"Липсва ясен анализ": ЕК иска да поправим плана за енергетиката и климата

Те важат за България и за Полша, като се посочва, че двете държави трябва да повишат амбициите си, за да догонят целите на ЕС за 2030 г., част от Европейската зелена сделка. Основната от тях е намаляване на емисиите от парникови газове с поне 55%. Накратко – за страната ни пише, че липсва анализ как ще бъдат постигнати някои от целите, заложени в плана от предходното редовно правителство "Денков-Габриел“.

Още: България избегна Съда на ЕС: Закрита е ключова наказателна процедура

По-високи цели от европейските, но как ще се постигнат?

В оценката на ЕК е записано, че в българския план няма посочена цел за заложеното в европейското законодателство намаляване на парниковите газове с 10% спрямо нивата от 2005 г. Липсва и прогноза за намаляване на емисиите от въглероден диоксид от използването на земеделската земя и горите.

Относно енергийната ефективност (енергийното потребление) страната ни е заложила по-висока цел от европейската за 2030 г. в актуализирания си план – 8.42 тона нефтен еквивалент при изискване от 8.25 тона. „Крайното потребление на енергия в България е под посочената цел, произтичаща от законодателството на ЕС“, пишат обаче от Комисията.

За възобновяемата енергия също сме поставили по-висока цел – 34.1% спрямо 33% европейска цел – но не е ясно как страната ни планира да я постигне, казват от ЕК.

Снимка: iStock

Още: Директор на петролен гигант: Енергийният преход се проваля

От какво е доволна ЕК?

Прави впечатление, че в частта с положителните оценки също се добавят забележки от страна на Комисията:

• По отношение на възобновяемата енергия България си поставя амбициозна цел и в по-голямата си част - изчерпателен списък от мерки, които възнамерява да приеме в подкрепа на внедряването на възобновяема енергия.
• Що се отнася до енергийната ефективност, в българския план са заложени амбициозни цели за принос до 2030 г., въпреки че това не е отразено в планираните мерки, необходими за постигането им.
• Що се отнася до енергийната сигурност, в българския план са посочени някои положителни цели за укрепване на сигурността на доставките на газ, въпреки че липсват подробности за конкретното им изпълнение.
• За енергийната бедност България представя преглед на планираните разпоредби относно енергийната бедност и уязвимите потребители. Планът обаче не съдържа подробен график за изпълнението на тези политики или цел за намаляване на енергийната бедност.
• Що се отнася до неутралността по отношение на климата, проектът на актуализирания план потвърждава ангажимента на България да я постигне до 2050 г.
• Относно емисиите, които не са свързани с CO2, България представя мерки за намаляване на емисиите на N2O от селскостопанските почви, както и по отношение на метана и управлението на оборския тор в селското стопанство. Планът също така съдържа мерки за метана от твърди отпадъци при управлението на отпадъците.

От какво не е доволна ЕК?

• Що се отнася до вътрешния енергиен пазар, в плана липсват ясни обяснения на стъпките, които са предвидени, за да се завърши той и да се постигне пълната му либерализация, особено в областта на газа в газовия сектор.
• По отношение на научните изследвания, иновациите, конкурентоспособността и уменията планът съдържа предимно качествени цели и липсва приблизителна разбивка на инвестициите в научноизследователска и иновационна дейност, конкретно за 2030 г. и 2050 г.
• Що се отнася до емисиите на парникови газове, проектът на плана не съдържа прогнози, които да покажат дали България е на път да постигне националните си цели.
• Що се отнася до адаптирането към изменението на климата, проектът на актуализирания план не съдържа адекватен анализ на съответните климатични уязвимости и рискове за постигането на националните цели, както и на политиките и мерките в отделните измерения на Енергийния съюз.
• Относно справедливия преход, в плана липсва ясен анализ на въздействието на климата и енергетиката върху заетостта и уменията, както и политики и мерки за постигане на справедлив преход.
• Що се отнася до участието на обществеността, проектът не предоставя достатъчно подробности относно процеса, следван за осигуряване на ранно участие на обществеността във вземането на решения.

Още: Доклад: Развитите икономики с рекорден спад на вредните емисии (ГРАФИКА)

Препоръките

Сред препоръките на ЕК е да се определят ефективни от гледна точка на разходите допълнителни политики и мерки, особено за емисиите, различни от CO2, включително метан и N2O от енергия, отпадъци и селското стопанство. Това е нужно, за да се постигне националната цел за емисиите на парникови газове от -10 % през 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. - съгласно Зелената сделка.

Нужно е предоставяне на прогнози, които да покажат как съществуващите и планираните политики ще доведат до постигане на целта и, ако е необходимо, да се посочи как ще бъдат използвани гъвкавите възможности, за да се гарантира спазването на целите. 

Иска се допълнение на информацията за политиките и мерките, като ясно се очертае техният обхват, и очакваното въздействие върху намаляването на емисиите на парникови газове, включително за мерките в програмите за финансиране на Съюза. Тук за пример е дадена общата селскостопанска политика.

Още: Петролната асоциация: Цените отиват зловещо нагоре без държавни мерки за енергийния преход

От България се иска да се определи количеството емисии CO2, което може да бъде уловено годишно до 2030. "Дайте подробности за това как ще се транспортира уловеният CO2. Определете общия капацитет за съхранение на CO2", настояват от ЕК.

Четете още тук.

Правителството трябва да коригира плана и да го върне в Брюксел до 30 юни 2024 г.

Още: Радан Кънев: България може да е една малкото страни с големи ползи от Зелената сделка