България - будна кома

На 5 юли в кино "Люмиер" бе показан амбициозния филмов проект "За Св. Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука". Филмът предлага една различна гледна точка за нашата азбука и тази идея е развита както от цялостното повествование, така и от основното действащо лице – историкът и архитектът Слави Дончев. Продуцент на филма е "Аудио Видео Орфей", копродуценти – "Филмова студия Време" и "Nu Boyana Fims Studios". Главната заслуга за създаването на документалния филм е на режисьора Николай Акимов и историка Иво Иванов, и двамата съсценаристи на лентата.

Кинопроизведението е направено талантливо, провокативно и най-важното – искрено. Убеден съм, че блюстителите на статуквото ще открият различни поводи за недоволство, свързани с факти, измислици и спекулации около кирилицата и глаголицата. Лично за мен, като писател и драматург, нашата "различна" азбука /без значение как ще я наречем/ винаги е била съществена спънка по пътя към читателите и публиката от големия и шарен свят, който пише и чете на латиница. Независимо от прекрасните преводачи, които имаме. Но не това е важно в случая.

Филмът за Методий е многопластов и полифоничен, често /напълно съзнателно/ напуска условните ограничения на жанра, а това го прави съвременен, близък до различните публики. Този филм провокира, предизвиква дискусии, оставя отпечатък. В кинематографично отношение е замислен и изграден майсторски, а възстановките му са непознати до този момент в нашето кино; визията по нищо не отстъпва на най-добрите образи на HBO и другите майстори в производството на така нареченото "художествено доку".

Най-ценни в него обаче остават запечатаните последни мигове от живота на неповторимия интелектуален провокатор и велик българин – деветдесет и две годишния Слави Дончев. Същият е архитект, далеч по-известен като историк, автор на монументалния труд "Булгарите", също и на множество изследвания за нашата древна история. След като приживе дари тялото си за медицински изследвания, този неистов човек направи същото и с душата си чрез силата на седмото изкуство. Пред хищното око на камерата той превръща всяка фибра от напускащото го тяло в духовна мощ, преобразува себе си в най-чиста космическа енергия и изстрелва тревожните си послания там, горе, в паметта на Вселенския Разум.

И точно оттук, от сравнението на неговия титаничен дух и темата на неговите занимания – славната история на България – с нищетата на съвремието и безрадостната перспектива на бъдещето извира дълбоката ми скръб.

Това е един от най-тъжните филми, които съм гледал. Искрящите очи на безтелесния Слави Дончев, заклинателните му слова, безпомощния гняв – неговата тревога смазва не само самия него, но и зрителя. Интуицията ми подсказва, че "За Св. Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука" още пред очите на нашите съвременници ще се превърне във фосил от една географска територия със славно минало. Фосил, по който любознателни галактически стопаджии ще откриват следите от вече несъществуващата, но някогашната велика държава България. Погледнато философски, в това няма нищо неочаквано. Загиват галактики и цивилизации, всяка година на планетата Земя умират десетки езици, престават да съществуват етноси, народи, нации. И все пак – тъжно е, нали?

Безпощаден е патосът на архитект Слави Дончев. Няма го величието, няма ги Крумовите закони. Няма я България. Това, край нас, не е държава. Генофондът на нацията се топи и изтича навън. Интелектуалният елит е маргинализиран и натикан в ъгъла, за да може природо населението да се превърне в опростачена биомаса. Политическата глутница къса последните живи късове месо от плътта на собствения си народ и лицемерно точи лиги по студиата на сервилните телевизии, а зад кадър челюстите ѝ зловещо тракат. Вместо конституция на власт е законът на омертата. И по всичко личи, че засега няма кой да застане срещу ужаса на абсурда.

България е в будна кома.

Автор: Калин Илиев