Корозията е основният враг на всяко превозно средство. Когато металът е изложен на влага, химикали или мръсотия за дълги периоди, се появяват петна от ръжда, които в крайна сметка се превръщат в дупки. Затова шофьорите често се чудят - ако неръждаемата стомана съществува, защо не се използва в автомобилостроенето?
Интересното е, че подобни експерименти вече са били опитвани. Например, легендарният DeLorean DMC-12 от филма „Завръщане в бъдещето“ имаше каросерия, изработена от тънки листове от неръждаема стомана, монтирани върху композитна основа. Въпреки че колата изглеждаше впечатляващо, работата с този материал се оказа изключително трудна и скъпа.
По-късно Tesla възроди идеята, представяйки пикапа Cybertruck с ъгловата каросерия от неръждаема стомана и високоиздръжливо стъкло. Колата се оказа впечатляваща и издръжлива, но дори и в този случай това е изключение, а не масово решение.
Причините са очевидни - неръждаемата стомана е скъпа, тежка и трудна за обработка. Трудно е да се огъва, боядисва и ремонтира, което я прави неподходяща за масово производство. Ето защо автомобилните производители използват леки сплави, защитени с антикорозионни покрития. При правилна грижа тези материали издържат години, без да се жертва издръжливостта.
Ако погледнете внимателно Tesla Cybertruck, веднага ще забележите неговата необичайна геометрия – остри ъгли, прави линии и липса на традиционни извивки. Този външен вид не е прищявка на дизайнерите, а по-скоро характеристика на материала, от който е направен автомобилът. Неръждаемата стомана е почти невъзможно да се оформи - при щамповане тя губи формата си и може да се напука или деформира. За съединяване на панелите се използва скъпо лазерно или аргоново заваряване, което прави производството бавно и скъпо.
Защо съвременните коли ръждясват бързо
Освен това неръждаемата стомана е значително по-тежка и по-твърда от стандартната стомана, което прави практически невъзможно създаването на гладки контури на каросерията. Това увеличава теглото на автомобила, оказвайки по-голямо натоварване върху двигателя и спирачките, което противоречи на съвременните екологични стандарти, където икономията на гориво и намаляването на теглото са от първостепенно значение.
Има и друг проблем - боята. Повърхностите от неръждаема стомана не държат добре боята: те се лющят и губят външния си вид. Поради тази причина, при автомобили като DeLorean DMC-12 и Cybertruck, металът се оставя „както е“, запазвайки естествения си блясък. Този подход обаче има недостатък: всяка драскотина или вдлъбнатина е веднага видима и е почти невъзможно да се поправи без следа.
Още: Как да спрем появата на ръжда по колата?
Някои автомобилни производители използват алуминий, който е практически неуязвим за корозия. Той е забележимо по-лек и устойчив на ръжда, но има и своите недостатъци. Когато е изложен на влага, алуминият образува оксиден филм, което прави ремонта или формоването му скъпи.
Следователно, този метал се използва избирателно - за врати, капаци, калници и капаци на багажника, намалявайки теглото, без значително увеличаване на цената. Изцяло алуминиевите каросерии са рядкост, срещат се най-вече в спортни или премиум автомобили, където всеки допълнителен килограм е от значение.
Затова, от гледна точка на производството, поцинкованата стомана е много по-рентабилна. Тя е евтина, лесна за обработка и надеждно защитена от корозия. Освен това, автомобилните производители не се опитват да произвеждат автомобили, проектирани да издържат вечно - всеки модел се актуализира или заменя след няколко години. Следователно, традиционното поцинковане остава оптималното решение, съчетаващо достъпност, здравина и издръжливост.
