Бургас е градът, в който никога няма да се изгубите, а причината за това е една - красивата стихия морето. Хората тук сякаш винаги знаят къде е изток и това ги прави малко по-философски настроени. Те са по-широко скроени, защото в Бургас винаги е имало пристанище. Една огромна врата за стоки, идеи и хора.
Откакто се помнят, бургазлии черпят с пълни шепи от морето, което им дава – поминък, плаж, туристи от целия свят и емоции.
Какво трябва да знаете за Бургас? Голяма част от стария град е построена на земя, дарена от Александър Георгиев Коджакафалията. Тук обаче няма паметник, който да разказва на следващите поколения за този нравствен подвиг. А една от най-старите църкви "Св. Кирил и Методи" за малко се срути, заради ... строеж на паркинг.
В центъра на града се извисява паметникът Альоша - на руския войн. Има паметници на актьорите Георги Калоянчев и Апостол Карамитев, на Петьо Пандира – моряк и зевзек. Те се намират в морската градина, място превърнало се в емблема на града.
Това е градът на поетите. Тук един велик автор, Христо Фотев, посвети стих на друг голям поет и го нарече "Тоя влак за Бургас" .
На Недялко Йорданов
Тоя влак за Бургас е тъй бавен.
Аз сънувам дъждовния плаж.
Там е моя живот - моя странен
и единствен словесен пейзаж.
Там съм целият аз - там забравям,
че съм кратък и лош - че съм аз.
Глас на гларус и аз осезавам
тоя - целия свят...Там в Бургас ...
За да можете да кажете, че познавате Бургас, трябва да сте се разхождали из уличките на Стария град, да сте били в най-големия жилищен комплекс "Меден Рудник" и да сте дишали недотам чистия въздух на комплекс "Славейков".
Ако сте присъствали на кукерските игри, съхранени в някогашният квартал "Меден Рудник" или сте събирали тен по плажовете на кварталите "Сарафово" и "Крайморие", вие сте почти бургазлии.
Бургас е градът на хората с различни лица, възрасти, професии, на жената, която продава кокичета и с усмивка казва, че преди ден е навършила 80 години. На децата, на младите хора и на всички, които са намерили причини да останат тук. Чрез тях градът диша и се развива.
Зад това развитие стои над стогодишният Драматичен театър "Адриана Будевска", Държавна опера "Бургас", Художествената галерия "Петко Задгорски" и всички културни институти, които се радват на пълни салони и много аплодисменти. Тук скулптурите са по улиците и в зелените площи, както е в големите европейски градове.
Градът продължава да се развива и прекроява, но в основата винаги ще бъдат морето и хората, които не могат да съществуват едни без други. И разбира се, гларусите!
