Книгомания представя "Алеко Константинов. Das Wunderkind. Биография" от Иво Милев.
За книгата
Биографията на Алеко Константинов започва да се пише непосредствено след убийството му, на съдебния процес. Там започва героизацията му и мита Алеко Константинов, там за пръв път се разгръща тоталното му противопоставяне на неговия герой в степен, че Бай Ганю убива своя автор. Прокурорът по делото Хинек Майер ще определи обвинителната сиреч като последна глава от книгата за Бай Ганю, наречена „Бай Ганю побеснял“, а критици на това съчинение този път трябва да бъдат съдиите. Прокурорът нарича Алеко Константинов „апостол славянски“, „слязъл от висотата на своя гений към тези прости творения от село Радилово“: „човекът, за когото се мъчеха генерации да го родят, е паднал мъртъв от ръката на хора, на които хиляди животи не могат да се сравнят с този единствен свят живот“. Зловещо изказване, което някак с лека ръка изтрива придобивките на хуманизма и равнопоставеността на всеки човешки живот, направено все с цел да се гради йерархия от ценности, на чийто връх е Алеко Константинов, а отдолу невзрачните съществувания на „простите творения“. Неговият приятел, политикът и юристът Найчо Цанов, ще изложи в речта си на процеса основните моменти от първата биография на писателя, за да покаже каква личност е бил убитият: „личност за целий български народ, личност, която бяха почнали да познават и в последната българска колиба, личност много бляскава“.
Още: Излиза нова енциклопедия за лечебните растения в България (СНИМКИ)
Медийният интерес след убийството е толкова силен, че с месеци пълни страниците на правителствени, опозиционни и независими вестници, печатат се извънредни издания, некролози, брошури… На твърде висока цена, за пръв и може би последен път в такива мащаби, един интелектуалец, един писател е поставен в центъра на общественото внимание, за пръв път ролята и значението на културния деец получава своята обществена санкция. Макар политическите озлобления да доминират дискусиите, те се водят именно заради повсеместно признатото значение на убития. Въпреки политическите дрязги, намесени в споровете по убийството, противниците са на едно мнение за „бляскавата, светла“ личност, която си е заминала.
Непосредствено след смъртта му д-р Кръстьо Кръстев, издателят на сп. „Мисъл“, близък негов приятел, започва да пише „портрет“ на писателя и човека Алеко Константинов. Още тук са начертани основните линии за възприемане и канонизиране на личността му: „борец за светлина, любимец на българската младеж“, „безсмъртният творец на Бай Ганя“,„душа кристал, рядък ум и нежно-чувствуващо сърце“, който е имал „всички качества да стане велик поет“, в когото се „бе вселил светия дух и бе направил от неговата душа оръжие на колективната българска душа“, „обикнал България с всичката сила, всичката нежност на оная обич, с която се обича една сестра, една майка“, „лек, общителен, отворен за всички впечатления“, намиращ „велика наслада в самия живот, в „сладкия навик на съществуванието“. Още тук д-р Кръстев прави едно важно разграничение, което ще подведе цяла линия в отнасянето към Алеко Константинов: като писател той може и да иманедостатъци, но като човек и личност той е изряден: „Алека има нещо, което стои неизмеримо по-високо от неговитетворения. Това нещо е неговата личност“ (курсив – Кр. Кр.).
„Модата да се отрича Алеко Константинов (като писател –бел. авт.) започна веднага след смъртта му“, пише Александър Балабанов, „да се демонстрира пренебрежение към Алеко Константинов, за да се покаже сериозност и ученост“. В същото време още тогава започва да си проправя път и друга линия, която, ту криеща са, ту излизаща наяве, винаги остава актуална – принизяването (до пълно отричане) както на писателските, така и на моралните му, човешки качества.
Значението на един живот
Още: Най-добрата морковена торта от Линда Петкова
За значението на един живот не би следвало да съдим нито по върховете, нито по паденията, а да ни интересува волята и силата, вложени в израстването, това непрестанно сноване между горе и долу, всичките наши богати възходи и падения.
Алеко Константинов не е „неслучилата“ се личност, озлобена, изтласкана, безсилна в мизерната периферия на живота, откъдето гримасничи на сполучливите и успешните, а пътят, процесът на собствената си реализация. Затова е интересен и важен за нас. „Вечното дете“ в мъжа, пише Юнг, е едно неописуемо преживяване, една несъвместимост, пречка и божествена привилегия; едно противоречие, което определя крайната стойност или липсата на стойност на една личност. То не може да бъде съдено, то винаги остава „две в едно“ и трябва да се приеме като „един противоречив фактор“ – „вечното дете“ и неговата сянка, нещо неопределено – mixtum compositum –което нашето съзнание не е в състояние да схване и възприеме едновременно в неговата противоречивост.
На „политическото дете“, „вечното дете“, на непослушното дете на българската литература, веселяк, развейпрах, лекомислен и палав, този „проблематичен българин“, на когото, приживе и посмъртно, всеки иска да помага, да дава съвети и напътствия – какво да не прави и как да го прави, как и какво да пише и какво да не пише – и когото всеки безскрупулно използва, на човека, „опозорил“ веднъж завинаги българина, сякаш без него тези недостатъци и пороци на едно закъсняло, винаги закъсняващо и догонващо развитие, тази още несмляна и непреглътната неадекватност във вечното съпоставяне и съизмерване с другите, щяха да останат скрити, та на него са посветени тези страници…
Отзиви
Още: Линда Петкова издава първата си готварска книга с рецепти без глутен, захар и мляко
(…) Wunderkind (…) – Константин Иречек, запис в дневника му от 16.02.1879 г. по повод младия Алеко Константинов
Той трябваше да бъде убит, защото без смърт няма възкресение. И пак бихме го убили! Мъртвият Алеко е по-необходим от живия… – Илия Бешков
На „вълшебното дете“, „вечното дете“, на непослушното дете на българската литература, веселяк, развейпрах, лекомислен и палав, този „проблематичен българин“, на когото, приживе и посмъртно, всеки иска да помага, да дава съвети и напътствия – какво да не прави и как да го прави, как и какво да пише и какво да не пише, на човека, „опозорил“ веднъж завинаги българина, сякаш без него ние щяхме да бъдем различни, на него е посветена тази книга… – Иво Милев
„DAS WUNDERKIND. Биографията на Алеко Константинов“ на Иво Милев е много сполучлив опит за изследване и тълкуване от гледната точка на съвременника на жизнения, политическия, научния и творческия път на Алеко Константинов. Важен принос на автора е издирването на непубликувани разкази и на единствения драматургичен опит на Алеко, запазени в архивохранилищата, но непотърсени от изследователите. – Румяна Пенчева
