Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Пролетта на емигрантите: Глава 22. Джокера срещу Министъра на вътрешните работи

16 август 2024, 10:04 часа • 2361 прочитания

"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".

Пророчески, защото описаните събития наистина напомнят за нашия свят - държавата Нулиа, емигрантите и политическата мафия, са образи, чиито прототипи ще разпознаете на мига. Но и литературен феномен, защото когато са създадени майсторски, художествените герои надживяват собствените си вдъхновители - фината разплата на изкуството с политиката. Решихме да публикуваме този роман: глава по глава. И да спазим една традиция от зората на вестниците - литературните творби да излизат като подлистници. Всеки петък ще можете да намерите следващата част от "Пролетта на емигрантите" в Actualno.com. Списък с всички глави, публикувани до момента, може видите ТУК.

А ето и днешният нов откъс: 

 

Късно на следващата вечер, обичайно за съботните дни, пред лъскавия вход на „Пандора” имаше много мъже и жени – кътът за пушене се беше превърнал в предпочитано място за социални контакти. По това време, на това място те се изразяваха в шумни разговори за футбол, мода, зарибяване с дрога, основно по-престижните хероин и кокаин – самите продажби ставаха другаде, бързи флиртове и опити за покупко продажба на плът. Гастролиращите жрици от двата пола не се притесняваха от патрулиращите полицаи, които добре заработваха от заведението и присъствието им наоколо беше повече от формално, все пак трябваше да оправдаят официалната си заплата. Не се криеха и от бодигардовете на „Пандора”, част от заработката отиваше в техните джобове, не без знанието на собственика. Той предпочиташе тази форма на стимулиране към своите служители, не защото го ощетяваше по-малко, а заради възпитателния ефект – след няколко месеца в клуба момчетата показваха възможностите и лоялността си и босът решаваше съдбата им, да ги пренасочи, освободи или продължат на същото място.

Можеше да се каже – пъстрият калейдоскоп от така съществуващите отношения между институции и хора от различни възрасти беше умален модел на начина, по който от функционираше цялата държава Нулиа. Той приличаше на холографско изображение, всяко парченце съществуваше едновременно с първообраза си не само в реално време, понякога можеше да живее и самостоятелен живот, но всичко зависеше от точката на пресичането на лъчите и най-вече в кого се намираше прожекционния апарат.

Никой не обърна специално внимание на елегантната дама на неопределена възраст, облечена спортно, с широка риза и шалвари, на главата с черни очила и тюрбан. Тя влезе, запъти се към тайната врата в дъното на заведението. Охраната я спря. Посетителката се легитимира и продължи. Когато стигна, почука тихо заучения сигнал. След малко вратата се отвори в сумрака изникна Джокера. Дамата мина край него, той учуден затвори подире й. Гостенката седна на единия от фотьойлите, без да чака покана. Домакинът нямаше друг избор, настани се срещу нея.

- С какво мога да бъда полезен? – след кратко мълчание, попита той. Не получи отговор. – Коя сте вие?... Обикновен питам по веднъж, но сега ще направя изключение. Коя сте вие, какво искате? Откъде знаете тайния сигнал?

Дамата леко се усмихна, остана все така загадъчна и мълчалива. Джокера се надигна, с намерението да я отпрати, но любопитството му го човъркаше. Загледа се в неочакваната гостенка.

- Напомняте ми някого. Предполагам, не се мислите за Джокондата – с шибаната гримаса на лицето, която представяте за загадъчна усмивка!... По дяволите, прекратете глупавата игра и кажете коя сте, иначе ще ви изхвърля оттук! И да съм ви чукал някога…

Дамата го прекъсна с мъжки глас.

- Не си ме чукал, но може аз да го направя.

Джокера замръзна от изненада, бавно седна на мястото си.

- Признавам. Този път нямам забележка – дегизировката е добра… Как те пропусна охраната?

- Показах пропуск, никой не рита срещу държавата.

Домакинът запали ароматна пурета, печелеше време.

- Очаквах да се обадиш още вчера?

