Лука Гърбич за "Южен вятър 2: Ускорение": Има с какво да се гордеем

Actualno.com представя интервю с един от ключовите герои на филма - Лука Гърбич.

Лука Гърбич е роден на 15 декември 2000 г. в Белград, където живее и работи. Първата му роля е още като дете във филма „Южен вятър", за която получава наградата за дебют на филмовия фестивал в Ниш. Започва актьорската си кариера в популярния филм "Южен вятър".

Едва на 16 години с ролята си на Ненад Мараш той привлича вниманието към себе си и придобива популярност. Ролята му е решаваща за решението му да продължи образованието си в драматичното майсторство.

След „Южен вятър” Лука получи играе и в докаже в сериалите „Бисер Божане”, „Тайнавиновелозе” и други. По този начин само за няколко години той има участия, за които мнозина могат само да мечтаят. Освен в киното Лука Гърбич се изявява и на сцената на Белградския драматичен театър, където е стипендиант.

В първата част на филма сте още дете. Как израства героя Ви и вие с него?

Много добре формулиран въпрос. Пораснах с моя герой и това е много добре, защото годините минаха, както за него, така и за мен. И аз пораснах, възмъжах и играя вече в друга фаза на живота. Героят ми е в последната фаза на тийнейджърството и той не е в последния, а в най-интензивния период на порастването и мисля, че става мъж, че може да направи нещо за себе си. Мисли си, че е по-голям, отколкото е всъщност, но така ли е? Ще разберем във втората част на филма, където ще видим голямата промяна, защото не е дете, но не и напълно пораснал. Той е някъде по средата.

Снимка: Nemanja Miščević

Има ли на какво да се научим от "лошите момчета"?

Да, разбира се! Винаги има какво да научим от "лошите момчета". Но трябва да се пазим от съблазнението да бъдем като тях. Сигурно ни се струва, че е лесно да си престъпник, че е весело - имаш хубави вещи, силни сте, може да сте първи, най-добри и най-големи, но в действителност не е така. Ще видите това във филма - че над всекиго стои някой друг, никой не е на върха, винаги може да бъдете заменени и сте просто една марионетка, нечия марионетка и съдбата ви не е във вашите ръце. Затова не се опитвайте да сте по-големи от живота, не се опитвайте да сте повече от това, което сте всъщност. Може да се поучите от техните грешки, да се забавлявате с тях, да изпитате вълнението на този живот с тях - това е красотата на филма, не е нужно да страдате от последиците на техните действия.

Снимка: Nemanja Miščević

Какво бихте посъветвали героя си, ако можехте?

Бих си поговорил с моя герой дълго и бих му дала някои съвети. Трудно е да се обобщи. Героят ми започва неправилно, представите му за някои неща са много погрешни Бих го посъветвал това, което е най-трудно за младите - да бъде търпелив.

Как бихте описали работата Ви с българските колеги?

Зная, че се очаква да кажа, че всичко е било прекрасно и те са били страхотно, но това наистина беше така, дори повече. Те са много приятни и мили хора. Станахме добри приятели. Говорихме си много за работата ни, снимките, за изкуството. И това е прекрасно, защото ние снимахме по 10-12 часа дневно. Те наистина са страхотни момчета. Беше истинско удоволствие да работим заедно. Отново бих снимал с тях, особено след като сме видели отличния резултат от постигнатото. Има с какво да се гордеем.

Бихте ли участвали в българска продукция?

С удоволствие. Отворен съм за различни проекти - в киното, в ТВ постановки, много бих се радвал да работим заедно и в театъра.

Кое беше най-ощетяващо за кино изкуството по време на пандемията?

Отнемането на контакта. Нашата работа е основана на контакта със зрителя, когато той се отнеме изчезва връзката с изкуството - това беше голямата загуба.