Пътищата в Босилеград са черни, прашни, с дупки и се влияят от атмосферните условия. Същевременно градът и околните села са на воден режим. Инфраструктурата не е пипана повече от половин век. Ремонт е правен преди 20 години на пътя от българската граница до Босилеград, но това е една минимална част от пътната инфраструктура на общината, която включва 150 км с регионални и междуселски птища. Тази картина описа пред Actualno.com председателят на Културния информационен център в Босилеград Иван Николов.
Босилеград и българското малцинство са зачеркнати
Босилеград обаче не е включен в голямата програма за развитие на регионите в Сърбия.
Сръбският президент Александър Вучич обяви програма за развитие на Ябланишкия, Пчинския, Нишавския, Топличкия и Пиротския окръг - на стойност няколко милиарда евро - инвестиции в пътища, болници, училища и водоснабдяване, укрепване на икономиката и нови работни места, с по-голяма финансова подкрепа за местните власти, предаде РТС.
Николов не е изненадан, че Босилеград не е включен в тази програма, но и не вярва на обещанията на Вучич за останалите региони и обяснява думите му с предизборната кампания, която е започнала неофициално в Сърбия.
Българинът припомня, че само преди няколко години сръбският президент Александър Вучич е кацнал със самолет в центъра на Босилеград и обещал куп неща, които не са били изпълнени.
Дори обещал път от Босилеград до община Търговище, който дълго години стои на картата все едно е направен, а не е направен.
Снимка: БГНЕС
Според Николов българското малцинство едва ли представлява интерес за гласове. "Вие знаете как се провеждат изборите в Сърбия - разчита се на купения, на корпоративния вот - така наречените контролирани гласове, които идват от хората, които работят в държавните институции, които, за да работят там - трябва да гласуват по определен начин. Много са малко хората, които правят свободен и информиран избор. Въпреки социалното недоволство, намират начин да спечелят изборите по другия начин", коментира Николов.
България от години поставя въпроса
България от години поставя въпроса за инфраструктурата в райна на Босилеград, където е концентрирано българското малцинство. Промяна обаче - няма.
В края на миналата година държавата ни беше сред членовете на ЕС, които наложиха вето върху отварянето на Клъстер 3 за Сърбия, като това се се случи и през юли 2026 г., а според сръбската медия НИН отношенията са допълнително обременени от спорадични изявления за положението на българското малцинство в Сърбия.
Това означава, че Сърбия възприема въпросът за нормалните условия на живот на българите като "обременяване на отношенията".
Въпросното сръбското издание припомни, че през 2024 г. Радев е заявил, че подкрепата за Сърбия по пътя ѝ към ЕС трябва да бъде преразгледана заради начина, по който Белград се отнася към българското малцинство в страната.
Медията публикува този материал в началото на мандата на кабинета "Радев", надявайки се той да е по-гъвкав за българското малцинство, каквото и да значи това. ОЩЕ: От „Сръбски свят“ до вето: Сърбия очаква от Радев да е по-гъвкав за българското малцинство
Такива отстъпки бяха отхвърлени т "Прогресивна България", а преди седмица - през август правителството на Радев одобри Програма за подпомагане на българските общности, организации и медии в чужбина за периода 2026 - 2028 г. Чрез Програмата ще бъдат подкрепени инициативи на български общности, организации и медии в държавите от Западните Балкани и от Източна Европа с традиционно българско население, т.е. в обхвата на програмата попада и българското малцинство в Сърбия и Босилеград.
Инфраструктурата обаче продължава да е в окаяно състояние.
"Българската държава може да помогне толкова, доколкото Сърбия се съгласи. Намираме се на териоторията на чужда държава и България не може да направи нищо без съгласието на сръбската държава. Независимо от трудностите, които има България - все пак трябва да имате добро разбирателство със Република Сърбия за общи инвестиции, за трансгранично сътрудничество, за общо желание за развитие на района от двете страни на границата за сътрудничество по един нов начин по европейския модел, но Сърбия и България не говорят с общ език, нямат общи цели и това е една от причините, поради която Босилеград не присъства в този така наречен план за развитие. Сякаш не сме част от тази територия", коментира още Иван Николов. ОЩЕ: Какво е да си българин в "Сръбски свят": Иван Николов в Студио Actualno Балкани (ВИДЕО)