- Чаках ти да направиш това – кисело се усмихна гостът. – Явно не смееш.

- Не мога да открия мишената. По радиото казаха, че навярно е напуснал страната.

- Докъде я докарахме, да научаваме за гафовете си от медиите?

Джокера не отговори.

- Издъни се, Джокер.Ще трябва да си довършиш работата. Търпиш и глоба – пет милиона.

- Като изключим глобата, другото го приемам.

- Не бъди инат. Знаеш, мога да те опандизя на минутата.

- Нямаш причини.

- Заведението е обградено. След като нахълтат, ти гарантирам, че ще излязат обратно пълни с доказателства. Ще започнем от скинхедсите с пречупените кръстове, дето поркат и се друсат до бара и празнуват 22 юни.

- Какъв е пък този празник?

- На тази дата Хитлер е нападнал Съветския съюз. Нали си ходил в университет, завършил си физика?... Не ме разсейвай. Ще продължим с противния ти бардак горе и накрая ще се върнем тук. Този сейф, за който се носят легенди, какво ли има в него? Дали петте милиона няма да ти се видят дребен рушвет, как мислиш?

- Повечето ти копои са на заплата при мен. Не можеш да разчиташ на тях.

- Ще ти повторя – никой не може да се изправи срещу държавната машина.

- Особено, ако тя се използва по предназначение, нали?

- Освен това тази вечер твоите хора са освободени, назначих друг отряд.

- Лъжеш. Защо никой не ми се е обадил?

- Защото са заключени, под наблюдение от други, които са по-гладни от тях…. Както виждаш, мърдане няма. Или се издължаваш и довършваш задачата, или излизаш оттук с белезници. Както прилича на една отрепка!

Джокера рядко проявяваше чувства. Този път се ядоса и угаси пуретата.

- Скапан нещастник! Зная твърде много неща!

- Не за дълго. Ще умрат заедно с теб, лично ще ти пусна куршума.

Събеседникът извади малък пистолет джоба на шалварите и го насочи към мъжа срещу себе си.

- Да не губим време.

Джокера беше възвърнал хладнокръвието си, прие спокойно ситуацията.

- Тъй като премина всякакви граници, нека ти покажа нещо.

Взе дистанционното управление от бюрото и натисна копчето. На телевизора срещу тях се появиха кадри от срещата им преди няколко вечери. Изключи го и погледна събеседника си. На лицето му не потреперваше нито един мускул.

- Както се досещаш, оригиналът се пази на специален сървър… Е, какво ще правим сега? Още ли искаш тези пет милиона?

Събеседникът се усмихна още по кисело и прибра пистолета.

- Все нямам късмет!

- Защото си глупак. Не ми се сърди, казвам ти го най-приятелски.

- Ако е приятелски, нека са поне два – два милиона? За теб са нищо!

- Глупак и просяк едновременно. Няма да ти дам нищо. Други въпроси имаш ли?

- Какво ще правим със Заека?

- Държа на думата си. Намери координатите му, останалото остави на мен.

- Не се ли е покрил и твоя човек, Готвача?

- Опитва се. Но му направих един специален подарък и така следя координатите му. Нищо не е по-вредно за човек от дребните му страсти, запомни това от мен.

Гостът остави на масата сгънат лист.

- Тук е адресът, Каминаки, курортно селище на остров Корфу, не е голямо, лесно ще го откриете.

- Откъде го взе? – попита Джокера.

- Сам каза – дребните страсти провалят всекиго. Наскоро Заека си купи скъпа кола, „Ауди”, с много екстри – фабричен джипиес и сателитно проследяване против кражба. На името на свой роднина. Моите момчета се отбиха до обслужващата фирма и за нула време локацията му беше открита.

- Като за бивш учител, и то по физкултура, не е зле... Е, господин министър, мисля, че се договорихме.

Домакинът се надигна, но гостът продължи да седи на мястото си.

- Какво има? – попита Джокера и седна обратно.

- Ти си част от „Архива на Паяка”, нали?

Не получи отговора веднага.

- Да речем.

- Зная всичко за вас – присви вежди министърът.

