Под Антарктида се намира така наречената „гравитационна дупка“ – уникална геоложка аномалия, образувана преди десетки милиони години, по време на ерата на динозаврите. Въпреки тревожното си име, феноменът не представлява непосредствена заплаха за човечеството. Той помага на учените да разберат по-добре еволюцията на ледената покривка на континента и нейното въздействие върху глобалния климат. Това съобщава popsci.
Гравитационна дупка в Антарктида
Това е Антарктическата геоидна низина (AGL), регион с относително слаба гравитация. Следователно, морското равнище около Антарктида е по-ниско от средното за света: водата „тече“ към области с по-силно гравитационно привличане.
Учени: Под леда на Антарктида се крие пейзаж, който науката не си е представяла
Гравитацията на Земята не е еднаква навсякъде. Силата ѝ варира в зависимост от масата и плътността на скалите в мантията. Именно тази разлика в плътността на скалите във вътрешността на планетата постепенно влияе върху разпределението на водата в океаните. Това е най-забележимо в района на Антарктида. Изследователите анализираха това явление, използвайки данни за земетресения. Резултатите бяха публикувани в списанието Scientific Reports.
„Представете си да направите компютърна томография на цялата Земя, но да използвате земетресения вместо рентгенови лъчи“, обясни съавторът на изследването Алесандро Форте, геофизик от Университета на Флорида. Според него сеизмичните вълни служат като вид „светлина“, която ни позволява да надникнем дълбоко в планетата.
Използвайки сеизмични данни, учените създадоха 3D физически модел на вътрешната структура на Земята и го сравниха със сателитни наблюдения. След това, използвайки компютърно моделиране, те „върнаха“ геофизичните процеси приблизително 70 милиона години назад, за да проследят формирането на гравитационната аномалия.
Топенето на ледовете в Антарктика заплашва милиони: Предотвратима ли е катастрофата?
Климатът и засилването на аномалията
Според изследователите, „гравитационната дупка“ преди това е била по-слаба, но е станала значително по-силна преди приблизително 30–50 милиона години. Този период съвпада с големи климатични промени в Антарктида и образуването на ледници. Ледниковите процеси, от своя страна, оказват значително въздействие върху глобалните екосистеми – по-специално върху морското равнище и киселинността на водата.
Учените отбелязват, че подобни региони изискват по-подробни изследвания. Следващият етап от работата им е да проверят пряката връзка между засилването на гравитационната аномалия и развитието на антарктическия леден щит.
„Как е свързан нашият климат с процесите в планетата? По-доброто разбиране на това как вътрешността на Земята влияе върху гравитацията и морското равнище ще помогне да се обяснят факторите, които определят растежа и стабилността на големите ледници“, отбеляза Форте.
Проучването предоставя нови насоки за това как процесите в дълбоката мантия могат да повлияят на дългосрочната еволюция на климата на Земята.
Учени заснеха необичайна гледка в Антарктическия океан - животно, което не би трябвало да е там
