Сръбският министър на правосъдието Ненад Вуич призова Механизма за международни наказателни трибунали (MMK) да позволи на военният престъпник генерал Ратко Младич да се лекува в Сърбия, изразявайки загриженост от продължаващото влошаване на здравословното му състояние, предаде Радио и телевизи на Сърбия. Припомняме, че вчера балканските съобщиха, че Младич е получил инсулт и е в тежко състояние.
Генерал Младич е претърпял множество инсулти и има сериозни сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, неврологични увреждания и бъбречни проблеми, отчита сръбската медия.
Сърбия дава държавни гаранции за Младич
Сръбският министър смята за неприемливо да се поставя под въпрос основното човешко право на медицинско лечение и припомни, че Сърбия няколко пъти официално е поискала генерал Младич да получи медицинско лечение в Сърбия, с всички необходими държавни гаранции, но тези искания са останали без адекватен отговор.
Той подчерта, че Министерството на правосъдието ще продължи да използва всички налични правни и дипломатически средства, за да защити правата на генерал Ратко Младич и да осигури зачитането на основните му човешки права. ОЩЕ: Палачът в Сребреница Ратко Младич е претърпял инсулт: Синът му говори за агония
Палачът в Сребреница
Ратко Младич, военновременният командир на Армията на Република Сръбска, беше осъден на доживотен затвор от Хагския трибунал през 2017 г. Присъдата влезе в сила след решение на втора инстанция през 2021 г. Младич беше признат за виновен в геноцид (по две обвинения), престъпления срещу човечеството (по пет обвинения) и военни престъпления (по четири обвинения), които е извършил като най-висш военен командир на Армията на Република Сръбска с цел създаване на т. нар. Република Сръбска.
Под ръководството на Младич и Радован Караджич през юли 1995 г. босненските сръбски сили избиват над 8300 босненски мюсюлмани (бошняци) в град Сребреница и околните райони. Повечето от жертвите на клането са преследвани и екзекутирани безцеремонно, докато са се опитвали да избягат през горите. Телата им са заровени в набързо изкопани масови гробове, а по-късно разкопани с булдозери и разпръснати сред други гробни места, за да се скрият доказателства за престъплението. ОЩЕ: 30 години след ужаса: ООН отбелязва Деня за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница