Натискът на американските енергийни компании да задълбочат влиянието си в Западните Балкани подхранва опасенията на ЕС, че регионът може да се окаже пристрастен към американските изкопаеми горива — точно когато се опитва да постигне целите си за чиста енергия, за да се интегрира по-тясно с блока. Албания, Косово и Босна и Херцеговина са заявили интерес към закупуване на големи количества втечнен природен газ от САЩ или към изграждане на инфраструктура в подкрепа на притока, пише брюкселския филилал на Politico.
Страните твърдят, че газът е необходим като преходно гориво, тъй като намаляват както вноса на руски горива, така и потреблението на въглища и преминават към възобновяеми енергийни източници, като всички те са ключови елементи от кандидатурите им за членство в ЕС.
Служители на ЕС обаче поставят под въпрос дали рекламираните проекти са необходими или желателни, като се има предвид, че тези страни в момента имат малко или никакво вътрешно търсене на газ. Наводняването на тези пазари с газ рискува да ги заключи в дългосрочна газова зависимост и да увеличи зависимостта им от чуждестранен внос.
ЕС смята, че това пречи на целите за декарбонизация
ЕС има строги цели за намаляване на емисиите на парникови газове до нула до 2050 г. и увеличаване на използването на възобновяема енергия, които новите членове на ЕС ще трябва да спазват. Увеличаването на вноса на газ би могло да подкопае тези цели, опасяват се представители на ЕС.
„Страните... в по-широкия си стремеж да се присъединят към ЕС, поеха ангажименти за декарбонизация, за да очертаят пътя и да се придържат към него, за постепенно премахване на изкопаемите горива“, каза Андраш Хуйбер, който ръководи енергийната дипломация на изпълнителната власт на ЕС в Западните Балкани, на форум във Виена в отговор на въпрос на Politico.
В този контекст, доставянето на газ в региона „би изглеждало да противоречи на тази жизненоважна цел за декарбонизация“, каза той. ОЩЕ: Стратегията на САЩ в Западните Балкани: Има ли положителен знак за България?