- Любопитен съм.

- Конспиративна мрежа за събиране на лична информация с цел манипулиране на влиятелни хора. Организация е копие, оригиналът е създаден преди векове, от тамплиерите, или илюминатите, все едно.

- Не е все едно, но за един физкултурник, справяш се с материята.

Очите на министъра кръвясаха, извади пистолета и освободи предпазителя.

- Ако отново чуя думата „физкултурник”, ще изпразня пълнителя! Знаеш, че съм луд!

- Зная, успокой се!

Гостът продължи след кратко мълчание, остави пистолета пред себе си.

- Основните ви закони са три. Първият – всеки разполага с два пакета информация, един, събран от него, и още един на друг „паяк”. Вторият – не може двама души да са в „пълна нишка”, ако ти притежаваш нечий пакет, твоят е при друг член на мрежата. Според третия закон, нов член в „Архива на паяка” се приема с пълно единодушие. Имате ръководство, което се сменя на пет години, то сортира данните за отделните обекти, имената на които са с кодови названия. Информацията ви е секретна и криптирана, намира се на сървър в Южна Америка... Мисля, че това е всичко.

- Пропусна един закон. Атака срещу обект може да се вземе също с пълно единодушие. Както виждаш, в нашата страна няма по-демократична организация. А сега е време да ми кажеш, на какво дължа тази лекция?

- Предлагам сделка.

- Ако искаш да те приемем, забрави, ти си персона нон грата.

- Искам да участвам чрез теб. Ще давам информация за ваши обекти, вие ще атакувате мои.

- За да се случи, трябва твоите и нашите неприятели да съвпаднат. А това е трудно.

- Не бъди сигурен.

- Пример?

- Вожда.

Настъпи оглушителна тишина.

- Опасен човек си ти – бавно проговори Джокера. – Непредсказуем, ненаситен, неудовлетворен – все с „не”. Лоши качества, които обаче вършат работа и дори компенсират алчността и глуповатостта ти. Не напразно миналия път казах, че продължаваш да ме изненадваш. Ти няма да спреш. Или ще се качиш най-отгоре, или ще полетиш в пропастта… Трябва да помислим върху предложението ти, трябва да помислим.

- Не се колебайте! Рано или късно ще стигна целта. Ако го направим заедно, ще можете да разчитате на мен. В другия случай, сърдете се на себе си…. Сега вече мога да си тръгна. Не ме изпращай.

Министърът прибра пистолета си и излезе през задния вход.

Джокера присви устни.

- Господи, какво опасно парвеню! – каза тай на глас.

След това вдигна сателитния си телефон.

В този момент сигналът прозвуча на задната врата.

Домакинът затвори телефона, отиде до нея, поколеба се, отвори.

Беше отново министърът, без очила и тюрбан.

- Сигурен съм, че и тази вечер ме записа.

- Знаеш, че нямам интерес да те издъня.

- Аз също. Направи ми копие.

Мъжът отсреща го изгледа продължително, отвори шкафа до себе си и направи копие на една флашка. Подаде му я. Гостът усмихнат я взе.

- Благодаря и приятна вечер! – излезе.

Джокера набра по телефона, изчака.

- До половин час да си при мен. Тръгваш за Будапеща, с колата си… Никакво утре, веднага!

В този момент токът спря, угаснаха и лампите пред заведението. Навярно заради това отвън министърът така и не забеляза, че имаше зад себе си двама души опашка. Други четирима дебнеха около входовете на „Пандора”.

__

 

Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги "Морфо" и "Пролетта на емигрантите" се превърнаха в бестселър. Разказвани с дълбок литературен език, но с мощни политически послания, историите проследяват завръщане на емигрантите в измислената страна Нулиа (метафора за България, но не само).

Калин Илиев е известен още с пиесите "Ключът", "Пикльото", "Границата", "Как се гони страх", "Приказка за обърканото царство", "Приказка за края", "Голямата мама", "Максимално" - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на английски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, руски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки. 

Калин Илиев
Калин Илиев Отговорен редактор
Новините днес