Рудникът, който възроди Крумовград (ВИДЕО)

Срещаме Веселин на "Ада тепе" – там, където работи и прекарва по-голямата част от времето си. Официалното откриване вече е приключило, височайшите гости са си тръгнали. Останали сме само ние от Actualno.com, той и поводът всички да сме там – новата златна мина на "Дънди Прешъс Металс".

Движейки се из рудника, забелязваме, че пътят е перфектен – широк, двулентов, с маркировка и чисто нов асфалт. "Едва ли другаде в България ще видите път към рудник с маркировка и ограничения", казва с усмивка Желев.

Нужни са около 2 години, за да изградят находището и прилежащата му инфраструктура. Справили са се с предизвикателства като пресечения терен и са построили съоръжения по най-високите световни стандарти. "Всичко е много съвременно. Страшно много държим на безопасността, на екологията", посочва Желев.

Как се извършва самият добив

"Рудникът се разработва на 4 фази, всяка от които продължава около 2 години. Използваме селективен начин на изземване. Около рудата има стерилна скална маса. При добива използваме напреднала технология, за да отделяме рудата от скалната маса. Рудата отива за обогатяване, а баластрата – за изграждане на интегрираното съоръжение за съхранение на минни отпадъци", обяснява началникът на производството на "Ада тепе".

Модерните технологии и машини са нещо обичайно за "Дънди Прешъс Металс" и новият им рудник не прави изключение. "Използваме много добра технология за изземването. Багерът е снабден с GPS система, която му показва къде е рудата и къде – стерилната скална маса. Разполагаме с 8 минни самосвала – 4 самосвала и 4 дъмпера, 2 хидравлични багера с обратно гребане, булдозери, грейдери", разказва Желев.

Виждаме отблизо и как изглежда част от разработеното находище. Използват се 2 сонди за пробивно-взривните дейности. Сондира се поле с дълбочина от 5 метра, което се изземва на 2 пъти. Взривните работи се извършват 2 пъти седмично. "Ето едно поле, което е взривено през тази седмица – очертанията показват къде е рудата и къде – стерилната скална маса. Това е селективното изземване", обяснява ни Веселин.

Той е минен инженер с богат професионален опит – 16 години е работил в открития добив на въглища, като е бил част от една от най-големите държавни мини. Често се замисля за разликата между предишната и настоящата си работа. "Има голяма разлика между въгледобива и рудодобива. Тук е по-малко като мащаби, но по-трудно за разработване, особено при селективния добив. Там, където съм бил, и сега, за мен е друга България", признава Желев.

От една година е в "Дънди Прешъс" и приема разработването на нов рудник за първи път от 40 години в България като голямо професионално предизвикателство. "Кандидатствах, приеха ме и ето ме тук. Разработваме най-новия рудник в България", ентусиазиран е той.

Възраждането на малкия град

Веселин харесва спокойствието и приятната атмосфера на Крумовград, както и гостоприемството на жителите му. Местната общност е пъстра, но сплотена, хората уважават празниците и традициите си, независимо дали са християни, или мюсюлмани.

"Не съм оттук, дойдох преди 1 година, но вече имам много колеги и добри приятели. Тук е много приятно, живеят много добри хора. Работим заедно и се разбираме чудесно. В този регион не е имало минна промишленост, но хората се учат бързо и се справят страхотно", разказва Желев.

Често след работа остава време и за забавление. "Колективът е много сплотен. Почти всеки ден след работа играем футбол и е много забавно", усмихва се той.

Именно местните жители печелят най-много от изграждането и работата на новия рудник. Крумовград се развива и разраства, отварят се нови работни места, строят се нови сгради, ремонтират се улици, обновява се централната част. Много хора се връщат от чужбина, а все по-често се срещат млади хора и семейства с деца. Местните признават, че покрай мината градът им коренно се е променил и сега е изпълнен с живот.

"Идването на такова предприятие в малък град, който не е имал кой знае какъв поминък, освен земеделието, оказва влияние. Градът е израснал много, живнал е. Вечер заведенията са пълни, виждат се усмивките по лицата на хората, съвсем различно е", разказва Желев.