97 дни! "Дните до Мондиал 2026" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Световното първенство по футбол 2026 в САЩ, Мексико и Канада.
Прословутото "лудо американско лято"... Толкова много истории, толкова много спомени и емоции за съвременниците му. И да, за него ще си спомняме всяка година поне докато не запишем нов успех на футболната сцена. А дори и да го направим, защо да не продължим да прославяме Пеневата чета? След тази кратка прелюдия ще прочетете историята на станалата впоследствие най-известна обеца у нас - бижуто на Наско Сираков, което безследно изчезна.
Кой открадна обецата на Наско Сираков?
Денят е 30 юни. На "Котън Боул" България излиза за задължителна победа срещу Аржентина в последен двубой от груповата фаза на Мондиал' 94. След час игра Христо Стоичков завършва контраатака и извежда "трикольорите" напред в резултата. В добавеното време Красимир Балъков центрира от корнер към Наско Сираков, който се извисява над всички и с премерен удар с глава слага точка на спора.
При радостта след попадението футболистите се скупчват около Вълка. И в този момент се случва една "кражба", за която говорим вече над 31 години, а вероятно скоро няма да спрем. "Кражба", до чийто извършител така и не можем да стигнем. А каква е т.нар. "кражба" - изчезва знаковата обеца с кръстче на легендата на Левски, която му носи късмет на терена.
В наши дни Наско Сираков вече има "основен заподозрян". "Само Киряка може да е. Той ми се метна на врата, целуваше ме. Сто процента я захапа, знаеше, че е с диаманти, и я прибра. Може и да я глътнал и след това да я чака, но няма как да ми изчезне ей така", каза с усмивка Сираков в подкаста "Код Спорт", на което един от водещите - Красимир Минев, отвърна: "Той правеше интересни неща по време на САЩ 94!".
"С Балъков по-добре ли е?", попита Владимир Памуков, който получи следния отговор от бившия нападател: "Предпочитах това да ми направи, отколкото да ми открадне обецата!". След мача целият отбор излиза да търси кадемлийското бижу, но така и не го намира. "15 минути след мача ги изкарах всички да я търсят на тревата. Беше с диамантчета, но така и не успяхме да я намерим. Илияна ми донесе друга от България. А радостта на Киряков след дузпите с Мексико остава завинаги в историята", разказва тарана в биографията "Трифон Иванов - Железния".
Така сред паметните голове и незабравимите мигове от онова американско лято остава една малка, но вечна загадка - обецата, изчезнала в един изключеително щастлив момент. Може би именно в това е чарът на Мондиал’94 - не само великите победи, а историите, които продължават да се разказват с усмивка десетилетия по-късно.
Автор: Джем Юмеров
ОЩЕ от „Дните до Мондиал“: Убийството, което помрачи великия за България Мондиал'94
