaSLq
— The Jerusalem Post (@Jerusalem_Post) August 27, 2026
Войната в Босна и Херцеговина приключва през ноември 1995 г. с Дейтънските мирни споразумения. Четири месеца по-рано Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) вече е повдигнал обвинение срещу Младич, въпреки че заповедта за арест е издадена едва година по-късно. Младич обявява, че никога няма да се предаде: "Само моят народ може да ме съди."
През 1996 г. Младич се премества в Сърбия заедно с редица офицери от босненско-сръбската армия. По време на войната сръбските власти са предоставили оръжие на Младич, а след края на конфликта му предоставят убежище. Той изглежда, че живее свободно, без страх от арест, ходи по ресторанти и посещава футболни мачове в сръбската столица Белград.
До 2003 г. Младич е защитен от сръбското военно ръководство, но когато Белград приема закон за сътрудничество с МТБЮ, Младич трябва да разчита на сплотена група офицери от босненските сърби, а след това, в последните години преди залавянето му, на семейството си.
На 26 май 2011 г. специални полицейски сили се отправят към сръбското село Лазарево, за да претърсят къща, собственост на братовчеда на Младич. Те влизат в къщата и се опитват да влязат в една от стаите, но зад вратата стои някой – по-възрастен мъж с бейзболна шапка.
"Кой сте вие?", питат полицаите. "Намерихте този, когото търсите, аз съм Ратко Младич", отговаря мъжът.
Масови протести в Белград
Bosnian Serb general Ratko Mladic, who was serving a life sentence for genocide in the bloody 1992-95 war in Bosnia, has died in the United Nations detention center in The Hague, Belgrade's Informer TV reported https://t.co/Q46SlM8jRg
— Reuters (@Reuters) August 27, 2026
Арестът му предизвиква масови протести в Белград и в различни градове в Република Сръбска. Адвокатите му се опитват да отложат екстрадицията му в Хага по здравословни причини, но молбите им са отхвърлени, с изключение на една – 40-минутно посещение на гроба на дъщеря му Ана, която се самоубива през 1994 г.
Младич се явява за първи път в съдебната зала на МТБЮ в Хага през лятото на 2011 г. По време на деветгодишния си процес той често провокира жертвите на войната, присъстващи на заседанията, и отказва да се подчинява на разпорежданията на съдията. Докато е в ареста в Нидерландия, той има няколко сериозни здравословни проблеми – претърпява два инсулта и сърдечен удар.
Защитата му многократно иска да бъде хоспитализиран, като твърди, че здравето му се влошава, и изразява опасения относно психическата му годност да следи съдебното производство.
В изказване пред съда по време на апелативно заседание през октомври 2020 г. той заявява, че разпадането на Югославия е резултат от западна конспирация и повтаря твърдението си от времето на войната, че е защитавал единствено сръбския народ.
"Съдбата ме постави в ситуация, в която трябваше да защитя страната си, Социалистическата федерална република Югославия, която беше опустошена от западните сили с помощта на Ватикана и западната мафия, американския президент Джордж Буш и германския външен министър Клаус Кинкел", заявява Младич и добавя: "Ратко Младич не беше този, който започна тази война. Не той изготви плана за нападението срещу Югославия."
Той намира смъртта си в затвора
На 22 ноември 2017 г. Ратко Младич е осъден на доживотен затвор от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) за геноцида в Сребреница. На 22 ноември 2017 г. е осъден на доживотен затвор от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) за геноцида в Сребреница, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени по време на войната в Босна от 1992 до 1995 г. Апелативната камара на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали (MICT) потвърждава тази присъда на 8 юни 2021 г., с което тя става окончателна.
Младич е признат за виновен по общо 10 от 11-те обвинения в обвинителния акт, включително геноцид в Сребреница, преследване, изтребление, убийство, депортиране, принудително преселване, тероризиране на цивилното население на Сараево и вземане за заложници на персонал на UNPROFOR. Той е оправдан по обвинението в геноцид в шест други общини в Босна и Херцеговина (Фоча, Власеница, Ключ, Сански Мост, Котор Варош и Приедор), пише "Index".
