Заради фалита на КТБ, БНБ е осъдена да плати обезщетения на петима души заради причинени имуществени вреди. Присъдите са по Закона за отговорност на държавата и общините и касае нарушение на европейското право. Всичко обаче може да бъде обжалвано.
Още: Гръцки данни за енергийните потоци: България, Гърция и Румъния са в неравностойно положение
Още: САЩ са готови да финансират проекти за ядрена енергия в Турция
Какво е нарушението - според съдебното решение, БНБ не е оповестила петдневен срок за неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка (КТБ) след поставянето ѝ под специален надзор през юни 2014 година, пише в. "Сега".
Постановеното по съда е по 5 отделни дела, а общо БНБ трябва да плати 17 800 лв. обезщетения, според данните в регистъра с решения на Административен съд - София-град.
"В разглеждания случай, постановявайки решение за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, за да може да мотивира извод за неналичност на депозитите", приемат магистратите. Въпреки това регулаторът не е изпълнил изискването за обявяване на депозитите в КТБ за неналични в 5-дневен срок, което пък довежда до това, че изплащането на гарантираните влогове е значително забавено.
Още: По-ниски добиви и качество на пшеницата: Ще поскъпне ли хлябът?
Още: Манол Генов: Продуктовите такси за техниката трябва да бъдат увеличени
"Умишленото /груба небрежност/ или по непредпазливост /неполагане на дължимата грижа/ неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от правото на ЕС, е елемент, който следва да се вземе под внимание при преценката за достатъчно съществения характер на нарушението", приема съдията по едно от делата срещу БНБ. И петте решения на Административния съд в София могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: ЕС ще намали вноса на пшеница и захар от Украйна с до 80 на сто
Още: АЕЦ "Козлодуй" включи 34 брегови помпи, за да работи нормално
Поредицата от дела за обезщетения срещу БНБ заради нарушения покрай фалиралата КТБ станаха възможни след решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд - Варна от гражданина Николай Кантарев.
Съдът на ЕС беше категоричен в тълкуването си на Директива 94/19/ЕО, че правилата ѝ "не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор".
КТБ беше затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка ѝ наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата, БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити - тези до 196 000 лв., започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче започна много по-късно - чак в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане беше, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства.
Още: България излезе втора в ЕС по поскъпване на жилищата
Още: Цените на храните отново тръгнаха нагоре
След това законът за гарантиране на влоговете беше променен и съобразен с евродирективата. Според нея срокът за изплащане на защитените депозити може да бъде удължен най-много до 10 работни дни, което означава, че през лятото на 2014 г. вложителите трябваше да си получат парите най-късно до средата на юли, вместо както стана реално - с повече от четири месеца закъснение.
