Депутати питат за доклада "КТБ": Кой е извършил превода?

Народните представители са открили два основни проблема в публикуваните данни.

Горанов е най-разпитван в парламента, Реформаторите питат най-много

През петата си сесия 43-ото Народно събрание е приело 56 закона, 60 решения и една декларация. Това сочи справка, подготвена от парламе...

Прочети повече

„Преведеният вариант на доклада е пълен с грешки, а оригиналът не е наличен. Още по-притеснителна е частта с договорените неустойки за публикуване на доклада или договора между КТБ и международната разследваща компания AlixPartners Services UK LLP. Там ясно пише, че всички евентуални вреди или пропуснати ползи се дължат от масата на несъстоятелността на банката“, алармират те.

Във връзка с преведения доклад депутатите питат министъра на финансите кой е извършил превода и как ще бъде предоставен той в оригинал на английски език. Неточностите, грешките и смисловите несъответствия вероятно се дължат на големия обем на доклада (близо 600 страници) и краткия срок за изготвяне на превода, отбелязват още депутатите.

Вторият въпрос е свързан с неустойките, предвидени за публикуването на доклада за международното разследване и договора.

В съобщението относно неустойките, на страница 3 е посочено,че:

AlixPartners: Прокуратурата и одиторите не дават информация за КТБ

Работните документи и архиви от одита на Корпоративна търговска банка (КТБ) се пазят в офисите на KPMG България и в прокуратурата на Бъ...

Прочети повече

„…имуществената отговорност на КТБ АД (н) може да бъде ангажирана, като КТБ АД (н) следва да обезщети AlixPartners Services UK LLP за вреди, загуби, разходи, искове или разноски, възникнали от или във връзка с договора, включително претенции от трети страни и произтичаща от това загуба, в резултат от разкриването на предоставени консултации или на Доклада.“

С други думи, евентуални вреди, пропуснати ползи и разходи на засегнати от посоченото в доклада лица следва да бъдат компенсирани от КТБ чрез масата на несъстоятелността, от която следва да бъдат удовлетворени вземанията на кредиторите на банката, в това число и най-големият ѝ кредитор с близо 4 милиарда лева – Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), като последният от своя страна дължи близо 2 милиарда лева на държавата по целеви заем за изплащане на защитените депозити в банката. В този смисъл, подобна клауза за регресна отговорност в договора за международното разследване, подписан от синдиците на КТБ, е от съществено значение за защитата както на интересите на неудовлетворените кредитори, така и на държавата, пишат в своя въпрос тримата депутати.

Затова Димитров, Славов и Андреев искат да разберат съгласувани ли са клаузите за имуществена отговорност с ФГВБ и респективно с министъра на финансите, като представител на държавата, която е най-големият кредитор на КТБ. От Групата за натиск настояват още за информация, относно мерките, които ще бъдат предприети за недопускане увреждане масата на несъстоятелността от подобни претенции на трети лица.