Излезе нова книга за античните обекти по българското Черноморие

В монографията издадена от издателство Уникарт на 432 страници проф. Иван Христов разглежда историята на крепостите в крайбрежната зона на провинция Хемимонт през Късната Античност. Добавени са и пристанищните зони, защото тези крепости едва ли биха могли да съществуват без контакта си с морето, осъществяван чрез византийския флот. По някакъв общ белег книгата може да се счита продължение на поредицата „Български средновековни крепости и градове (Градове и крепости по Дунав и Черно море) от която за съжаление през 1981 г. издателство „Г. Бакалов-Варна“ издаде само първия том.

Избират нов директор на Националния исторически музей

Събеседване с двамата кандидати за директор на Националния исторически музей ще се проведе в Министерство на културата, съобщава БНТ. ...

Прочети повече

В настоящата книга целите са скромни. Акцентът е само върху Късната Античност и то върху историята на крепостите в крайбрежната зона на провинция Хемимонт. Макар и на пръв поглед извън темата, в текста намира място и описанието на раннохристиянски храмове, построени извън крепостните стени, най-често при известните черноморски острови. Описанието на обектите е плод на целенасочено археологическо проучване на екип на Националния исторически музей в периода 2011 – 2017 г.

Авторът възприема крайбрежната зона като сравнително тясна брегова ивица, маркирана с крепости и по-големи укрепени градски центрове, разположени на полуострови вдаващи се в морето. Тази ивица е ограничена в северната и южна периферия на провинция Хемимонт от планинските масиви на Хемус и днешната Странджа планина. Крайбрежната зона достига навътре в сушата средно до 20 км. По друг начин следва тя да се разглежда на изток към морето, където зоната е отворена за активно корабоплаване и стопанско развитие, зависещо от морето.

В структурно отношение книгата съдържа бележки относно: границите на провинция Хемимонт, класификацията на крепостите и пристанищата (пристанищни зони), използването на железни котви в епохата, вида на византийските кораби, морските течения и маршрути, и стоките, плод на морска търговия.

Основната част включва описание на всички известни крепости и пристанищни зони от гр. Обзор до селата Limankoy и Igneada в Република Турция. Акцентирано е върху фортификацията на обектите и наличието (там, където археологическите проучвания са напреднали) на вътрешно застроени структури като храмове, жилищни и стопански сгради.

Приготвяне на обредни хлябове организира НИМ на 14 април

Безплатно приготвяне и опичане на обредни хлябове организира Националният исторически музей (НИМ) на 14 април (събота), в своя Детски м...

Прочети повече

В книгата е намерило място описанието на: късноантичния град при съвременния гр. Обзор (Templo Jovis ?); крепостта на нос Емине;преградна стена „Керемис“ при с. Св. Влас; Месемврия; късноантичен Анхиало;Скафида; Деултум/Девелт през късната античност;крепостта „Горно градище“ при с. Дебелт; ранновизантийския град при полуостров Форос; остров Св. Анастасия; късноантичната крепост на полуостров Атия;крепостта Акра;ранновизантийският град на полуостров Хрисосотира; Созопол; старините на остров Св. Кирик; античното селище и средновековен манастир на остров (полуостров?) Св. Тома;селището при устието на р. Ропотамо (Херсонес ?);Вълчаново кале; Крепостта на Маслен нос; Урдовиза ; Кастро- Василико- Царево ; Ахтопол ; Нос Кастридж (Кастрицион ?);пристанищната зона и селище Тиниада- Стагнара- Staniera -Инеада и др.

Настоящето изследване, освен описателния характер, притежава и скромен принос към проучването на специфичната морска култура на населението в крайбрежната зона на Западния Понт през Късната Античност. Тази култура е проявление на по-стари традиции в т. нар. Крайморска зона (Морска Тракия) на Балканите през Античността.

Монографията ще бъде разпространена в големите книжарници в страната, университетски и музейни щандове за книги. Първият брой от книгата бе дарена за библиотеката на музея Лувър, Франция.

Откриха рядка монета на цар Иван Асен II

Крепостта Лютица край Ивайловград отново изненада археолозите с рядка находка. През 2017 г. там беше намерена монета на цар Иван Асен ...

Прочети повече