Утре, 8 януари, е празникът на Свети изповедник Емилиан, преп. Домника според православния календар. На 8 януари у нас отбелязваме Бабинден. Този народен празник е обявен и за ден на родилната помощ, акушерките и гинеколозите. Ето какви са народните традициии и обичаи на 8 януари.
Народни поличби, традиции и обичаи на 8 януари
Топло и слънчево на 8 януари вещае, че пролетта ще бъде ранна и топла. Ако птиците летят високо - скоро предстои размразяване; ако птиците летят ниско - очаква се мразовито и сурово лято. Сланата по дърветата означава добра реколта от зеленчуци и плодове.
Според общоприетото поверие е най-добре да не прекарвате първата половина на деня в работа – всичко може да се обърка.
На този православен ден хората се обръщат към светците с молитви за изцеление от неразположения, за дар на мъдрост и напътствия за роднини, отклонили се от праведния живот, както и за помощ в укрепването на семействата и отглеждането на деца в любов и вяра.
В народните вярвания Бабинден се свръзва с редица традиции и обичаи. Празникът е посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждането на младите булки. Засвидетелстването на почит и уважение към възрастните жени, които са бабували е в основата на обичаите на този ден. Празникът е езически, но въпреки това се запазил и по време на Възраждането. Към днешна дата той губи доста от обредните си обичаи, но въпреки това се празнува с много смях и веселие от възрастните жени, независимо дали са бабували.
Според народните традиции, сутрин преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата за вода. В котлето, в което наливат вода, те пускат и стрък босилек или здравец. Заедно с водата, калъп сапун и нова кърпа те отиват в дома на "бабата" за извършване на обредно поливане. Обичаят се извършва под плодно дърво в градината - жените поливат на бабата от вода и със сапуна тя мие ръцете, след което получава нова кърпа от тях. След това бабата избърсва ръцете в полите на младите невести, за да раждат лесно. Бабата дарява невестите и с китка здравец, вързана с червен и бял конец.
Ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо, са също част от даровете към бабата. По стар български обичай бабата връзва на дясната ръчичка на децата, при чието раждане е била акушерка, червено и бяло конче със сребърна монета, след което измива лицето на детето. Вярва, че водата от бабините ръце, притежава пречистваща сила на Бабинден.
Прочетете също: Голям църковен празник иде утре, 7 януари, спазват се редица традиции и обичаи
Житие на почитаните светци на 8 януари
На 8 януари църквата почита св. Емилиан. Той е замонашен, а по-късно е назначен за епископ на Кизизия, духовен водач на една от християнските общности в Мала Азия. Той е известен със своето благочестие, милосърдие и ревностна вярност към Христос.
Емилиан живял по време на управлението на император Лъв Арменец (управлявал 813–820 г.), който се застъпвал за борбата срещу почитането на светите изображения - движение, известно като иконоборство. Тази ерес отричала уважението към иконите и довела до преследване на онези, които ги почитали.
Императорът свикал епископите в двореца си и поискал от тях да се откажат от почитта си към иконите. Емилиан бил първият, който открито отговорил, че въпросите за иконите трябва да се решават от църковните пастори и отците на Църквата, а не от светските власти. Той казал на императора, че царят няма право да съди догмата на вярата и това твърдо свидетелство се оказало съдбоносно за него.
Заради такава смела защита на православната вяра, свети Емилиан е осъден на изгнание и затвор. Той прекарва години в тежки страдания, без да се отрича от вярата си, и умира в изгнание около 820 г., получавайки славата на небесна награда като изповедник – тоест светец, страдал за вярата, но не претърпял мъченическа смърт.
На 8 януари църквата почита и паметта на Света Домника. Света Домника е свята православна аскетка, монахиня и старейшина Христова, известна със своите тежки аскетични подвизи, чудеса и висока духовност. Празникът се заражда в Картаген (днешна Северна Африка) около IV-V век. Като възрастна, тя решава да се посвети на Бога и отива в Константинопол, центърът на християнския живот по това време.
В столицата, по време на управлението на свети император Теодосий Велики, тя е кръстена от патриарха (според някои източници Нектарий) и постъпва в манастир. Там се посвещава изцяло на строги духовни начинания.
Светицата водила строг аскетичен живот, отричала се от всички светски удоволствия. Благодарение на това, нейното духовно съвършенство станало видимо и изумително. Животът на Домника продължил дълго. Вярващите я описват като схимница, или старец монахиня, която чрез своята святост и молитва изпълнила Константинопол с духовна светлина. Светицата починала в дълбока старост около 474 г., отивайки при Господа в чистота и безупречност на духа.
