Суровата приказка на Анна и Говорещия с лястовици

Какво е да си дете по време на война? Как израстваш, когато си заобиколен от опасности? Тези въпроси силно вълнуват автора Гавриел Савит. Според него хората успяват да живеят пълноценно дори и в ужасяващи времена, но, за съжаление, невинаги е възможно да се забележат нюансите в човешките преживявания в тези страшни моменти.

 В дебютната книга на Савит - „Анна и Говорещия с лястовици”, която вече е и на български език, действието се развива по време на Втората световна война и представя по красив начин загубата на детската невинност и духовните предизвикателства, пред които се изправяме, когато един мирен свят е подложен на заплаха.

Роман алегория, в който се срещат магическият реализъм и приказката. Притча за трудните житейски уроци, но и за невероятните чудни възможности, които винаги се разкриват пред нас.

В Краков през 1939 г. седемгодишната Анна Лания остава сама, когато немците отвеждат баща й. Объркана и изплашена, тя среща на улицата мистериозен мъж – странен, върлинест човек, който „на едното си рамо носи мъдростта, а на другото – опасността“. Когато той призовава върху ръката си красива пъстропера лястовица, за да спре сълзите й, Анна остава като омагьосана. И го последва в неизвестното.

Следващите няколко години те пътуват заедно близо до фронтовата линия, криейки се. Това все повече сближава момиченцето и Говорещия с лястовици.

Въпреки ужасяващата действителност, която ги заобикаля, възрастният мъж по един очарователно приказен начин помага на Анна да израсне и да избере пътя, по който да върви, като задава въпроси, защото те са „много по-ценни от отговорите, пък и много по-рядко могат да избухнат в лицето ти! Ако продължиш да задаваш въпроси, няма начин да се отклониш от правия път“.

Учи я, че „знанието е хубаво нещо и много важно, защото нещата, които знаем, се превръщат в наши оръдия на действие, а в този свят без наличието на добри оръдия е много трудно да оцелееш...“

И най-важното, че „човешките същества са най-голямата надежда за оцеляване в свят с други човешки същества“.

„Урокът” в края на романа е, че красотата, вярата и любовта могат да бъдат преходни или дори илюзорни, защото, за да се поддържат, те изискват усилена работа, а понякога и лична саможертва.

Изящният стил напомня на приказка, в която умело са вплетени история, магия, митология и архетипи. И както хубавите приказки и историята на Савит е насочена към всички хора, които искат да я чуят. Децата могат да се идентифицират с Анна. Тийнейджърите ще оценят майсторството и изискания стил на писателя. Възрастните читатели ще поставят под съмнение очакванията си.

Мистериозният образ на Говорещия с лястовици и неговите действия насочват читателите към различни образи от историята. Макар косвени и малобройни, препратките към личността на Робърт Опенхаймер, бащата на атомната бомба, са твърде много, за да останат незабелязани. Въпреки че авторът Гавриел Савит отказва да спомене личностите, от които е почерпил идеи, за да изгради своя художествен образ, за мнозина връзката е очевидна. Но приказният характер на повествованието не предполага стриктно позоваване на историята и позволява на читателя сам да си доразвие образа на Говорещия с лястовици.