Отдавна се нуждаехме от "ВЪЗВИШЕНИЕто" на Виктор Божинов

Когато попитах режисьора на филма Виктор Божинов дали не се е поколебал да се захване с тази част от българската история, точно поради гореизброените причини, той започна репликата си с въпрос: "Не трябва ли първо да си зададем въпроса защо я има тази чувствителност и дали тя не е на базата на една изкуствена истина за този период, на идеологически принципи, на принципа черно и бяло, приятел и враг".

Във "Възвишение" Божинов изтрива всякакви съмнения за изкуственост. Разбива на пух и прах всички стереотипи. Той не търси политически коректното. Представя ни революционерите такива, каквито са – борбени, горди, смели, възвишени, но и разбойници, крадци, бегълци, понякога и предатели. Режисьорът рязко сваля ореола от главата на революционера, който винаги е будил само и единствено възхищение в съзнанието на българина.

Това не е исторически филм, а такъв , който стъпва на исторически образи и случки. През 1872 година Димитър Общи (в ролята е Филип Аврамов) и сподвижниците му осъществяват Арабаконашкия обир. Главните герои – Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) са полу-революционери, полу-разбойници, които получават задачата да предадат парите от обраната турска хазна на революционната организация. Те трябва и да издирят Левски и да му предадат лично писмо от Димитър Общи. Търсенето на Апостола, обаче, се превръща в трагикомедия. Така постепенно революционният плам и борбеност на Гичо и Асенчо секват и отстъпват място на разочарованието, болката и огорчението, неподготвеността и уязвимостта им.

Именно затова "Възвишение" не е филм за величието на комитите. Той е филм за т.нар. малък човек – бил той воевода или обикновен бръснар. Той ни показва проблематичния път в разбирането на другия, ежедневната борба за живот и престъпленията в името не на "великото дело", а на това просто да останеш жив. "Голяма лъжа е май свободата, брате", казва Гичо горе, на възвишението. Той така и не дочаква тази свобода. В очите на „малкия човек” тя е далече, недостижима е, тя е една "голяма лъжа"…

Пред смъртта всички са равни – било то турци или българи. Това послание можем да видим ясно и в една от най-въздействащите сцени във филма – убийството на бирника Юсуф ага (Герасим Георгиев – Геро). Той застава достойно пред участта си и гордо се изправя, чакайки смъртта си. Тази сцена е важна не само заради Юсуф ага, а и заради мястото й в контекста на цялата история. Тя представлява обрат за главния герой, който в този момент сякаш загърбва своята човечност. "Какво ме гледаш, бе! До сега беше жив, а сега си мертев", изкрещява Гичо към бирника.

Образът на Левски във филма е също толкова митичен, колкото и в разказите, които сме чували за него. Той е представен в сянка, едва уловим и обозрим. Тази откъс също е сред знаковите – Левски се появява за няколко минути и въпреки, че почти не се вижда, сякаш залива с присъствието си цялата сцена. Когато Гичо и Асенчо му предават писмото, те нямат никаква представа кой стой пред тях. Да се срещнеш очи с очи с величието и да не знаеш, че то стои точно пред теб… В крайна сметка остава въпросът това Левски ли е или не. Преценката е оставена единствено и само на самия зрител – без словесни внушения, без конкретика.

Финалът на филма е неговото истинско "възвишение". Върхът. Черешката на тортата. Шедьовърът. Това е и най-сложната и емоционална сцена във филма. Жаждата за живот се сблъсква с лицето на смъртта. Вижда се ясно и парадоксът на това, братската обич понякога да означава куршум в сърцето…

Не мога да не спомена и страхотната игра на актьорите. Филип Аврамов е впечатляващ Димитър Общи, а Александър Алексиев доказва, че не е просто синът на Стоян Алексиев, а талантлив, млад актьор, заслужено получил главна роля в най-чаканата продукция на годината. Истинското откритие в лентата е кукленият актьор Стоян Дойчев, който е дебютант пред камерата.

"Възвишение" е най-мащабната и лично за мен най-успешната продукцията в съвременното българско кино. Режисьорът Виктор Божинов като истински виртуоз подрежда всеки инструмент от "оркестъра", така че той да зазвучи по най-добрия възможен начин. Той си поставя сложната задача да направи филм по едноименния роман на талантливия Милен Русков, който се нарежда сред най-продаваните книги в новата ни литературна история. Божинов прави и нещо, което не се бе случвало в България още от времето на "Козият рог" и "Време разделно" – екранизирането на една вече разказана и прочетена история. Това, разбира се, крие своите рискове, но той се справя повече от блестящо. Толкова, че филмът спокойно да заживее свой собствен живот.

Остава само въпросът дали свалянето на ореола на революционера няма да се окаже болезнено за българския зрител и до колко е подготвен той да види историята на "малкия човек", а не на бореца за свобода. Но едно е сигурно – отдавна имахме нужда от "ВЪЗВИШЕНИЕто" на Виктор Божинов!

Автор: Милена Славкова